ЦВЕТНОТО
Винаги, всяка зима идва един момент, в който започва силно да ми липсва цветното, шареното,зеленото, слънцето и синьото небе. И сега след този много дълъг леден, снежен период това си е факт. Искам си цъфналите цветя, пеещите птички, зелената трева, и дървета с много листа. Топъл вятър, усмихнати хора, сладолед/ защото тук на юг преходът от зима към пролет е летен!/ и направо се хвърляме по къси ръкави и сандали.
Да, наистина всичко това наближава, но аз нямам търпение, да изляза навън и да снимам цъфнали цветя, дървета и храсти. Да не ми тракат зъбите от студ и да бързам да се прибирам, а да се наслаждавам на хубавото време и топлото слънце, дълги разходки и буквално шляене по улиците, когато винаги има какво да се види и снима.
Да седна на някоя пейка, да пия кафе и да разговарям с непознати. Често се случва, когато времето е приятно, човек се отпуска, душата се рее, сърцето пее. Има повече усмивки, настроение и хубави случки. Животът става интересен, любопитен и забавен.
Всъщност всичко това наближава, малко търпение и светли мисли. Хубаво е да чакаш нещо приятно и красиво. В очакването има много положителен заряд, особено когато виждаш признаците на всичко това. А те са наоколо, в напъпилите храсти, в птичките, които се появяват, в тайните хубави мисли на всеки, в поникналите пролетни цветя. Бъдете щастливи!/ текст Zvetanka Shahanska/
Публикации
