Учени записаха как говори 1 атом
“Отворихме нова врата към квантовия свят, записвайки и говорейки с атом”, обяви професорът по физика в шведския Университет Чалмърс в Гьотеборг Пер Делзинг след като екипът, с който работи той записа звука на един единствен атом и той на нотата ре, пише Huffington Post“
Дългосрочната ни цел е да усвоим квантовата физика, за да можем да се възползваме от законите й, например, от свръхбързи компютри”, обяснява професорът.
Делзинг и колегите му са създали изкуствен атом, дълъг 0.01 милиметра и са го поставили в края на свръхпроводим материал. Те са насочили звукови вълни по повърхността на материала, така че да се отразят в атома и са записали това, което се е върнало обратно с малък микрофон на другия край на материала.
“Според теорията звукът от атома е разделен на квантови частици”, обяснява съавторът Мартин Густавсон, изследовател в Колумбийския университет. “Такава частица е най-слабият звук, който може да бъде уловен”. Звукът е бил нотата ре, около 20 октави по-високо от най-високото ре на пиано. Такъв звук не може да бъде чут от човешкото ухо.
Изследователите посочват, че обработването на звука на квантово ниво може да доведе до нови развития на кватовите изчислителни технологии. Той има къса дължина на вълната и се движи 100 000 пъти по-бавно от светлината, което означава, че много по-лесно би могъл да се контролира.
********************************************************************************
2 Декември 2013
Особен белтък, натрупващ се в клетките на дрождите, не им позволява да забравят неуспешните опити от половия процес.
Поради тази причина в бъдеще, за да „отворят” тези клетки за полово размножаване, на потенциалния партньор ще му се наложи да пусне в действие сериозно количество феромони.
Дрождите, освен безполово размножаване, когато дъщерната клетка се опложда от майчинската, си имат и полов процес – когато две клетки се сливат, обединявайки два генома в един.
Сливат се не всички клетки, а хаплоидните (тоест не с два, а с един набор хромозоми), и при това в различни по тип чифтосвания – грубо казано, „разнополови” (макар че едва ли си струва да говорим за полова принадлежност при дрождите).
Такива клетки отделят особени химични вещества, които могат да разпознаят клетката партньор. Ако клетките са се открили взаимно и ако израстъците са се докоснали, настъпва сливане, след което следват редица доста сложни процеси.
Но се случва и така, че сливане не настъпва и всички химични „признания в любов” и протягане на израстъци приключват с неуспех. В такъв случай, както пишат в сп. Cell изследователите от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих, в дрождите се натрупва негативна форма на белтъка Whi3.
Този белтък и така си присъства в клетката, но стига дрождата да изпита „любовна мъка”, Whi3 променя пространствената форма и изменените молекули заразяват останалите молекули Whi3.
В резултат неактивният Whi3 образува агрегати, които самата клетка дори да може да разруши, то това става с огромен труд. Но най-интересното е как такива агрегати влияят на половото размножение – следващия път потенциалният партньор трябва да изхаби доста повече феромони, за да заинтересува клетката, която е преживяла „нещастна любов”.
Ако тези вещества се окажат недостатъчно, клетката просто няма да обръща внимание на призивите и ще продължи да се размножава по безполов път, тоест с просто пъпкуване.
Фактически клетките формират памет за „нещастните любови” и колкото по-стара става клетката, толкова по-трудно си намира партньор – броят на разочарованията с времето расте и белтъкът се натрупва, убивайки всяко желание за „интимност”.
Едва в редки случаи клетката успява да изчисти своята памет. Следва също да отбележим, че „натоварената памет” не преминава в дъщерните клетки, образуващи се в резултат на пъпкуване, и те не си забраняват участието в полов процес.
Причината за натрупването на такава памет учените си обясняват по следния начин. Дрождите трябва да избират дали да се размножават бързо по безполов начин, но така да снижат генетичната вариабилност на популацията, или да се размножават полово, увеличавайки генетичното разнообразие на потомството, но изразходвайки много енергия.
Когато клетката на дрождата чувства феромоновия „любовен зов”, тя изключва безполовото деление и се готви за полова среща. Но потенциалният партньор може да е измамник, който по такъв начин спира размножаването от конкуренти. Затова клетката с всеки такъв измамник вдига летвата – потенциалният партньор трябва наистина да докаже, че възнамерява да встъпи в полово размножение, което той трябва да направи с повишено ниво феромони.
Любопитно е, че нещо подобно се случва и при дрозофилите – когато женската по някаква причина отхвърля мъжкия, в неговите синапси се появяват белтъчни отлагания, които вероятно влияят на по-нататъшното му поведение. Не е изключено, че и висшите животни имат подобен начин на запомняне.
Поради тази причина в бъдеще, за да „отворят” тези клетки за полово размножаване, на потенциалния партньор ще му се наложи да пусне в действие сериозно количество феромони.
Дрождите, освен безполово размножаване, когато дъщерната клетка се опложда от майчинската, си имат и полов процес – когато две клетки се сливат, обединявайки два генома в един.
Сливат се не всички клетки, а хаплоидните (тоест не с два, а с един набор хромозоми), и при това в различни по тип чифтосвания – грубо казано, „разнополови” (макар че едва ли си струва да говорим за полова принадлежност при дрождите).
Такива клетки отделят особени химични вещества, които могат да разпознаят клетката партньор. Ако клетките са се открили взаимно и ако израстъците са се докоснали, настъпва сливане, след което следват редица доста сложни процеси.
Но се случва и така, че сливане не настъпва и всички химични „признания в любов” и протягане на израстъци приключват с неуспех. В такъв случай, както пишат в сп. Cell изследователите от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих, в дрождите се натрупва негативна форма на белтъка Whi3.
Този белтък и така си присъства в клетката, но стига дрождата да изпита „любовна мъка”, Whi3 променя пространствената форма и изменените молекули заразяват останалите молекули Whi3.
В резултат неактивният Whi3 образува агрегати, които самата клетка дори да може да разруши, то това става с огромен труд. Но най-интересното е как такива агрегати влияят на половото размножение – следващия път потенциалният партньор трябва да изхаби доста повече феромони, за да заинтересува клетката, която е преживяла „нещастна любов”.
Ако тези вещества се окажат недостатъчно, клетката просто няма да обръща внимание на призивите и ще продължи да се размножава по безполов път, тоест с просто пъпкуване.
Фактически клетките формират памет за „нещастните любови” и колкото по-стара става клетката, толкова по-трудно си намира партньор – броят на разочарованията с времето расте и белтъкът се натрупва, убивайки всяко желание за „интимност”.
Едва в редки случаи клетката успява да изчисти своята памет. Следва също да отбележим, че „натоварената памет” не преминава в дъщерните клетки, образуващи се в резултат на пъпкуване, и те не си забраняват участието в полов процес.
Причината за натрупването на такава памет учените си обясняват по следния начин. Дрождите трябва да избират дали да се размножават бързо по безполов начин, но така да снижат генетичната вариабилност на популацията, или да се размножават полово, увеличавайки генетичното разнообразие на потомството, но изразходвайки много енергия.
Когато клетката на дрождата чувства феромоновия „любовен зов”, тя изключва безполовото деление и се готви за полова среща. Но потенциалният партньор може да е измамник, който по такъв начин спира размножаването от конкуренти. Затова клетката с всеки такъв измамник вдига летвата – потенциалният партньор трябва наистина да докаже, че възнамерява да встъпи в полово размножение, което той трябва да направи с повишено ниво феромони.
Любопитно е, че нещо подобно се случва и при дрозофилите – когато женската по някаква причина отхвърля мъжкия, в неговите синапси се появяват белтъчни отлагания, които вероятно влияят на по-нататъшното му поведение. Не е изключено, че и висшите животни имат подобен начин на запомняне.
Източник: ETH Zürich
********************************************************************************
РАСТЕНИЯТА СЪЩО ОБЩУВАТ ПОМЕЖДУ СИ
Растенията не само реагират на звуци, но и общуват помежду си, установиха британски учени.
Макар да изглежда, че пасивно се люлеят, подухвани от вятъра, растенията в действителност активно комуникират помежду си в непрекъснат разговор, предаде БГНЕС. Учените от университета в Бристол използвали мощни високоговорители, за да чуят царевичните стебла и открили звуци, наподобяващи щракване, които идвали от корените им.
Когато поставили корените на растенията във вода и пуснали продължителен шум, подобен на честотата на щракванията, те установили, че растенията се обръщат към него. Преди време учени от университета в Ексетър откриха, че зелевите растения изпускат лек газ, за да предупреждават другите за опасности като гъсеници или градински ножици.
Но учените от Бристол твърдят, че това е първото доказателство, че растенията имат собствен език от шумове, който не може да бъде чут от човешкото ухо. Те смятат, че звуците и вибрациите играят важна роля в живота на растенията./http://curious.actualno.com/news_389571.html/
***********************************************************************************
МУЗЕЙ НА ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ В БЕЛГИЯ
МУЗЕЙ НА ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ
Ако сте любители на пържените картофки и имате път към Белгия, добре е да запомните белгийския град Брюж и факта, че в него от тази година има действащ музей на пържените картофки. Инициативата да се показват интересни факти около историята на картофа и все по-честата практика да го консумираме пържен е въведена в действие от месец април, като редица туристически справочници за страната вече усилено рекламират музея с цел привличане на допълнителни туристи.
В материалите, представящи така наречения Frietmuseum, се подчертава, че това е първият музей на тази тема в световен мащаб. “Наред с вкусния белгийски шоколад белгийските пържени картофи със сигурност са продукт, който е най-характерен за белгийската кухня. През годините картофките успяха да се прочуят по света и да будят възхищение и у възрастни, и у деца от практически всякакви държави, така че ние сме горди с това, че всъщност пържените картофи произлизат от Белгия”, заявяват управителите на музея. Постоянната експозиция е разположена в една от най-красивите сгради в Брюж и може да бъде видяна всеки ден от 10 до 17 часа срещу входна такса от 6 евро. Идеята е на семействата Седрик и Еди Ван Бел, които също така стопанисват музея на шоколада в града, както и музея на домашното осветление.
inews.bg
*****************************************************************************
УЧЕНИ: ВРАБЧЕТАТА се псуват като каруцари
Мнозина се умиляват от чуруликането на врабчетата, но зад безгрижните трели на мъжките се крият долнопробни обиди спрямо конкурентните самци, установиха канадски учени, цитирани от в. "Метро". Чирикането на врабците и попържането на съперника имат за главна цел силно да впечатлят пернатите дами. Според авторката на откритието Жанет Лапиер от университета в Западно Онтарио песните на врабците издават агресивно поведение, изразяващо се в обиди на себеподобните самци.
Птичетата имат доста богат репертоар от шлагери, но когато искат да склонят някоя самка по свой вкус към съешаване, изстрелват своя авторска хитова компилация. Досущ като в класациите на музикалните медии, те повтарят микса си до втръсване. Взимайки пример от рапърите, пернатите хулигани имат агресивно и супер шумно поведение, целящо да унижи конкуренцията.
Когато пернатите хитмейкъри попаднат в по-конкурентна среда, те стават още по агресивни и смаляват селекцията си. Така те по-добре изпъкват в суровото обкръжение на другите врабци-мераклии. А щастливците, които нямат много съперници и самките им са в кърпа вързани, се отдават на свои протяжни композиции, вместо да повтарят като развален грамофон ударната си компилация. Което и при хората и при птиците идва да покаже, че музикалното творчество много дава, но и много взима. БТА/actualno.com/
***********************************************************************************
ОТ РАЗБИТО СЪРЦЕ БОЛИ КАТО ПРИ ФИЗИЧЕСКА БОЛКА
От векове поети и композитори се опитват да опишат болката от разбито сърце. Учените обаче установиха, че агонията от несподелена любов е нещо повече от обикновена емоционална реакция.
Научни изследвания показват, че скъсването с любимия човек активира зоните в мозъка, които обикновено се свързват с обработването на физическата болка, както например е усещането при изгаряне. С други думи от разбито сърце наистина боли.
Учените изследвали 40 американски мъже и жени, чиито връзки приключили противно на желанието им. Всички заявили, че преживяването дълбоко ги наранило. Техните мозъци били сканирани, докато гледали различни снимки, обяснява БГНЕС. По думите им мислите за раздялата нараняват повече от нагорещената сонда.
"Резултатите придават ново значение на идеята, че социалното отхвърляне наранява. На пръв поглед изглежда, че заливането с чаша горещо кафе и мисълта за това колко отхвърлени се чувствате, когато гледате снимката на човек, с когото наскоро сте преживели нежелана раздяла, разкрива различни видове болка. Но това изследване показва, че те може би са по-сходни, отколкото се смяташе до момента", заяви изследователят от Мичиганския университет Итън Крос, който осъществил изследването.
/dariknews.bg/
************************************************************************************
БАР ЗА КУЧЕТА
Бар за кучета Toutou Bar ще се открие на 6 май в парка Волвендал, в южните покрайнини на Брюксел, предаде КРОСС.
Кучешкият бар ще бъде разположен в Павилиона на Людовик XVI - неголяма сграда в стил ампир, където досега имаше ресторант за хора.
Според идеята на организаторите както кучетата, така и техните стопани ще могат да си пийнат бира, коктейли, ще има и специални деликатеси от специално подготвено меню.
В Белгия вече се произвежда бира за кучета, наречена Kwispelbier / бира за опашати/. За разлика от "обикновената" , кучешката бира не съдържа алкохол и не е газирана.
Тя е сварена от хмел, като са добавени протеини, мазнини и целулоза и има вкус на пиле или на месо./actualno.com/
***********************************************************************************
РАСТЕНИЯТА СИ ГОВОРЯТ
Биохимици разбират "езика" на растенията все по-добре. На провелата се във Вашингтон, международна конференция изследователи оповестиха разкрити нови думи от езика на растенията, съобщава германският вестник "Берлинерцайтунг", предаде КРОСС.
Както насекомите, така и растенията разполагат с усъвършенствана система за комуникация чрез химични сигнали. Според последни изследвания те разполагат с методи за извличане и отдаване на информационни сигнали и чрез корените си.
След като изнесе доклада си на конференцията във Вашингтон, Йън Болдуин, директор на института по химия и екология в германския град Йена, заяви : "Ние имаме доста опит в това да накараме растенията да изпращат сигнали. Затова пък знаем твърде малко как растенията получават информация от околната среда ".
Той разясни, че хормонът етилен допринася за узряването на плодовете. Вече е известно чрез кой рецептор растенията приемат този хормон. Доказано е, че плодовете на растения, чиито рецептор за етилен е блокиран, зреят много по-бавно./actualno.com/
**********************************************************************************
ИНДИАНЦИТЕ ПИРАХА ПАЗЯТ ТАЙНАТА НА ЩАСТИЕТО - НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ
Индианците пираха от поречието на Амазонка представляват истинска загадка за науката. Те живеят изключително просто, не се боят от смъртта и са винаги в добро настроение. Каква всъщност е тяхната тайна?
Американският езиковед и мисионер Дан Евърет е живял седем години със семейството си при индианците пираха. През културата и езика на този народ като червена нишка върви основният принцип, определен от Евърет като тайната на пираха: принципът на непосредственото изживяване. Предположенията, теориите и спекулациите са табу в техния свят, съобщава Дойче веле, цитирана от КРОСС.
Само осезаемото е важно
Индианците пираха говорят само за осезаемото, всичко друго е "празни приказки". Част от принципа на непосредственото изживяване е и едно напълно различно усещане за времето.
За индианците пираха времето на преминава линеарно както за нас, нито циклично както например за индианците аймара, за които миналото и бъдещето са идентични. За пираха времето е сегашното, настоящият момент, който съдържа всичко, което е важно. Пираха са открили колко полезно е да се живее ден за ден, обяснява Евърет. Принципът на непосредствеността е най-важната ценност на тяхната култура. В съответствие се е развил и езикът им.
Освен това на хората от това племе не е известна частната собственост. Пираха не правят запаси: уловената риба, убитите животни по време на лов или събраните плодове винаги се ядат веднага. Те не съхраняват нищо и нямат планове за бъдещето.
Предизвикателствата се посрещат с усмивка
Въпреки необичайната веселост на индианците пираха Евърет не игнорира затрудненията, съпътстващи техния скромен и суров живот в джунглата. Подобно на всички останали хора пираха познават болката, мъката и загубата. Откъснати от каквото и да било медицинско обслужване, за тях смъртта е вездесъща. Но в сравнение с нас пираха изпитват много по-малко страх. Те посрещат с усмивка и най-голямото предизвикателство, казва Евърет с удивление. При тях няма никакви признаци за депресии, хронична умора, атаки на паника или психически смущения./aktualno.com/
************************************************************************************
ГЕННОМОДИФИЦИРАН ДОМАТ ПРЕДПАЗВА ОТ СТАРЕЕНЕ
Доматите могат да станат още по-вкусни и полезни благодарение на учените от Лондоснкия колеж, които създадоха генетично модифициран домат, съдържащ необичайно голямо количество ликопен и каротин.
Новият вид домати са по-червени от традиционните сортове на градинския зеленчук. Той е тестван успешно на 123 представителки на нежния пол на възраст между 35 и 55 години, отбелязва БГНЕС. В продължение на един месец участничките в експеримента яли на обяд от новия ярко червен домат.
В края на изследването учените установили, че при 74 от жените бръчките по лицето и врата са намалели три пъти. 42% от доброволките се радвали на по-малко стрес и по-голямо настроение. /DarikNews.bg/
*********************************************************************************
В ЯПОНИЯ ОТВОРИХА КАФЕ ЗА ГУШКАНЕ НА ЗАЙЦИ
Докато страните в Азия се подготвят да посрещнат годината на Заека, японски предприемач измисли нов бизнес - "заешко кафе".
В новооткритото, необичайно заведение клиентите ще могат да погушкат пухкави зайчета във всякакви размери и цветове. Според собственика това е най-добрият начин да се отпуснеш след дългия работен ден. 1,3 милиарда жители изпращат годината на Тигъра и посрещат годината на Заека в нощта на 2 срещу 3 февруари. Това е изключително важно семейно събитие, което се чества с много веселие и фойерверки. Заекът е тясно свързан с луната и символизира щастие и късмет. След като годината на Тигъра донесе много природни бедствия в Китай, китайците се надяват да изживеят следващите 12 месеца много по-спокойно и хармонично. /БГНЕС /
************************************************************************************
НОВО ИМЕ, НОВ КЪСМЕТ
Тайван
Около 120 000 тайванци сменят имената си всяка година, за да имат повече късмет или за да не ги сполети нещастие, предаде ДПА, като се позова на правителствен доклад.
В анализа, изготвен от министерството на вътрешните работи, се отчита, че приемането на нови имена в Тайван се превръща в истинска мода.
През 2009 г. до такава стъпка са прибегнали 116 121 тайванци.
Техните имена се състоят от три китайски йероглифа. Промяната обикновено засяга един или два от тях, като третият - на фамилното име или на презимето, се запазва.
По силата на тайванските закони жителите на страната имат правото да променят своите имена два пъти в живота си.
Тайванците са убедени, че новото име променя и съдбата на човека, казва местният астролог Ю Хсуе Хюн.
Често пъти те се допитват до астролози, което може да им струва между 3000 и 8000 тайвански долара (100-260 щатски долара)./ Actualno.com/
***********************************************************************************
ЗЕМЯТА МОЖЕ ДА СЕ СДОБИЕ С "ДВЕ СЛЪНЦА"
24.01.2011 17.57
Земята може да се сдобие с "второ слънце" за няколко седмици по-късно тази година, когато ще експлодира една от най-ярките звезди в нощното небе - Бетелгейзе, съобщиха учени, цитирани от в. "Дейли Телеграф".
Експлозията може да е свързана с най-ярката светлина, наблюдавана на Земята от образуването й. Светлината ще е толкова ярка, че нощта ще се превърне в ден за една-две седмици, смятат експерти.
Бетелгейзе, която е част от съзвездието Орион, се намира на 640 светлинни години от Земята и е червен супергигант. Това означава, че тя е в края на живота си и трябва да експлодира.
Когато това стане, светлината при експлозията ще е толкова ярка, че ще изглежда сякаш на небето има две слънца, допълва БГНЕС.
Брад Картър, преподавател по физика в университета на Южен Куинсланд в Австралия, смята, че звездата може да експлодира до края на годината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар