Това е едно стихотворение, по точно поема за душата. То ме е зареждало винаги, винаги когато зацикля, когато не виждам изход, страхувам се, не рискувам, колебая се, когато в мигове на кратка меланхолия всичко, което правя ми се вижда безсмислено, когато ме предават / о, как боли тогава !/, когато смятам, че каквото и да направя повече - нищо няма да се промени, когато виждам, че започвам да живея в схема, когато смятам, че не мога да дишам повече, че имам нужда от глътка въздух от нещо нетрадиционно, дръзко, смахнато, crazy, което да ме изведе от утъпкания път, тогава когато съм попарена от лоши думи казани тихичко, но така, че да ги чуя... тогава го прочитам, и то ме зарежда, дава ми сили, виждам светлинка,помага ми да се изправя и да продължа с нови сили, по нови пътища, с преливащ ентусиазъм, вдъхновена за нови подвизи !
Не се пази от щастието / Пабло Неруда /
Умира бавно този,
който не пътува,
който не чете,
който не слуша музика,
който не се забавлява...
Умира бавно...
този който се подценява,
който отказва чуждата помощ,
който повтаря една траектория всеки ден,
който не експериментира,
който не смее да смени цветовете в които се облича,
който не говори с непознати...
Умира бавно...
този който се страхува от страстта
и от вихрушката от емоции,
които биха върнали блясъка в очите му
и излекували разбитото сърце...
Умира бавно,
този който не променя пътя си, когато не се чуства щастлив,
в работата,живота или любовта.
Който не поема рискове,не преследва мечтите си,
който нито веднъж дори не рискува.
Рискувай!
Живей!
Започни от днес!
Не се носи по течението,не умирай бавно!
Не се пази от щастието..
Само ще добавя, че колкото и пъти да го чета, ми действа по един и същи начин, еднакво силно, вдъхновяващо и подкрепящо. Написала съм си го на един лист и винаги е пред погледа ми, за да не забравя случайно, някъде по пътя, разсеяна и отнесена или заблудена и подведена, най-важното послание -Не се пази от щастието...
Zvetanka Shahanska
Публикации
Привет, Цвети! Снощи малко след 12 ч. видях,че си качила материал, но умишлино не го прочетох тогава. Оставих си го за сутринта- чаша кафе с доза оптимизъм :). А стихотворението и на мен много ми харесва. Колко точно и изчистено е казано : "Не се носи по течението,не умирай бавно!
ОтговорИзтриванеНе се пази от щастието.. "
Здравей, Жени, още не мога да се нарадвам на факта, че коментираш вече и тук, в блога. Поздрави, усмихнати и пложителни ти изпращам :).Това ми харесва -" кафе с оптимизъм"-готино. Ти си поетична душа , знам аз:). Колкото за стихотворението, то е просто гениално, прекрасно, точно, и каквото и да кажа за него, все ще е малко. Отива направо в сърцето. Все едно ни е направен химичен анализ. Много ми е интересно това - "...който не говори с непознати...". Понеже по природа, българинът си е малко мнителен, подозрителен, комплексиран и все си слага някакви спирачки. А ако се отвори повечко, няма да е лошо. Нали , Жени, какво ще кажеш ? Изпи ли си вече кафето и по оптимистична ли се чувстваш:)))
ОтговорИзтриванеЩе кажа,че трабва да сме по-отворени към света, към красотата, към добрината... Те са навсякъде около нас :) Изпих си кафето, подправено с оптимизъм марка "Цвети" :) Да, чувствам се позитивно настроена :))) Благодаря, Цвети!
ОтговорИзтриванеЖени , ти измисли нова марка :)))И си го кaзала толкова точно, да се отворим повече към света, красотата и добрината. Радвам се, че се чувстваш така, дано има по-траен ефект:))) Жени, лека вечер ти желая и много радост :)
ОтговорИзтриване