/автор на снимката и текст Zvetanka Shahanska/
ПРОСТИ ЛИ?
Да си поговорим за прошката и колко тя е важна за нашето щастие. Всъщност това не е много лесна задача. Да простите на човек, който ви е направил зло, това си е една малка селф-революция. Ако вземем предвид и разни изрази от рода на " Око за око, зъб за зъб", би трябвало да се превърнем в някакви отмъстители на всяка цена, някакви кръвожадници, дебнейки врага и мислейки схеми и коварни планове, за да му покажем ние " откъде изгрява слънцето". А ние в това ли искаме да превърнем живота си, някакъв хорър, в който цялата ни енергия отива там, където не трябва въобще.
Освободи се
А всъщност, да освободим цялата омраза и враждебност, натрупана в нас - да простим, е нещо което правим за себе си, не за другия. Това си е чиста егоистична постъпка. Защото мразейки го, ние причиняваме на себе си ужасна вреда, все едно е товар, който носим ли носим, върху себе си. Това изцежда силите ни, спокойствието, ентусиазма ни. Но в момента, в който простим, този товар се сваля и можем да продължим живота си.
Покажи широта на духа
Тоест, от нас се иска да надскочим себе си, егото си, честолюбието, чувството за справедливост - за наше добро. Да покажем лична смелост, широта на духа, да си кажем - " Но за какво всъщност става въпрос на фона на загубите, които ще понеса аз в личен план - мислите да ми са заети непрекъснато с личност, която не заслужава това, да си губя времето, когато мога да използвам енергията си за приятни неща, хора и събития." И така - прощаваме, освобождаваме живота си и продължаваме напред. Това е начинът. Ние не искаме да ставаме роби на отрицателни хора, събития и обстоятелства. Нашата цел е щастие, хармония, уравновесеност, добрина. Това, че ни се пречкат разни , бих казала-нещастници, които искат да ни пречат, нас не може да ни спре, защото сме осъзнати / или поне се стремим да бъдем такива / и знаем за какво става въпрос:)
Ще завърша с една страхотна мисъл на Марк Твен: " Прошката е ароматът, който виолетката оставя върху петата, която я стъпква". Това изчерпва всичко!
/автор на снимка и текстZvetanka Shahanska/
Публикации
А, дали скоро ви се е налаголо да простите на някой, за нещо, и как се почувствахте:)Трудно ли ви беше да пречупите егото си, да се надскочите!
ОтговорИзтриванеНо след това съм сигурна, че ви е било добре:) Споделете, може някой, в този момент да се нуждае точно от това - малко кураж :)
Усмихнат ден на всички :)))
Здравей Мишел. Наистина понякога да простиш е много трудно, но пък толкова освобождаващо... Защото прошката е нужна за самите нас. И когато не можем да простим, ние всъщност наказваме себе си за грешките на другите.
ОтговорИзтриванеИма обаче една друга "прошка", за която писах в моя блог, при която постоянно сме наранявани от някого и се чувстване предадени, излъгани, ограбени, недостатъчно ценени, но продължаваме да бъдем с него/нея и му/и „прощаваме“. Това е по-скоро залъгване, отказ да се види реалността и да се поеме отговорност. Това е доброволно съгласяване да ни манупулират.Това не е точно прошка, защото той продължава да таи в себе си болка, но търпи. Това е по-скоро примирение, залъгване, мъчение.
Истинската прошката е освобождаването от негативните чувства, при което се усещаш по-леко, свободен, силен.
Разбира се като говорим за прошка, разбираме истинска такава. От сърце, без таене на каквато и било обида. За да се освободим, трябва да простим. Не залъгване, без стискане на зъби. Когато се чувстваме наранени от някой, трябва да изясним ситуацията при всички положения. Защо се случва така, къде е причината. Иска се много работа. Не трябва да се стои и търпи.
ОтговорИзтриване