МОКЪР ДЕН

МОКЪР ДЕН

Нека денят е хубав, макар и мокър, да пийнем кафенце, в сучая чашката е вафлена и се изяжда накрая ! Бъдете щастливи, радостни и много усмихнати!

ДИВИТЕ ЦИКЛАМИ 

Имайте куража да последвате сърцето и интуицията си,
те някак си вече знаят какво наистина искате да станете.
Всичко друго е от второстепенно значение./Стиийв Джобс/

ЕСЕНЕН ДЕН

ЕСЕНЕН ДЕН

Мокро, ветровито и студено, такъв е днешният есенен ден. Но цветовете на есeнта са красиви, както и да ги погледнем. Успешен ден, усмихнат и с настроение, не задълбавайте в подробности, пазете енергията си за съществeни неща! Живи и здрави! / текст и снимка @ Zvetanka Shahanska/

ЗА ОБИДАТА/ДЗЕН ПРИТЧА/

ДЪЖД И ГРЪМОТЕВИЦИ

ДЪЖД И ГРЪМОТЕВИЦИ

Дъжд, мрак и гръмотевици, така започваме седмиата. Есента нахлу с гръм и трясък. Тротоарите са покрити с мокри жълти листа, много се хлъзгат, така че внимавайте. Но винаги може да се намери нещо положително, защото всичко е относително и се променя. Усмихнат ден, защото усмивката гони меланхолията и носи настроение. бъдете щастливи! / текст и снимка Zvetanka Shahanska

Човек не може да се чувства добре, ако не одобрява сам себе си. /
Марк Твен/

ЕСЕННО КРАСИВО 

МОКРО

МОКРО

Започваме седмицата с дъжд, да видим докъде ще стигнем. Намокрих се едно хубаво, макар и с чадър, то не спря. Освен да си пожелаем да ни върви по вода днес, и през седмицата! Поне въздухът е по- чист днес! Бъдете щастливи! Снимката от тази сутрин е тази красива роза! / текст и снимка Zvetanka Shahanska/

За размисъл:   Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата. / Грант Милър/

Мотивация: ШЕПОТ НА ДУХА 

НЕ ИЗХВЪРЛЯЙТЕ

НЕ ИЗХВЪРЛЯЙТЕ

Мокър пролетен ден, доста мрачен, но топъл. Това разбира се не влияе на моята циклама, която цъфти ли, цъфти. Те цикламите обичат такова време, тях ги мори жегата, понякога лятото им опадат всичките листа, и аз си мисля, ето дотук бяха, остават само на луковица. И по някое време есента започват пак да им никнат листа. Така че не бързайте да изхвърляте. Хубав и усмихнат ден на всички!/ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

Интересно и необичайно:   ЦИКЛАМИ НА ТОЧКИ

МОКРО КОКИЧЕ

МОКРО КОКИЧЕ

Навън е пак пролетен ден, мокро е навсякъде, но приятно, меко и спокойно. Кокичетата са доста намокрени, но пак са много красиви! Успешен ден днес, и красива, и позитивна нова седмица! Това е последното кокиче от двора, някой ги е откъснал другите, но все пак е оставил едно да му се радвам като излизам. Тъпо е да се късат, защото не издържат вътре на топло повече от един, два дни!Но дворът е на цялата кооперация, така че всеки си прави,каквото му скимне. Усмивки и настроение днес!/ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

Мисъл за вдъхновение:

Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.
/Карлос Кастанеда/

 

ВДЪХНОВЕНИЕ /40/

 

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/ 
ВДЪХНОВЕНИЕ /40/

Обещавам на себе си да бъда твърде голям за тревоги,
твърде благороден за гнева,
твърде силен за страха,
твърде щастлив,
за да позволя
присъствието
на проблеми.
/ Christian D. Larson/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

НА КАПКИ

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
НА КАПКИ
бяха  цветята, защото превалял дъждец рано сутринта и след като вече два дни сме потънали в сиви облаци,  това е малкото цветно петно в мрачния есенен ден.

Красиви мокри хризантеми на ситни капчици и все пак предпочитам да ги снимам , когато има слънце и са огрени от светлина. Тогава и самите цветя сияят със собствен блясък.

Перцата изглеждаха много нежни и въздушни, като малки крехки бижута захвърлени сред сивите плочки.

Един мокър, мрачен есенен ден, който бих прескочила, ако имах възможност, или пък бих сгънала на четири, мушнала в джоба и забравила за него.  Добре че срещнах и се чух с много приятели днес , успях и да снимам, което донесе доста положителни емоции .
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

КАПКИ...

КАПКИ...

То в това мокро време какво да снимам,
освен водни капки...И това слънце къде
изчезна...Хайде появявай се, да ни светне
пред очите. Да се разкара тази сива мокрота.
Да се появят цветовете, да се стоплят душите...
Че те сега са се свили - станали са мънички и сгушени,
чакат само светъл слънчев лъч и малко топлина, радост и шарен
свят. /снимки и текст Zvetanka Shahanska/

"Душата върви по всички пътеки.
Душата не върви право напред,нито
се източва право нагоре като тръстика.
Душата разцъфва подобно на лотос,който
разперва безчет листца."
/Халил Джубран/

UMBRELLA...

UMBRELLA...

Какъв беше този дъждовен период, който ни обхвана, какво бе туй чудо...Ами че то не спира – мусон ли е, потоп ли...кой знае. Ръждясахме напълно, чак почнахме да скрибуцаме...че аз не си спомням в целия си живот да съм употребявала толкова много чадър. Той стана неотменна част от дресс кода ни. Не ми стига чантата, фотоапарата, сега и чадър – да нямам 100 ръце – многоръкият Шива, и като купиш нещо от магазина за храна, ако си вземеш и кафе от някоя кафемашина - еееее, милост...помощ...дъжд...

Нали бяхме в период на глобално затопляне – т.е жега, суша, няма вода...Това не предполага дъжд до дупка , мрак навсякъде, студ...мокро , листата се хлъзгат /внимавайте много/, защото днес така се хлъзнах на тях...но запазих равновесие...Лелеее, не знаех, че така може да се пързаля човек върху мокри листа.../нов спорт - ole/. На хората вече не им пука, прецапват през гьоловете – пей сърце, да става каквото ще...Та явно нашият затоплящ период, всъщност се оказва изчанчен, завива наляво с водна усмивка...То какво ли е наред в държавата ни , та и периода да уцелим...И да не забравяте unbrella - та в чантата.../ текст Zvetanka Shahanska/

МОКРО И СТУДЕНО...

МОКРО И СТУДЕНО...

Лелее, какъв ден, не е истина. Започна от зле по-зле. Още като погледнах термометъра на терасата, сутринта - 10 градуса?!?! и се смразих напълно. Още ми държи влага снощният коментар на синоптик незнамкойси - в средата на седмицата СНЯГ?!? Хайде бе, стигаааа, много е рано. Но навън днес е студ и дъжд, и мрак. Няма слънце, няма светлина, дори птичките ги удари шокът и спряха да пеят. Какво остана за нас/мен/. След това последваха още няколко мини шока...Запазих самообладание, все пак, и накрая направих дълга разходка, която завърши с едни нови пролетно - есенни боти:)Забележете - не зимни, зимата не я зачитам за сезон, прескачам я... Всичко е добре, когато свърши добре, пък и снимах един готин кестен, заедно с малко цветя. Това е то.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/