ПРОШКА

ПРОШКА

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават
помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
На този ден според църковния канон се четат Христовите думи:
"Ако не простите на човеците
съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Думите са "Прощавай!", отговорът обикновено е "Простено да ти е (от мене и от Бога)!"
И така, ПРОЩАВАЙТЕ, приятели!

ВЯРВАЙ НА СЪРЦЕТО СИ

/автор на текст Zvetanka Shahanska/
ВЯРВАЙ НА СЪРЦЕТО СИ

Вярвай на сърцето си. Винаги прави това, което обичаш
и обичай това, което правиш. Ключът към щастието е в теб.
Да вярваме на сърцето си...Но лесно ли е това. И не се
ли намесват разни паразитни мисли,които ни спират
постоянно -"струва ли си", "правилно ли е", "не правя
ли грешка". Не, не правиш, защото това е правилният път,
ако искаме да сме щастливи.

Сърцето ни говори

Но няма кой да чуе. Защото ни е страх да му повярваме, защото ни спират условности.
И защо чакаме, какво чакаме...Сега не било времето, ама то никога няма да дойде, ако
седим и дебнем удобния момент. Няма и това е. С дебнене не става...Става с любов, с
отдаване на това което правиш или на този когото обичаш. Мисленето ни пречи, затова айде,махайте се мрачни мисли...

По лесно е да мразиш
Скоро четох в една статия, как авторката мразела всичко, как не понасяла позитивизма, оптимизма и всички розовоочилати глупости и си признава открито - аз съм хейтър...Ами не се учудвам - сам избираш пътя си. След като си избрал да мразиш, какво можеш да очакваш - щастие ли?!Много дълбоко се съмнявам,че сърцето е избрало да мрази, но някак си е по така да се правищ на хейтър, по-лесно е да отричаш всичко. Оказва се , че не е лесно да обичаш, защото там се иска всеотдайност. Да забравиш себе си. Това е удар срещу егото, но такъв - саблен удар...Не се понася много от себевлюбените егоцентрици...

Сигналите на сърцето

А сигналите на сърцето се разгадават лесно. Щом това, което вършиш те кара да се чувстваш добре...
Щом човекът, с който си, те вдъхновява, и ти направо си забравил себе си. Значи това е...Сърцето говори.
Ние само трябва да се вслушаме.../автор на текст Zvetanka Shahanska/

ЛЮБОВ/притча/

ЛЮБОВ/притча/

Един човек отишъл при велик Учител и казал:”Бих искал да заобичам Бога – покажи ми пътя!” Учителят му отговорил:”Кажи ми първо обичал ли си някого преди?”
Човекът казал:”Светските дела не ме интересуват – любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога.”
Учителят му отговорил:”Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого?”
Човекът отговорил:”Вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътят как мога да стигна до Бога.”
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил:”Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде първото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото! ИДИ И ЗАОБИЧАЙ НЯКОГО!”/ индуистка притча”Притчи человечества” съст.Виктор Лавский// снимка Zvetanka Shahanska/

КАКВО НИ ПРЕЧИ

КАКВО НИ ПРЕЧИ

Колкото и да не ни се иска да си признаем, но на нас ни пречат няколко черти в характера, които са малко народопсихологични. А именно:

-смятаме другите за гадни, искащи да ни преметнат, мислещи ни лошото
-не ги смятаме по презумпция за добри
-не подхождаме добронамерено към тях
-защото не стига това, но сме и мнителни – сега какво се крие зад тази усмивка, добрина, жест, чувство. Какво ли е намислил отсрещният. Това сигурно е някакъв трик, който ще доведе до нещо лошо за мен, семейството ми, работата.

И защо да забелязваме доброто, което идва при нас, по лесно е да се втренчим в това - какво лошо може да произлезе от всичко, на някои дори им се привиждат световни конспирации и катаклизми. Те до там са се увлекли, че не могат да се насилят дори да приемат някои неща като приятелски жест, добронамерени прояви и алтруистични подбуди, за съжаление. Тази нагласа е заседнала дълбоко в същността им и няма изкъртване оттам.

Истината е някъде там

Ако подхождаме към всеки, все едно си е един много добър човек, то ние проектираме това наше очакване в него и той се чувства длъжен да бъде такъв. Т.е предизвикваме в него да покаже своята добра страна. Заслужава си да се замислим как нагласата ни предизвиква появата на определени явления, събития и хора в живота ни. Как ще бъде оцветено всичко това зависи от НАС. Kakто се настроим , така и ще стане. Затова и позитивното мислене е толкова важно, макар че за някои това им изглеждат пълни глупости. И да престанем да обвиняваме непрекъснато другите, живота, света... Имаше един филм преди време, където главният герой повтаряше – Истината е някъде там. Да. Там е.../ текст Zvetanka Shahanska/

ДНЕС ВИДЯХ...

ДНЕС ВИДЯХ...

Днес видях дете да се усмихва на непознат от задната седалка на една кола.
Днес видях съпруг и съпруга обгърнати от обожание един към друг.
Днес видях завърнал се у дома баща, прегърнал своята жена.
Днес видях три весели деца с татуировки на ръка.
Днес видях син и майка да си говорят на кафе.
Днес видях героя на деня!
Май цял ден виждам Любовта.
Ах, колко много лица има тя.
Искам и аз да съм едно от тях.../автор неизвестен/

ШЕСТ ВИДА ЛЮБОВ

ШЕСТ ВИДА ЛЮБОВ

Знаете ли, че Джон Лий /психолог/ разграничава шест типа любов:

-Ерос е романтичната и сексуална любов, потребността да знаеш всичко за любимия човек и да го преживяваш напълно.
-Мания е натрапливата и изискваща любов, често придружавана от болка и тревожност, защото потребността от внимание от страна на другия е неудовлетворима.
-Лудис е себецентрираната, игрива любов; любовта се третира като игра, в която трябва да се спечели.
-Сторге е приятелска любов; здравата, спокойна любов между приятели
-Агапе е святата, центрирана към другия любов, винаги търпелива, прощаваща и нежна.
-Прагма е практичната и логическа любов, присъстваща единствено след като човек е решил дали партньорът е „добра партия“.

Сега може да прецените какви видове любов сте изпитвали. А, може би сте опитвали от всички:)))

ЗА ОБИДАТА/ дзен притча/

ЗА ОБИДАТА/дзен притча/

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството....

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
-Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
-Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
-На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците.
-Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

NAMASTE/намасте/

NAMASTE/намасте/

Намасте - така се поздравяват в Индия. На хинди, означава - Здравей, моята душа, поздравява твоята душа или - Божественото в мен приветства и се свързва с божественото в теб. „Нама” означава поклон, „ас” означава аз, а „те” означава теб. Затова, буквалният превод на Намасте е - аз се покланям на теб.За изпълнението на Намасте трябва да съберете длани , да затворите очи и да се поклоните.
И така -НАМАСТЕ!/ снимки, текст, цвете Zvetanka Shahanska/

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ЧОВЕКА ДО ВАС...

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ЧОВЕКА ДО ВАС...

Днес е жегааа, нищо ново под слънцето. Пече та се къса, сега се прибирам и съм вир водичка. По пътя си обаче, успях да снимам няколко тераси с цветя, които много ми харесаха. И сaндъчетата с цветя пред едно заведение.

Все още тук не са толкова много терасите с цветя, както в Швейцария, например. Там дори кооперациите / не живеят във високи блокове/, а в малки 3-4-ри етажни кооперации и къщи, са с еднакви сенници. Където нямат цветя, имат разни джаджи по терасите - джуджета, ветропоказатели, въртящи се колелета, хвърчила - само да е весело. И това сега, което ще напиша, веднъж съм го публикувала, но не помня къде. Там в трамваите/ не ползват рейсове, защото не е екологично/ има надписи - "Моля обърнете внимание на човека до вас, ако е тъжен, мрачен, разговорете го за да излезе от това състояние". Ето това ме заби в земята направо. Правят го заради депресиите и самоубийствата в страната. Изобщо те са друга планета. Лекарите търсят винаги каква може да е причината, разпитват за какво ли не, водят разговори, общо състояние, психика...Антибиотици се изписват , само , ако умираш например...То и никой не се е засилил да ги пие. Такива ми ти работи.../снимки и текстZvetanka Shahanska/

ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПОДАРИ НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче с две полички...
Бих продавал - познайте какво!
Надежда, надежда за всички!.../Джани Родари/

Колко сила има в надеждата

Надеждата е мотиватор. Тя движи живота ни напред. Думички като надежда, доброта, любов, вяра са много светли , почти бели, ефирни, леки..С високи вибрации. От тях лъха живот, вдъхновение, хармония. Дават асоциация за чистотата и красотата, на истинските неща в живота... Ако някой загуби надежда става лошо. Унилост, липса на желание, меланхолия, упадък.

Самовнушението

Има разказ на О'Хенри "Последният лист" - там едно болно момиче си внушава, че ще умре, когато и последният лист от лозницата пред прозореца падне. Отказва да яде, отпуска се и чака това да се случи. И за да не стане , един приятел художник през нощта , тайно, отива и нарисува лозовия лист на стената. И така , тя си мисли, че щом не пада листът, значи и е писано да живее. Вдъхновява се, мобилизира се и оздравява. Ето колко е важна надеждата за човека, а и силата на самовнушението играе много голяма роля.

Красив порив

Според Петър Дънов "Надеждата е помощник на вярата и на любовта. Тя върши най-дребните работи". Може да върши дребните неща, но наистина трябва да се опрем на надеждата, ако искаме да вървим напред. Красив порив. Необходим, защото времето, в което живеем е такова - объркано, сложно, неистинско, многопластово...Тя е малко зрънце, от което обаче могат да произлязат - смелост, доброта, спокойствие, търпение, любов, вяра. Нека не го губим или отнемаме от другите. Може да е малко, но с голяма сила.Надеждата е лъч светлина, който ние следваме цял живот. Да не отнемаме този лъч на хората, да ги обезсърчаваме, да ги оебезверяваме, напротив, да подаряваме надежда, любов, доброта. Няма безнадеждни ситуации. Има единствено хора, които гледат безнадеждно на тях. Zvetanka Shahanska

АЗ МНОГО ДЪЛГО ЩЕ ТЕ ЧАКАМ...

АЗ МНОГО ДЪЛГО ЩЕ ТЕ ЧАКАМ...

Отдавна не бях попадала на толкова готина снимка, създаваща настроение. Цветна, въздушна, щура...За съжаление нямаше отбелязан автор на снимката. Естствено, както се получава почти винаги, текстът веднага ми се появи в главата. Скоро във форума нa Self Help Self Help беше публикуван следният диалог, който се е състоял реално в детската градина между момиченце и момченце, който много ме разнежи и изпълни със особени чувства. Само да спомена , че тези сладури са си измислили едно свое въображаемо място, което наричат "пещерата":

Той:- Хайде да отидем в пещерата!
Тя: - Там е много тъмно...
Той:- Ще взема фенера на брат ми.
Тя: - Ами ако угасне, ако му свърши батерията?
Той:- Ще се хванем за ръка и ще внимаваме.
Тя: - Но ще е тъмно, може да стъпя в една дупка и да си счупя крака...
Той:- Тогава аз ще те взема на ръце и ще те изнеса от пещерата. После ще отида да повикам някого...
Тя: - Там няма никой, и телефон нямаш, а градът е много далече...
Той:- Ще бързам колкото мога, ще тичам...
Тя: - Аз ще те чакам и два часа, и три часа. Аз много дълго ще те чакам...

ДВЕ КОТЕНЦА

ДВЕ КОТЕНЦА

Щях да пиша за друго, но излизайки, днес, попаднах на тези мъничета, скоро родени, как си стояха кротко върху този кашон, на улицата. Бяха толкова безпомощни, две малки сладурчета - и плановете ми претърпяха промени. Веднага започнах да ги снимам, но не искаха да ме гледат в очите. Навсякъде другаде зяпаха, само не и в очите ми. По едно време се вторачиха в една посока като хипнотизирани, погледнах и аз, но не видях нещо особено. И все пак те явно нещо виждаха, което аз - не. Както и да е, добри хора им бяха оставили храна и те се чувстваха прекрасно./ снимки и текстZvetanka Shahanska/

ГРАДСКО КОТЕ

ГРАДСКО КОТЕ

Отивайки да платя кабелната телевизия, срещнах това сладко коте, което си стоеше тихо и кротко на една ограда и нямаше против да ми позира. Беше изпаднало явно в съзерцание, защото не помръдваше. Просто си стоеше и наблюдаваше. Изобщо напоследък забелязах, че котките обичат много да бъдат снимани. Не се плашат и дори имам чувството, че им харесва. И друг път съм споменавала, че имаме много котки в града, свикнали са с хората и не им пука. Вечерно време изнасят цели концерти.

Инфо - науката за котките се казва Фелинология. Терминът е с латинско-гръцки произход и произлиза от латинската дума felinus - котешки и гръцката дума logos - наука./ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

ЗАХАРНО ПЕТЛЕ

ЗАХАРНО ПЕТЛЕ

Забелязвам аз от известно време, по улиците се разкарват малки и големи със захарни петлета в ръце. Не можах да открия първоизточника им, но ми стана много хубаво. На едни дълги клечки и все червени. Напомнят ми за детството. Как безгрижно шляпахме по горещите улици и си ближехме захарни петленца - и не ни изпокапаха зъбите от това. Омазвахме се до ушите с лепкав захарен сироп и пръстите ни залепваха, разбира се докато се доберем до някоя чешмичка и се измокрим отгоре до долу - защото ше ни се карат вкъщи. Същото ставаше и със захарния памук, там вече и косата вземаше дейно участие - като духне вятър и хайде - част от памука се озоваваше върху косата. Трябваше цялостно къпане, иначе си стояхме колосани и не ни пукаше.

Докато си пиех кафето в едно готино кафененце, хоп пристигна хлапе с дядо си и то със захарно петле в ръка. Седнаха близо до мен и аз така исках да го снимам, но като не смея да щракам хора...А момченцето, с едни сини очи, все в мен зяпаше. Аз безгрижно си въртя фотоапарата в ръце и аха да снимам, но накрая се престраших и направих няколко снимки. Такова ангелче, русичко, синеоко - сладурче със захарно петле, каквото и да правеше не го изпускаше от ръце.



Пък аз се правех, че съм се вторачила във масата, където имаше надпис Polina i ♥ you, издълбано с ножче от някой влюбен тийнейджър:))Накрая си тръгнаха, то се обърна и ми отправи една ослепителна усмивка. Стана ми толкова приятно, направо като че сноп светлина ме обгърна ...То беше щастливо, това момченце и го предаде и на мен. После нямало било чудеса. А това какво е...Zvetanka Shahanska / снимки и текст/

АНТИСТРЕС СЕЛФ-ПОДАРЪК

АНТИСТРЕС СЕЛФ-ПОДАРЪК

След като загубих 3/три/ часа?!? от живота си, за да чакам на опашка в НАП, да ми оправят обърканите, от тях, здравни осигуровки - и пак не се знае какъв ще е резултатът, и изпробвайки всички методи, които зная за успокояване и неизлизане от равновесие, реших да си доставя малко мини-радост. Изречението стана дълго а ла Маркес, но ще го преглътна:)) Забих се в първия ми попаднал магазин и си купих тези сладурски чаши за сладолед, плюс по-голямата , на точки, за мляко, две ароматни свещи и една антистрес топка:))). Почувствах се значително по-хай / макар и не толкова правилен метод да е:)/ , още повече покупката ми излезе само 5/пет/ лева. Ха-ха. Много си ги харесвам и затова ги снимам да ви ги покажа. След това си взех едно дълго кафе без захар, за да потуша останалата горчилка в душата ми:)Само не ми е ясно докога ще трябва да висим безнаказано по опашки заради чужди грешки, за които плащаме ние, от нашите данъци. Ето това е кауза пердута./снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЕ/17/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЕ/17/

Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем
от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов,
защото не обичаме сами себе си.

Преследваме любовта в другите хора, които са също
като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато
те са в същото положение като нас.

Те също не обичат себе си, така че колко любов можем
да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда,
която не е истинска. Търсим любов, търсим справедливост
и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас. /Дон Мигел Руис/

ФОТОСЕСИЯ НА КОТЕ

ФОТОСЕСИЯ НА КОТЕ

Това маце ме изненада на пейката в двора. Реших да го снимам и то си седеше кротко. Обръшаще се наляво, надясно. Спокойно, с удоволствие:) Успях да го снимам отблизо. И след края, пак си седеше на пейката невъзмутимо.



Какво спокойствие само, беше изпаднала в нирвана:)А щях да снимам съвсем различни неща. Но понякога се случват обрати. Тук има много котки. Кучета няма, но котки има на всяка крачка, но не всяка е съгласна да бъде снимана. Тази беше благосклонна. Разделихме се приятелски. Някога, преди години имах сиамска котка, но тя избяга през терасата. Казваше се Маркиз. Така и не я намерих. Дано е добре, където и да е сега:)
/ снимки и текстZvetanka Shahanska/

КАКВО ВИЖДАТ МРАВКИТЕ

КАКВО ВИЖДАТ МРАВКИТЕ

Хрумна ми да снимам все едно съм минидребосък/ като мравките /, колкото можах разбира се. И какво те виждат или по-точно как виждат цветята , например. Бъдете благосклонни все пак, доста се постарах, но не можах да се смаля чак толкова много. Това обаче, ме наведе на размисъл за мравките, които са ми много интересни. Четох, че мравките изобщо не спят, не спират да вършат някаква работа. Те са много умни и организирани същества.

Интересни факти за мравките

-Ентомолози (учени, изследващи насекомите) доказали, че пустинните мравки Cataglyphis cursor целенасочено спасяват роднините си, попаднали в беда, при това със забележителна изобретателност. Мравките не само изравят засипания си с пясък роднина, но и могат да открият в земята найлонов конец, с който е завързан, и да го прегризат.Те обаче помагат само на „свои хора“ - от собствения си мравуняк. Различни форми на взаимопомощ се срещат при много видове животни. Подобни спасителни операции обаче са рядкост. Типичен пример е поведението на делфините, които помагат на ранените да стоят на повърхността, където могат да дишат.
- Ако на планетата кацнат извънземни и изследват всички форми на живот, то в крайна сметка ще достигнат до извода, че пчелите и мравките са върховата точка в еволюцията, според учени. Оказва се, че мравките са придирчиви като хората и за да си намерят идеалното жилище, използват своеобразни „брокери“. Екипът на д-р Робинсън от Бристол открил, че когато колония скални мравки мести гнездото си, излъчва група съгледвачи, които имат вродено чувство за идеалния дом.
Мравките-“брокери“ инстинктивно разпознават подходящото жилище, дори да не са разглеждали други гнезда. След като „брокерът“ се спре на едно жилище, той го показва на другите членове в колонията. Когато значителен брой мравки постигнат консенсус, колонията започва да се мести.
- Има и други сходства между мравките и хората, които си търсят ново жилище. Когато попаднат на жилище, което харесат, мравките дълго го разглеждат, мерят „стаите“, проверяват дали са чисти или има умрели мравки.Освен това социалните животни предпочитат „новото строителство“ пред по-стари гнезда със сходно качество.

Неподозирана сила

-Мравките могат да вдигат 20 пъти колкото своето собствено тегло. Та те тежат само 3 мг, значи 5 000 мравки могат едва да ти повдигнат пръстчето. Но си представете, ако бяха цяла армия/твърде възможно, защото са доста организирани). Тогава 1 500 000 мравки могат спокойно да замъкнат цял 100-кг човек.
-Мравките са грубо 15-25% от цялостната животинска биомаса по света.
-Те имат 250 000 мозъчни клетки. Ние, хората, имаме по 10 000 милиона. Но те са доста по-мънички от нас и имат доста мозък за размера си.
-Мравките са способни да се учат и да преподават.

Ферма за мравки

Или аквариум за мравки. Аквариумът е пълен с гел, който служи за храна на мравките. Мравките, живеещи вътре, постоянно копаят тунели и създават интересни форми. Не изисква никакви допълнителни грижи, мравките не се нуждаят нито от хранене, нито от вода. Всичко необходимо си набавят от съществуващия гел.Един аквариум може да приюти около 8 големи и 15 малки мравки. Може да се купи като оригинален подарък.Принципът за този аквариум е бил първоначално изобретен от НАСА с цел мравки да бъдат закарани в Космоса и да бъде изучавано тяхното поведение.

Съвет

И внимавайте следващия път като посегнете да убиете мравка. Не се знае да не е някакъв виден член в тяхната йерархия, че каквито са организирани и умни, току виж спретнали някоя изненадка...
/ снимки и текстZvetanka Shahanska/