View this site in your language!
Показват се публикациите с етикет осъзнаване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет осъзнаване. Показване на всички публикации

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

РАСТЕНИЯТА СИ ГОВОРЯТ


/снимка Zvetanka Shahanska / Switzerland/ /

РАСТЕНИЯТА СИ ГОВОРЯТ

Биохимици разбират "езика" на растенията все по-добре. На провелата се във Вашингтон, международна конференция изследователи оповестиха разкрити нови думи от езика на растенията, съобщава германският вестник "Берлинерцайтунг", предаде КРОСС.

Така значи. Потвърждава се тезата на индийците, че растенията и животните имат душа. Те си приказват, но ние не ги разбираме. И как ли пък ще ги разберем като нашите души са загубени. Няма ги. Празно е там, където те трябва да са. Устремени в материалното, затънали в блатото на пари, кариери, слава и успех...Там на дъното са нашите души, с ниски вибрации, окичени с тежестите на материалното "благополучие". Не могат да се издигнат, да се почувстват окрилени и да забележат, че има и други неща около нас, освен нашата "суперважна персона". Докато стоим в тази поза - забили нос в собственото си ЕГО, няма как да се случват хубави неща. Няма как да "видим" красивата природа, умните растения и животни...Ще сме груби , меркантилни и жестоки. Докато не вземем случайно да се осъзнаем...Ей така, да ни просветне , че има и други ЖИВИ същества освен нас хората на тази Земя...

Както насекомите, така и растенията разполагат с усъвършенствана система за комуникация чрез химични сигнали. Според последни изследвания те разполагат с методи за извличане и отдаване на информационни сигнали и чрез корените си.
/текст с снимка Zvetanka Shahanska/

понеделник, 1 ноември 2010 г.

КАКВО НИ ПРЕЧИ


КАКВО НИ ПРЕЧИ

Колкото и да не ни се иска да си признаем, но на нас ни пречат няколко черти в характера, които са малко народопсихологични. А именно:

-смятаме другите за гадни, искащи да ни преметнат, мислещи ни лошото
-не ги смятаме по презумпция за добри
-не подхождаме добронамерено към тях
-защото не стига това, но сме и мнителни – сега какво се крие зад тази усмивка, добрина, жест, чувство. Какво ли е намислил отсрещният. Това сигурно е някакъв трик, който ще доведе до нещо лошо за мен, семейството ми, работата.

И защо да забелязваме доброто, което идва при нас, по лесно е да се втренчим в това - какво лошо може да произлезе от всичко, на някои дори им се привиждат световни конспирации и катаклизми. Те до там са се увлекли, че не могат да се насилят дори да приемат някои неща като приятелски жест, добронамерени прояви и алтруистични подбуди, за съжаление. Тази нагласа е заседнала дълбоко в същността им и няма изкъртване оттам.

Истината е някъде там

Ако подхождаме към всеки, все едно си е един много добър човек, то ние проектираме това наше очакване в него и той се чувства длъжен да бъде такъв. Т.е предизвикваме в него да покаже своята добра страна. Заслужава си да се замислим как нагласата ни предизвиква появата на определени явления, събития и хора в живота ни. Как ще бъде оцветено всичко това зависи от НАС. Kakто се настроим , така и ще стане. Затова и позитивното мислене е толкова важно, макар че за някои това им изглеждат пълни глупости. И да престанем да обвиняваме непрекъснато другите, живота, света... Имаше един филм преди време, където главният герой повтаряше – Истината е някъде там. Да. Там е.../ текст Zvetanka Shahanska/

четвъртък, 1 юли 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЕ/19/



ВДЪХНОВЕНИЕ/19/

Мисли от Учителя Петър Дънов

"Когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!” Каквато грешка е допуснал или каквото поведение има даден човек спрямо вас, в същото такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да движите мисълта си от вас до Господа, а после преминете от себе си към другите – към човека, когото мразите. Тази обич, която има Господ към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа, т.е. в съзнанието на този човек ще се създаде същото отношение."

петък, 25 юни 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЕ/18/



/ снимки Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЕ/18/

Трябва да станеш по-малко ум и повече сърце. Трябва да осъзнаеш магията, която те заобикаля - магията, която е живот, която е в зелените дървета и в червените цветя, в очите на хората. Магията се случва навсякъде! Всичко е магическо, но поради своя интелект ти си оставаш затворен, държейки се за своите глупави изводи, направени неосъзнато, или получени от други, които са толкова неосъзнати, колкото си и ти./Ошо/ஐ♪☼

неделя, 20 юни 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЕ/17/


/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЕ/17/

Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем
от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов,
защото не обичаме сами себе си.

Преследваме любовта в другите хора, които са също
като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато
те са в същото положение като нас.

Те също не обичат себе си, така че колко любов можем
да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда,
която не е истинска. Търсим любов, търсим справедливост
и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас. /Дон Мигел Руис/

петък, 28 май 2010 г.

КЪСНО Е / мини притча /



КЪСНО Е / мини притча /

Една майка занесла наскоро роденото си дете при един мъдрец, за да бъде възпитавано от него.Мъдрецът попитал:
- Кога роди това дете , жено?
- Преди седмица.
- Късно е - отговорил мъдрецът - вече е голямо , за да мога да го уча на каквото и да било.

петък, 14 май 2010 г.

ЖИВЕЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ


/ автор на текста Zvetanka Shahanska/
ЖИВЕЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ

Всички следваме различни пътища в живота си. За едни пътят е по-неравен, за други не. Но няма човек, който да не се среща с някакви неприятности по него. Трябва да приемем този факт най-накрая. Вместо през цялото време да определяме преживяванията си като добри или лоши, решаваме да ги приемем такива каквито са - като естествена част от нашето развитие.

Всеки живот е уникален
Няма два еднакви живота. Всеки един е уникален. Нека да не се сравняваме непрекъснато и да страдаме от това. Правим всичко възможно да придобием повече самоувереност и вяра в собствените си сили и цели, и ги следваме без колебание. Независимо от трудностите, които можем да разглеждаме като уроци. Проблемите като възможности, провалите като резултати. Не е толкова трудно, пренастройка на гледната точка. По този начин ще продължаваме напред и няма да се отчайваме при най-малката неприятност, само защото при еди кой си не е така. Еди кой си, е друг човек, с друг път и ние не можем да знаем всичко, през което той минава. А и, не е и нужно. Да гледаме своя живот и да не се влияем непрекъснато.

Да не следваме сляпо чужди модели

Нека разберем , че не може да искаме, ако нещо някъде е станало, подействало, то и при нас задължително да е така. При всеки е различно. Всичко е необходимо да пречупваме през своята призма, да се вслушваме във вътрешния си глас и чувства. Да мислим, да прилагаме, ако не става - друго и така докато налучкаме начина , който действа на нас и е присъщ на вътрешната ни същност . Сляпо не може да се каже дали нещо ни пасва. Много хора искат да ни наложат своите представи и да ни ги вменят . Защото техните виждания са такива, да, но нашите са други. Това не е егоизъм. Това е израз на обич и уважение към себе си . Другото е - живеем чужди животи и си мислим, че са наши. После защо сме били нервни, нещастни и се чувстваме не на мястото си. Когато поемем отговорността за собствения си живот, тогава , колкото и да ни е неудобно, понякога ще трябва да казваме -не, не може, не става, на другите хора. А и ще започнем да се оплакваме по-малко от тях. Защото всичко е в нашите ръце. Ние сме отговорни за собствения си живот. И никой за нищо не ни е виновен / автор на текста Zvetanka Shahanska/

понеделник, 10 май 2010 г.

ПОЗИТИВНИЯТ ДИЗАЙН



ПОЗИТИВНИЯТ ДИЗАЙН

Тази снимка ми попадна вчера, не пишеше автора, нито откъде е.

Да живееш във весел дом

Хареса ми с необичайния си готин дизайн. И си представих какво е да живееш в нея. Всеки ден да я гледаш и да се зареждаш от веселия и позитивен вид. Това ще повлияе ли на нашия вътрешен мир, на настроението, на начина , по който гледаме на живота. Няма начин да не стане. Нещата се оказват, както винаги много взаимно свързани. Нашата нагласа и мироглед въздействат на средата, но и тя също ни влияе. Колкото и да не обръщаме внимание на тези неща, супер усмихнатият дизайн ще ни промени възприятията, още повече с факта, че постоянно ще е пред очите ни.

Дизайнът като средство

Не зная в коя страна се намира тази къща, но предполагам, че е в някоя от скандинавските държави. Там обръщат много голямо внимание на позитивния дизайн и интериор. Причината е в дългите зими и доста големия период в денонощието, когато е нощ. Стъмва се още към 15 часа следобед. Тогава много хора изпадат в депресивни състояния. И поради тази причина дизайнът в интериора им е в много светли и ярки тонове. По - леки конструкции и архитектурно по- нестандартни. Това създава едно усещане за лекота и помага на вътрешния конфорт на човек.

Позитивното в дизайна

В тези страни, на дизайна, се обръща много голямо внимание - имам предвид и за стоките за бита. В "IKEA" например, чиито собственик е швед, на всяка една стока , колкото и незначителна да е , пише името на дизайнера. И не само това, а всички мебели са в най-различни цветове. Например една секция я има във вариант - бяла, червена, розова, зелена и т.н. А едно бюро можеш сам да си го конструираш, не само в различни цветове, но с различен плот , поставки, чекмеджета, в самия магазин , защото всичките им части , колкото и различни да са, си пасват. Е, да, не са супер качество, но са евтини, съвременни и много функционални. И ти дават възможност, да си креативен.

Промяна в мисленето

Струва ми се, че в днешните времена, трябва да отделяме повече внимание на нещата с които се обграждаме. Да са позитивни, излъчващи оптимизъм и настроение. Да използваме всяка малка възможност, за да подобрим обстановката, да не робуваме на остарели схващания и смело да променяме каквото и да е, само това да помага за лекотата на нашето съществуване. Т. е да си помагаме сами, защото не виждам как някой друг ще се загрижи за нас, още повече пък за позитивен интериор и екстериор. Което в очите на някои изглежда като поредната лиготия и каприз, родена от "болните" ни мозъци. Така, де. Светът се срутва, пък ние за някакви дизайни бълнуваме...А той защо се срутва, защо зацикля,защо е агресивен? Защо има толкова негативно мислещи, които изобщо и не се замислят как всичко влияе на всички, и как, ако всеки си направи труда да промени нещо дори и малко в себе си, нещата няма да изглеждат по същия начин. И пак опираме до осъзнаването и себеразвитието. Това е основата. Къща без основи, се срутва. Ако някой вижда друг начин, да го каже.Zvetanka Shahanska

вторник, 27 април 2010 г.

ДВАТА ВЪЛКА/притча на индианците чероки/


ДВАТА ВЪЛКА
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

неделя, 25 април 2010 г.

SELF КОНТРОЛ


Селф контрол

Много е интересно майсторството да владееш чувствата и поведението си. Всеки се е сблъскавал с хора, които не могат или не искат да се сдържат. На пръв поглед тази спонтанност може и да ни изглежда интересна, но ако става въпрос за съвместна работа, понякога е по-добре сам да си я свършиш, предвид безумните творчески постъпки, които биха ни довели до загуба на време.

Начини за подобряване на самоконтрола

- Класическото правило – брой до 10. Счита се, че като минат десетина секунди, един развълнуван човек намалява градусите и може пак да включи на вълна умереност и разумност, като стил на поведение. Може да се брои и до двайсет, ако се е „запалил” малко повече.

- Не трябва да изискваме от хората прекалено. Когато очакваме от околните твърде много, постоянно ще изпитваме раздразнение от факта, че те не отговарят на изискванията ни. Нека приемаме хората такива, каквито са.

- Да се контролираме, не означава да водим свирепи битки със себе си. Всеки се счита център на Вселената, но от време на време да се децентрираме и да се погледнем отстрани. Полезно и помага.

- Да приемаме хората и събитията откъм позитивната им страна. За някои насладата идва от неуспехите на другите , но да не нагазваме в батака на другия, след като не сме оправили своя.

- Да избягваме повелителната форма, Никой не обича да му заповядват. По скоро да обличаме тези си намерения в съвети. Дори бих добавила, ако ги поискат.

- Колкото и да сме изнервени, под пара, и да ни идва да „накълцаме” събеседника си, да запазим достойнството му . Нека му оставяме път за отстъпление.

Да се придържаме към средния път

Будистите са казали, че средният път винаги е най –добър. Всички крайности водят до никъде. Умереността, води до хармония, овладяване на чувства и емоции. Така и в спора няма да има крясъци, обиди, изстъпления. А и едно нещо, когато е казано спокойно, уверено, безстрастно, без викане, се приема като по-сериозен довод. Е, нашият Балкански темперамент не понася много умереността , особено в някой разпален спор, в който се вихрят какви ли не страсти. Но поне да се постараем. Да опитаме, може пък да ни се стори по-добрият вариант.Zvetanka Shahanska

неделя, 11 април 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЯ /6/


ВДЪХНОВЕНИЯ

В превъзходството ти над другите няма нищо благородно.
Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш
предишния си аз.Ако искаш да подобриш живота си и да получиш
всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия
себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че

постъпваш правилно. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно.
И за Бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. „Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти!”
/Р. Шарма/Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ♥

петък, 9 април 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЯ /5/


ВДЪХНОВЕНИЯ

Поизтупай малко праха
от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан
път. Повечето хора са се затворили в зоната на собственото си
удобство. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е редовно да
излизаш отвъд тези граници. Това е пътят към постигане на трайно
себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти
способности.../Р.Шарма/ஐ♪☼♥

вторник, 30 март 2010 г.

КОЛКО Е ВАЖНО ОСЪЗНАВАНЕТО



КОЛКО Е ВАЖНО ОСЪЗНАВАНЕТО

Ако трябва веднага и светкавично да отговаря - изключително важно. Всъщност, осъзнаването предхожда нашата промяна. Как ще се преборим с някой наш лош навик , ако дори не знаем , че го имаме. Трябва да го осъзнаем за да можем да се поправим и да го заменим с нещо положително и градивно. След като му обърнем внимание/ на лошия навик/, ще започнем и да намираме повече решения в живота си. Или по-точно започваме да забелязваме най-различни положителни алтернативи, които като че ли само са чакали да дойде времето им и хоп - изскачат пред нас -" хайде вземи ме, пробвай ме, няма да съжаляваш, поне опитай - не се чуди".

Приемето го като лекарство

Така че осъзнаването, в която и област да го приложим, все е от полза за нас, за нашето себеразвитие. Иска се само желание. Но не някакво вяло желание - "е, сега ще видя, може и да пробвам, но нямам време, по-късно" - това са само част от самооправданията , които ще ни залеят, ако не го искаме наистина, със съзнанието, че го правим за доброто ни , не само на нас , а и на околните. Че това е частта от нашето развитие, без която не може да се върви в правилната посока. Да го приемем като нещото предписано ни от някой мъдрец, сутрин, обед и вечер осъзанaване - поне в началото, докато не стане неотменна част от нас. Съставка, която не може да бъде откъсната от нашата същност.

Без усилие не става

Всяка промяна изисква усилие от наша страна. Осъзнаването също. Как да мислим, как да запазим спокойствие, как да се отворим към света, как да се преодолеем. Това последното е направо трепач. Много трудна задача. Да загърбиш навици трупани с години, мисли втълпени ни откого ли не, погрешно възпитание, сгрешен мироглед, натрапен от училище. Но с огромно желание, полека лека, всички тези наслоения, могат да бъдат отлюспени от нашата същност и накрая, след упорита работа, да стигнем до сърцевината, а именно до себе си. И това вече представлява терен , който ще бъде напълно завладян от щастие, радост, хармония и успех. Защото действайки осъзнато, ние вече сами управляваме собствения си живот. Ставаме господари на себе си. Ние поемаме отговорността за всяка наша стъпка и решение. Не можем да обвиняваме другита за нищо. Лесно ли е това. Не. Заслужава ли си. Да. Тогава да го направим. Да си кажем, може и да си го напишем , за да стои пред очите ни непрекъснато - " От днес аз поемам живота си в мои ръце и никой и нищо не може да ме спре в това ми решение". Zvetanka Shahanska

сряда, 6 януари 2010 г.

ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ ШИРОКО



ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ ШИРОКО
Често простите неща като усмивка, поздрав, комплимент ни радват много повече отколкото скъпите подаръци. Те повдигат духа ни и ни карат да се чувстваме щастливи, не изискват някакво специално усилие от нас или другите. Ако се замислим, това са всъщност нещата заради, които живеем. Трябва да си дадем сметка, че парите купуват къща, но не и дом; легло, но не и сън;лекарства, но не и здраве; книги, но не и ум.

Нещо простичко като закуска в леглото, случайна усмивка на непознат човек, разглеждане на стари снимки, ароматът на прясно окосена трева / това е просто вълшебно и кое може да го замени? или купи? /, излежаването на дивана вкъщи с хубава книга / а навън вали дъжд, тропа по перваза на прозореца, на масата до теб - чаша ароматно кафе, запалена камина - ех, размечтах се :)/

Според британска класация на малките, прости удоволствия на първите 5 места са:
1.Хубав нощен сън
2.Забравени джобни пари / това и аз много харесвам!/
3.Смехът до сълзи / с две ръце-за!/
4.Излежаването сутрин / кой не го обича!/
5.Да накараш някого да се усмихне / ех, идеално!/
За мен , например номер 5 би отишъл на мястото на номер 1. Но всеки си има различни предпочитания и в удоволствията. Бих искала да споделите и вашето мнение:))

Нека се наслаждаваме на малките, простички неща, които ни заобикалят, а не да ги подминаваме високомерно в очакване на някакви хипотетични, гранд неща, които евентуално някога, някъде, може би ще се случат или не? Да се съсредоточим на ставащото тук и сега, и да не се правим на интересни. Всичко е около нас, на една ръка разстояние, отвори си широко очите и го виж, иначе рискуваш животът ти да мине в очакване. Нека не влагаме цялата си жизнена енергия в придобиване на скъпи/ излишни/, материални играчки. Те ще ни направят зависими, не щастливи. Просто не си заслужава.Zvetanka Shahanska
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...