View this site in your language!

четвъртък, 30 септември 2010 г.

НЕОЧАКВАНО...









НЕОЧАКВАНО...

Неочаквано се озовах днес - по никое време, следобед, в градската градина. Времето прекрасно/малко духаше/, но най-важното - слънчево и топло. Попаднах на това езерце, което си го зная от малка. И си спомням какви червени рибки имаше там...И сега исках да ги видя, но ги нямаше. Все пак водата беше бистра, върбата все още зелена, красиво се оглеждаше...Опадали жълти листа и един кацнал гълъб, допълваха идиличната картина. Като цяло, все още е зелено, жълти листа и тук-там кестени, напомняха за есента...Насядали хора по пейките се препичаха на слънце, след вчерашния мрачен и леко дъждовен ден...Животът си тече, за някои бавно, за други по-бързо...Да се усмихнем на това, което е, без големи очаквания... /текст и снимки Zvetanka Shahanska/

сряда, 29 септември 2010 г.

ЯЖ, МОЛИ СЕ И ОБИЧАЙ...


ЯЖ, МОЛИ СЕ И ОБИЧАЙ/рецепта за разбито сърце/


Книгата, която тази година ми харесва най-много/досега/ е „Яж, моли се и обичай”. Автобиографична, написана от Елизабет Гилбърт. С чувство за хумор разказва за търсенията си, след тежък развод. Поема на дълго пътешествие с цел – да открие себе си, щастието, и смисъла на живота. Посещава Италия, Индия и Бали за една година, като прекарва по няколко месеца на всяко място. В резултат, намира себе си, равновесната си точка и щастието.

Чете се много лесно и бързо, макар, че е 447страници. За мен най-интересната част беше, престоят и на остров Бали. Там си намира личен учител, за усвояване на техники за медитация и релакс. И се чувства прекрасно, успокоена и щастлива. Там и среща бъдещия си съпруг – разведен бразилец, доста по-голям от нея - със 17 години. С него се разбира прекрасно, още повече и той също е минал през тежък развод. Интересното през цялото време на това пътешествие са нейните разсъждения по най-различни теми – защо се женят хората, развеждат, къде се крие щастието и защо въпреки че се омъжва по любов се чувства толова нещастна, че стига до развод...

Рецепта за разбито сърце
„...- Знам лек за разбито сърце – отговори, властно и по докторски, Уаян, преброи на пръстите си шестте елемента на своето средство за лекуване на безнадеждно разбито сърце.:- Витамин Е, трябва повече да спиш, трябва да пиеш много вода, да заминеш далеч от човека, който си обичала, да медитираш и да научиш сърцето си, че това е съдба...”

Книгата, неочаквано и за самата авторка става бестселър и дори направиха филм по нея. В главната роля е Джулия Робъртс. Има и втора част, която се казва –„ Кажи да”, но тя не е толкова интересна, защото представлява нещо като научен труд, като анализ и дисекция на факта – защо хората се женят, как е по света и кое е по-добре. В основата е нейният брак с бразилеца. Те трябва да се оженят, ако искат да бъдат заедно, но и двамата са против брака, като институция/ може би защото вече веднъж са се опарили. Но въпреки това се женят...Не е на нивото на първата книга, написана е по друг начин и няма същия успех. Но и самата авторка твърди, че се радва на този факт и не иска да пише повече бестселъри, защото шумът около нея, славата и показността и дошли твърде много. Нищо не споменава, обаче, за парите.../текст и с нимки Zvetanka Shahanska/

вторник, 28 септември 2010 г.

КРАСИВ ЗАЛЕЗ





/автор на снимките и текст Zvetanka Shahanska/

КРАСИВ ЗАЛЕЗ

Снимките са от снощи, но нямах време да ги кача по-рано днес:) Много е красиво и вдъхновяващо. Тази година, някак си станах свидетел на много красиви залези. Изгревите не ги хващам нещо. Понеже не ставам рано, не че ако стана няма да снимам:)Но залезите са разкошни. И цветове, и природа, и мистично, лъчи, облаци, небе...всичко има. Нали си обичам да гледам в облаците, та по тази причина два пъти се озовавам вече на асфалта в хоризонтално положение, но без особени поражения. Няма счупвания...Така че си продължавам в същия дух. Внимавам повече, че както обичам да ходя, ако ме гипсират и няма да мога да се движа, ще ми се стъжни. Поздравявам всички с тези снимки. дано вдъхновят, както се случи с мен.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/

понеделник, 27 септември 2010 г.

КРАСИВ ДЕТАЙЛ...





 /автор на снимки и текст Zvetanka Shahanska/
КРАСИВ ДЕТАЙЛ...

Не можах да мина равнодушно покрай тази врата. Най-вече, защото това растение се беше увили така приятно между железните орнаменти. Пък и този красив, червен цвят, който беше придобило в резултат на сезонните промени...От всичко това лъха на старинност, патина, аристократизъм. А всъщност се намира в центъра на голям град и е врата на кооперация или малък блок. Но e изпълнено с желание и усет към детайла...Има и такива красиви места в нашето урбанизирано общество.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/

четвъртък, 23 септември 2010 г.

EСЕНТА Е ВЕЧЕ ТУК...



ЕСЕНТА Е ВЕЧЕ ТУК...

От днес есента официално е на линия.

Астрономическата есен у нас настъпи днес в 6.08 часа, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Астрономическата есен ще продължи точно 91 дни, като на 22 декември, точно в 01.39 часа, ще настъпи зимата.

Няма мърдане. Есен е. За съжаление зимата чука на вратата. След като днес си платих тока за август месец, се ужасих...Климатиците били икономични. Друг път. А какво ще става зимата. Нека познаем от първи път. Не е трудно. Никак...Но засега да се радваме на красива и топла есен, и да не се задълбочаваме в бъдещи събития...Да живеем в днешния есенен ден, не в бъдещия зимен. Има време дотогава. Усмихната, топла, красива, есен ви пожелавам:))) Ако не друго поне нека се опитаме да зарадваме някой друг, ако не можем себе си.../текст Zvetanka Shahanska/

сряда, 22 септември 2010 г.

ИЗНЕНАДА 2...



ИЗНЕНАДА 2...

Да, това е втората ми изненада, че кученцата ми се развихриха с пълна сила от една седмица. Започнаха да цъфтят отново...Имаше един период, в който бяха спряли/ беше им горещо/ и явно са изчаквали благоприятно време. И ето сега е това време. Много си харесвам това розовото и затова си го снимах:)))Порадвайте му се и вие...Днес съм на тема цветя, понеже е празник.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ИЗНЕНАДА...




ИЗНЕНАДА...

Ето тези иглики ме изненадаха много. Първите за есента, цъфнаха си и сега ми радват душата. Мислeх, че игликите са пролетни, но явно не всичко знам:) Пък и жълтички, все едно слънце огря наоколо. Като споменах слънце - днес е един много приятен, слънчев ден. Улиците са пълни с разхождащи се хора. Разхвърляли се по къс ръкав, макар, че има леко вятърче. Днес е празник - 102-годишната от обявяване Независимостта на България. Честито на всички!/ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

вторник, 21 септември 2010 г.

ДВАМА СА МАЛКО - ТРИМА СА МНОГО




ДВАМА СА МАЛКО- ТРИМА СА МНОГО...

Всъщност исках да снимам друго, но тези птици сами ми се изпречиха на фокус. Е, не пропуснах да ги щракна. Бяха две, после се присъедини и трета. Чудно ми е как си стоят на тези жици и си наблюдават света, пазят равновесие и не тупват на земята. А и как се ориентират в небето. Това ми е много интересно и винаги ме е интересувало.

Как се ориентират птиците

Дълго време се е смятало, че за правилната навигация на птиците играят звездите и Слънцето. Днес вече е известно, че основният им ориентир е магнитното поле на Земята. Някъде около 50 вида живи същества – птици, млекопитаещи, риби, и др.насекоми, се възползават от него. Но учените, макар и разполагащи с развити технологии, не могат да разберат точно механизмите, по които става това. Предполага се, че при птиците е чрез очите и клюна. Те не просто усещат магнитното земно поле, но го и виждат. А в клюнът им било установено наличие на магнитни кристали.

Очите ...

И така, всъщност с помощта на очите , които играят ролята на компас, и на клюна, с който измерват напрежението на магнитното поле, те си съставят своеобразна навигационна карта, когато прелитат.
Колко ли неща ще бъдат открити още, от света на животните, които не знаем, не можем да си обясним, но са уникални със своята съвършеност и ни карат да се замислим. За сега на много от тях можем само да се възхищаваме./ снимки и текст/Zvetanka Shahanska

понеделник, 20 септември 2010 г.

ШИПКАТА - ВСИЧКИ ВИТАМИНИ НАКУП






ШИПКИТЕ - ВСИЧКИ ВИТАМИНИ НАКУП

Сега е моментът да си наберем от този натурален лечител . Има го на всяка крачка - и в ниското, и в планините. Сигурно всеки е опитвал чай, сироп, мармалад от шипки.

Инфо

Растението шипка (rosa canina) е силно бодлив храст, висок до 2-3 метра, който много хора познават като диворастяща роза. Може да вирее при различни условия и географски ширини, като се среща и на 2000 метра надморска височина. Цветовете цъфтят от май до юли, а плодовете узряват през есента и точно те са носители на множеството полезни свойства на шипката.

В плодовете на шипката се съдържат почти всички витамини — С, Р, В, Е, К и каротин. Те активизират ензимните системи, усилват регенерацията на тъканите, синтезата на хормоните и влияят благоприятно върху въглехидратната обмяна и проницаемостта на съдовете.

За какво помага

Съдържанието на витамин Р способства за намаляване чупливостта на капилярите, подпомага използуването на аскорбиновата киселина от организма. Витамин К влияе върху нормалното съсирване на кръвта.

Шипката помага активно при пясък и камъни в пикочните пътища, жлъчнокаменна болест, маточни кръвотечения, анемия, изтощение на организма, при атеросклероза, като средство, повишаващо съпротивителните сили на организма в борбата му срещу местни или общи инфекции и интоксикации (скарлатина, дифтерия, пневмония, коклюш и др).

Може да се прилага също при бавно зарастващи рани, за нормално зарастване на костите при счупване, при понижена секреторна дейност на стомаха и за подобряване на обмяната на веществата в организма.

Шипката съдържа огромна концентрация на витамин С, с което е сериозен „конкурент“ на цитрусовите плодове. Съдържа също витамини В1, В2, Е, пектини, органични киселини, микроелементи.

Шипката укрепва сърцето и кръвоносната система и е особено полезна за сърдечно-съдови заболявания. Богатото съдържание на витамини помага при настинка и вирусни заболявания, тъй като засилва имунната система.
Препоръчително е да се консумира шипка след прекарани заболявания, за да се засили и укрепи организма на болния.

Чай и мармалад от шипка

Чай.

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

Шипково вино.

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша. Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

Мармалад

1,5 кг шипки
1 кг захар
Шипките се почистват,измиват и се заливат с вода,колкото да ги покрие.Варят се до пълно омекване.Претриват се през рядко сито,за да се отделят люспите и
семките.Получената каша се прецежда 2-3 пъти през по-гъсто сито,за да се отстранят власинките.На 1 кг каша се прибавя 1 кг захар и се вари до сгъстяване.

Легендата

Древните гърци свързвали дивата роза с богинята на красотата и любовта Афродита, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци. Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове наранявали нежната й кожа. И всяка капка кръв, паднала върху зелените клонки се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове.


Любопитно

Известно е, че през 1557 г., доста преди да стане популярен със своите центурии, в които предсказал бъдещето на света, Мишел дьо Нострадамус издал в Париж един пространен трактат за конфитюрите.:)))/ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

РЕТРО РАЛИ








РЕТРО РАЛИ

По неведоми пътища, в събота, попаднахме сред колона на ретро рали.На излизане от Пловдив, на околовръстното. Няколко километра се движихме в тяхната колона. За съжаление снимах в движение и не можах да хвана кабриолетите/много хубави, стари, но запазени/ и един червен "Мустанг", който беше супер нагласен. Но успях да се потопя в готината атмосфера на ралито. Браво на тях. Въпреки кризи, проблеми са се организирали и откъдето минаваха, хората се спираха, махаха и се радваха. Времето също беше супер и настроението на шест:))Водачите и навигаторите до тях се бяха изтупали също в ретро стил... В едно от селата те се отклониха и продължиха...Това ми беше достатъчно да вдигнат настроението ми за целия уикенд. Благодаря ви, мили хора.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

неделя, 19 септември 2010 г.

ДИВИТЕ ЦИКЛАМИ







ДИВИТЕ ЦИКЛАМИ

Да, те са започнали да цъфтят...Красиво и прелестно. Много ги харесвам. Толкова са нежни и изящни. Имат крехко излъчване...Дивата циклама е много особена, защото цъфти без листа. Известна е още като алпийска теменуга. Листата излизат след като прецъфти. Има два вида диви циклами - пролетна и есенна. Тази е есенна.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/

петък, 17 септември 2010 г.

КОЛКО ВРЕМЕ СИ ЖИВЯЛ/притча/




КОЛКО ВРЕМЕ СИ ЖИВЯЛ/притча/

Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислил колко много деца са починали в този град.

Тогава покрай него минала жена от същия град и го попитала защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:

„В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.”

„А ти колко време си живял страннико?”
– попитала го накрая тя.

Хорхе Букай

четвъртък, 16 септември 2010 г.

ЦВЕТЯТА, КОИТО ВИДЯХ...






ЦВЕТЯТА, КОИТО ВИДЯХ...

Много ми се снимаха цветя днес. Оглеждах се по дворовете и пред блоковете, вървейки по други задачи. И попаднах на тези палми, роза и петунии. Значи палмата беше огромна в този двор, но нямаше как да вляза вътре, а там имаше още няколко. Но ми хареса как се вижда през бялата ограда, пък и една роза надничаше от единия край - красиво. Петуниите и това магаренце, учудващо бяха пред голям блок без ограда, но с много поддържана градинка отпред. Сигурно има някой любител на природата и цветята. Да им се порадваме. Все пак е още топло и красотата е сред нас.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...