ПО ПЪТЯ
След като изчетох много литература за себепознание и себеразвитие, сблъсках се с различни теории и практики, изводът ми е един - трябва да прилагаме само неща, които отговарят на нашата същност, които резонират с нас самите и нашите чувства.
Oпит - грешки - поука
Може да се опитва по принцип, но с метода-„опит-грешки-поука” всеки сам трябва да извърви собствения си път, защото той е уникален и не може, а и не е правилно сляпо да се следва нечий друг път. Сам си изграждаш система, отговаряща на същността ти. Защото едно нещо може да е помогнало на някой, но това задължително не значи , че и на теб ще е от полза. А също така, нещо, което на теб е помогнало, не значи, че може и да помогне на приятел, да не говорим за случаите, когато той дори не иска да вникне в същността на нещата, защото това, което му казваш е извън неговите разбирания. Просто всички ние имаме различни рецептори и афинитет. Тогава не ни остава нищо друго, освен да сме в ролята на страничен наблюдател. Чак когато този човек реши, че е готов и има желание, и е отворен, ние може да помогнем. Защото всичко , което си решил да промениш в себе си , си е твое лично решение и никой не може да те принуди или насили.
Въпрос на личен избор
Ти сам избираш своя път и начините по който да го осъществиш. По пътя се срещаме с различни възможности, варианти, хора и ситуации. Ти си този, който решава , избира и сътворява. Не трябва сляпо да се вярва на нищо с което се сблъскваш. Просто проверявай – става ли за теб или не. Пробваш и ако отговаря и е за теб, цялото ти същество ще го приеме. Ще се чувстваш добре, в подем, удовлетворен. И щастлив. Ето това с щастието е много важно. Да си щастлив с това, което правиш – дори и да е просто упражнение за отпускане. Защото, ако щастието не присъства в живота ти, за какво говорим изобщо. С него си в равновесие, вдъхновен, интуитивен, отворен с цялото си същество към положителните неща и правилните за теб решения. Нещата са навързани и няма да ни подведат никога, когато всичко, което четем, правим, мислим, е в резонанс с нашата същност. Това е критерият и друг няма. Буда е казал - "Трябва да вярваме в нещо само тогава, когато се подкрепя от нашия разум и съзнание" Zwetanka Shahanska
Публикации
Абсолютно подкрепям тези твои мисли Мишел!
ОтговорИзтриванеИ най-доброто учение, и най-добрите методи няма да имат голям ефект, ако не са в синхрон с твоята същност, ако не ги чувстваш близки и не ги примеш с цялата си душа.
Всеки има свой път, своите начини и не е необходимо да приемаме всичко, в което вярват другите, а да изберем НАШАТА истина. :)
:)))) Променяме света, като променяме себе си.
ОтговорИзтриванеНякъде прочетох, че човек е свободен да прави избори в живота си, но после понася резултатите от тях.
Роси, и аз точно това имам предвид да се съобразяваме с нашата същност, кое пасва и кое не. Неминуемо ще има и грешки, и загубване по пътя, но това са грешки на растежа:)))Не може сляпо всичко да се приема, трябва да мине през нашата призма :)))
ОтговорИзтриванеМеги, промяната е отвътре на вън и точно си го казала , че променяме света, като следствие от нашата промяна. Какъвто и избор да правим трябва винаги да сме готови да понесем достойно резултатите от него. Иначе е безотговорно:)
ОтговорИзтриванеПривет!
ОтговорИзтриванеАз вече съм на мнение, че всеки по своя път е най-правилно да се вслушва във вътрешния си глас, да долови желанията на душата си. Може да наблюдаваш какво става около теб, но не и да правиш всичко, което правят другите.Всеки си има собствени представи и усещания, не трябва да ги пропускаме,за да не губим своята истинска същност.
smile, казала си го много ясно. Не бива да копираме, защото, каквото за един е добре, за друг може и да не е. Пътят е уникален за всеки и нашият вътрешен глас е чудесен индикатор :) Лека вечер , с усмивки :)))☼☼☼
ОтговорИзтриванеТрябва да вярваме дори когато разума и съзнанието ни не разбира нещото, в което ще вярваме...
ОтговорИзтриванеМожем да си го повтаряме докато го осъзнаем, че е точно така, както трябва да вярваме...
И така с уникалността си ние вървим неотклонно по пътя си!
БЛАГОДАРЯ, ЦВЕТИ, ЧЕ НИ ГО НАПОМНЯШ!
Radostina, наистина с уникалността си на всеки по пътя, вървим и не трябва да се отчайваме или отказваме:)))Всичко да пречупваме през самите нас, това според мен е най-важното, което трябва да ни води, да не подражаваме сляпо.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Радост, лека и спокойна вечер:)))