
НАЙ-ВАЖНИЯТ УРОК...
Когато попитали Дейл Карнеги - Кой е най-важният урок, който е научил някога, той отговаря без да се замисли –
„Важността на това, което мислим”. Всъщност мислите ни правят такива каквито сме. Психическата нагласа е факторът, който определя съдбата ни. Човекът е онова, което мисли през целия ден.
Ние сме това, което са мислите ниНай-големият проблем за разрешаване пред нас е да подберем правилните мисли. Ако мислим за щастието, ще сме щастливи. Ако мислим за страха, ще се страхуваме. Ако мислим за нещастието, ще сме нещастни. Това не е някаква наивна оптимистична теория. Но е за предпочитане да си изградим позитивна, а не негативна нагласа. Трябва да сме загрижени за проблемите си, но не трябва да изпитваме безпокойство за тях. Загриженост – да осъзнаваш проблемите и спокойно да предприемаш нещо за решаването им. Безпокойство означава да се въртиш безкрайно и безполезно в кръг.
Седем начина за психическа нагласа, носеща щастие и спокойствие
- Изпълваме ума си с мисли за спокойствие, смелост, здраве, надежда.
- Никога не си разчистваме сметките с враговете. Това ще нарани повече нас, отколкото тях. Нямаме време за губене в мисли за хора, които са ни неприятни.
- Да не очакваме благодарност. Даваме заради удоволствието от този акт, а не заради очакването на благодарност.
- Мислим за хубавото , което имаме, не за това, което нямаме.
- Откриваме себе си и не подражаваме. Да бъденм себе си, колкото и да е трудно.
- Всяка трудност и проблем е урок за нас. Да извлечем най-хубавото от ситуацията.
- Да забравим собственото си нещастие и се опитаме да създадем малко щастие за другите - когато си добър към себе си, си най-добър към другите.
Доброто дело предизвиква усмивкаОпитът да доставим удоволствие на другите ни кара да престанем да мислим за себе си. Да не се съсредоточаваме само и единствено върху собствения си пъп, а точно това предизвиква безпокойството, меланхолията, страха. Ако може най-добре, да вършим всеки ден по едно добро дело за другите. Доброто дело предизвиква радостна усмивка в лицето на другите хора. Понякога и само да успеем да разсмеем някой е добро дело. Нека не гледаме безразлично през хората, с които се срещаме през деня. Да проявим малко интерес към тях, любезност, добро отношение. Ще се уверим, че едно добро отношение ги кара да грейнат от удоволствие, че ги считат за хора, че са предизвикали интерес. А това е толкова лесно, не се иска нищо по-специално. Просто добронамерено отношение...Това ще помогне на всички нас.../ текст Zwetanka Shahanska/