ШЕ БЪДЕШ ЛИ ЩАСТЛИВ
Сутрешен блок на един канал по ТВ. Провежда се интервю на пейка в градинка - майка с първокласник. Майката здраво е прегърнала сина си и така говори. В очита и на двамата се чете страх, едва ли не ужас от факта, че детето ще ходи на училище. На въпрос на репортерката , към майката, от какво се страхува най-много. Отговорът:
- От това дали синът ми ще свикне със сградата/ не с учителката, приятелчетата/?!? Как ще стои сам на двора/да не би да е на остров все пак/?!?Ще бъде набит и обран...
Журналистката пита същото и детето. То отговаря, че да не ограбят, откраднат парите...
Майката продължава да стиска здраво сина си, даже се уплаших, че въздухът няма да му стигне. Гали го по главата, и го пита:
- Ще бъдеш ли отличник?!?
Той помисли малко и бавно отговаря:
- Да./без емоция, като роботче/
Майката:
- Обещаваш ли да бъдеш отличник!
- Да. - монотонно отговаря момчето.
Искаше ми се този диалог да протече така. Майката:
"-Ще бъдеш ли щастлив/радостен, усмихнат/.
- Да!
- Обещаваш ли ми:)
- Да:)))" / текст Zvetanka Shahanska/
Публикации
