/snimki Zvetanka Shahanska/
ДИВИ ЦВЕТЯ
Е , няма такава безбрежна красота. Да ти се ширнат пред теб дивите цветя. Това са най-устойчивите видове, понеже никой не се грижи за тях - естествен подбор. Никнат си , където са решили и нищо не е в състояние да им попречи. Цветовете са най-разнообразни и действат много отморяващо върху преситените ни от бетон и асфалт очи. Създават усещане за волност, свобода и безметежност. Направо се събуваш бос и ходиш, ходиш...И забравяш за тревоги, проблеми – те са някъде там в другия свят...сега сме тук и се наслаждаваме – аромати, птички, билки, пеперуди, калинки, росна трева, борови иглички / малко боцкат по босите ходила, но на кой му пука изобщо/. А когато напече здраво, във въздуха се носи ухание на смола и бор, което никога не мога да сбъркам, никога. Природата ни дава всичко това – ето така, да се радваме, да релаксираме, да дишаме с пълни гърди, да видим, че сме част от него, то е наше, но ние сме го забравили, отдалечили сме се, защото трябва да постигаме върхове, да се доказваме/ на кого/ , да бързаме нон стоп, да нямаме време, да носим 100 дини под една мишница, да си мислим, че прашните улици, клаустрофобичните ни апартаменти, безумният трафик, изкуствените ценности, чалгаджийските силикони и мутренските маниери това сме ние. Да, но това не е истина. Природата - това сме ние. Поне може да и се порадваме , няма вход, билети, ограничения. Дори нищо друго да не правим, само да подишаме, пак е нещо. Вдишваме дълбоко, задържаме малко и бавно издишваме. Така няколко пъти...Естествено с усмивка. След това ми се обадете, ако пак сте същите.../ снимки и текст/Zvetanka Shahanska
Публикации
