НЕ ОТМИНАВАЙ НИКОЕ -ОБИЧАМ ТЕ

НЕ ОТМИНАВАЙ НИКОЕ ОБИЧАМ ТЕ
Любовта - каквото и да се пише за нея, все ще е малко, незначително, в сравнение с вихъра от чувства, които предизвиква. С полета, вдъхновението, всеотдайността, добротата, която разпръсква. Милиони хора по света се вкопчват в любовта, като надежда, за малко щастие в живота. И нищо, дори многобройните разочарования, не може да ги разколебае, да търсят, да страдат, и пак да се разочароват...И никой ли не си задава въпроса - "Може ли да обича някой друг, ако не обича себе си?" Може би тук се крие разковничето - най-напред да се научим да обичаме себе си, и чак след това да очакваме другите да ни обичат / но това е предмет за друг разговор/.

Сега искам да споделя с вас едно стихотворение, на което попаднах случайно, по време на едно търсене, познайте къде:) - в интернет, разбира се. Хареса ми. Захласнах се, направо. Добре, че авторът си е писал името. Сега и вие ще се уверите, че в България има много талантливи хора.

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват. nikolaj hristozow

Аз мога само да добавя, да се обичаме, да даваме любов и да получаваме без да се щадим. Такъв красив израз - "...и после в сънища да те извайват", не съм срещала отдавна! Пожелавам го на всички:)Zvetanka Shahanska