ИНДИАНСКИ РАЗМИСЛИ

• Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота, на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак... Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се слееш със света в собственото си тяло...

Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата.

Слънцето, луната, звездите, както и сърцето на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си. От тях получава подкрепа и благословия.

Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня.

Научи се да общуваш с другите форми на живот – дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия.

Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш.

Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и усещане: "На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него." 

Чрез природата Бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи - трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина.

Не губи невинността и неуязвимостта на детето! Това не са различни неща, едното е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.

Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.

Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца,  за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.

/ със съкращения  от гнездото.нет./

НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ

/снимка Zvetanka Shahanska/

НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ

За постигане на щастието е много важно да се съсредоточим в настоящия момент. Тук и сега - това са вълшебните думи. Не казвам , че е лесно да се концентрираш върху него, защото мислите хвърчат назад и напред. Но с постоянство и търпение се изгражда тази нагласа.

Миналото е минало вече, не може да се върне и да се кахърим за него е излишно. А бъдещето кой го знае...Ние не знаем в следващия час какво ще стане, защо тогава да се тревожим за бъдещето. Има толкова неща и събития, които влияят във всеки един момент от живота ни. Не може всичко да се предвиди. Затова единствено подходящото, рационалното и истинското е да живеем тук и сега. Така се освобождаваме от излишно напрежение и даваме свободен ПОЛЕТ на духа си. А щом като той е свободен, няма начин да не си щастлив... /текст и снимка Zvetanka Shahanska/

Интересно

Индианците пираха от поречието на Амазонка представляват истинска загадка за науката. Те живеят изключително просто, не се боят от смъртта и са винаги в добро настроение.
Индианците пираха говорят само за осезаемото, всичко друго е "празни приказки". Част от принципа на непосредственото изживяване е и едно напълно различно усещане за времето.
За индианците пираха времето нe преминава линеарно както за нас, нито циклично както например за индианците аймара, за които миналото и бъдещето са идентични. За пираха времето е сегашното, настоящият момент, който съдържа всичко, което е важно. Пираха са открили колко полезно е да се живее ден за ден/actualno.com/

МОКРО И СТУДЕНО...

МОКРО И СТУДЕНО...

Лелее, какъв ден, не е истина. Започна от зле по-зле. Още като погледнах термометъра на терасата, сутринта - 10 градуса?!?! и се смразих напълно. Още ми държи влага снощният коментар на синоптик незнамкойси - в средата на седмицата СНЯГ?!? Хайде бе, стигаааа, много е рано. Но навън днес е студ и дъжд, и мрак. Няма слънце, няма светлина, дори птичките ги удари шокът и спряха да пеят. Какво остана за нас/мен/. След това последваха още няколко мини шока...Запазих самообладание, все пак, и накрая направих дълга разходка, която завърши с едни нови пролетно - есенни боти:)Забележете - не зимни, зимата не я зачитам за сезон, прескачам я... Всичко е добре, когато свърши добре, пък и снимах един готин кестен, заедно с малко цветя. Това е то.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ОПАЛОВИЯТ ЧАС

ОПАЛОВИЯТ ЧАС

Защо опалов ли. Защото бях чела, че опаловия час - това е гарницата между деня и нощта, когато времето спира и се замисля за себе си. А тези снимки отразяват точно това време, часът е 21 вечерта. И наистина времето като че е спряло, някакво спокойствие витае наоколо, приказност, дори облаците са се наредили в кръг:)и ни приканват да забравим за себе си, проблемите и да им се порадваме. Просто ни подаряват малко радост и спокойствие.




Виждате на тази снимка, че и луната се е появила, макр че още не се е стъмнило. Малко мъничка изглежда, но не можах да се приближа повече:), може би в някой друг живот...ще се разхождаме спокойно по Лунната пътека и ще виждаме невероятни неща...
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

АНТИСТРЕС СЕЛФ-ПОДАРЪК

АНТИСТРЕС СЕЛФ-ПОДАРЪК

След като загубих 3/три/ часа?!? от живота си, за да чакам на опашка в НАП, да ми оправят обърканите, от тях, здравни осигуровки - и пак не се знае какъв ще е резултатът, и изпробвайки всички методи, които зная за успокояване и неизлизане от равновесие, реших да си доставя малко мини-радост. Изречението стана дълго а ла Маркес, но ще го преглътна:)) Забих се в първия ми попаднал магазин и си купих тези сладурски чаши за сладолед, плюс по-голямата , на точки, за мляко, две ароматни свещи и една антистрес топка:))). Почувствах се значително по-хай / макар и не толкова правилен метод да е:)/ , още повече покупката ми излезе само 5/пет/ лева. Ха-ха. Много си ги харесвам и затова ги снимам да ви ги покажа. След това си взех едно дълго кафе без захар, за да потуша останалата горчилка в душата ми:)Само не ми е ясно докога ще трябва да висим безнаказано по опашки заради чужди грешки, за които плащаме ние, от нашите данъци. Ето това е кауза пердута./снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

Толкова сме заети да стигнем до бъдещето, че свеждаме настоящето само до средство по пътя към него. И така си причиняваме стрес – живеем тук, а искаме да сме там. Това раздвоение ни разкъсва.

Да живеем в настоящето

Миналото - то пък заема голяма част от вниманието ни –какво е било, как е ставало, ако беше сега, ех, какви неща можеха да стават...Това събужда нашето съжаление, самосъжаление, гняв, недоволство. Именно по тази причина миналото не ни е нужно . Това може да разяде здравето и живота ни. Затова започваме да живеем в настоящия момент – тук и сега. Нека си зададем въпроса – какъв проблем имаме сега, точно сега, не следващата година, не утре, не след 1 час. Какво не ни е наред точно в този момент?. С настоящето винаги можем да се справим, но с бъдещето – не, а не е и нужно. Това, което си представяме за бъдещето и се индентифицираме с него предизвиква страх, напрежение, още повече това е мисловен фантом, въображаема бъдеща ситуация. Всичко с което имаме да се справяме е настоящият момент в реалния живот – не във въображаеми проекции.

Голямото чакане

Колко от времето си пракарваме в чакане – на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите. Някои хора прекарват целия си живот , чакайки да започнат да живеят. Това чакане означава, че искаме бъдещето, не искаме настоящето. Това е състояние на ума. С всяко чакане създаваме вътрешен конфликт между „тук и сега” , където не искаме да бъдем и проектираното бъдеще, където искаме. По този начин губим настоящето и влошаваме качеството на живот.Когато приемем напълно сегашната действителност, приемем това, което имаме, кои сме, къде сме - сме благодарни за това. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. То е сега, в настоящия момент. Колкото по-рано разберем това, толкова по-добре.
Недоимъкът може да ни мотивира да забогатеем. Но ако не живеем в настоящето, ще изживяваме нови неща , които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, а в нас ще остава празнота и нужда от още и още. Няма да чувстваме пълнотата на живота в настоящето- единственото истинско благополучие.
Така че, когато се уловим, че „спим” в очакване на нещо, да се отърсим от него бързо , без капка съмнение и да дойдем по най-краткия начин в настоящия момент. Просто да бъдем и да се радваме на това. Ако го правим, няма да имаме нужда да чакаме каквото и да било./текст и снимка Zvetanka Shahanska/