НА ТОЧКИ...

/снимки Zvetanka Shahanska/

НА ТОЧКИ...

Малко, червенко, на черни точки...
Що е то?...Да, познахте:) Калинка.
Която срещнах, снимах, макар че
цял час ме разиграваше. Ха на тази
тревичка, после пък на друга, хайде
с главата надолу, после пък обратно..
сега пък тупна на земята...После пак
по зеленините...Айде, спри се малко-
не знаех, че калинките са толкова
пъргави...По едно време се уплаших,
че ще вземе да си загуби някоя точка...
Исках да ги преброя - май са седем,
а има калинки и с 24 точки/не ми е
ясно къде се побират/, има и такива
със светли точки...

Някъде вярват, че калинките носят щастие.
Това ми харесва...

Не ми е за пръв път да снимам калинки,
ето тук две ме мотаха доста време,
дори не зная как станаха снимкитеДВЕ КАЛИНКИ

И тези не зная как се получиха-лягах, ставах
по тревата, озелених се добре, но тя инат-
и аз също...Все пак накрая се разделихме
приятелски - стиснахме си ръцете:)))и
си пожелахме щастие...

Пожелавам ви щастие, аз от утре до 15-ти юни
ще липсвам. Малко почивка!Така че до 15-ти!:)))
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

/текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ВЕСЕЛ ДЕН!

/снимки Zvetanka Shahanska/

ВЕСЕЛ ДЕН!

Весел ден - днес поне има слънце!!!
Така че няма причина да сме мрачни...:)))
Бях решила да не качвам тук снимки на животни,
но не можах да се сдържа - днес е петък и ми се
искаше нещо много сладурско:)))
И ето го - това кротушче! Седеше си кротичко
на пейката и ме гледаше право в очите...
/текст и снимки Zvetanka Shahanska/

Info
Котките имат отлично зрение както през деня,
така и през нощта. При ярка светлина зеницата
(наподобяваща вертикална цепка) се свива рязко,
намалявайки количеството светлина, попадаща в
ретината, но за сметка на това свива и полезрението
на животното.

РАСТЕНИЯТА СИ ГОВОРЯТ

/снимка Zvetanka Shahanska / Switzerland/ /

РАСТЕНИЯТА СИ ГОВОРЯТ

Биохимици разбират "езика" на растенията все по-добре. На провелата се във Вашингтон, международна конференция изследователи оповестиха разкрити нови думи от езика на растенията, съобщава германският вестник "Берлинерцайтунг", предаде КРОСС.

Така значи. Потвърждава се тезата на индийците, че растенията и животните имат душа. Те си приказват, но ние не ги разбираме. И как ли пък ще ги разберем като нашите души са загубени. Няма ги. Празно е там, където те трябва да са. Устремени в материалното, затънали в блатото на пари, кариери, слава и успех...Там на дъното са нашите души, с ниски вибрации, окичени с тежестите на материалното "благополучие". Не могат да се издигнат, да се почувстват окрилени и да забележат, че има и други неща около нас, освен нашата "суперважна персона". Докато стоим в тази поза - забили нос в собственото си ЕГО, няма как да се случват хубави неща. Няма как да "видим" красивата природа, умните растения и животни...Ще сме груби , меркантилни и жестоки. Докато не вземем случайно да се осъзнаем...Ей така, да ни просветне , че има и други ЖИВИ същества освен нас хората на тази Земя...

Както насекомите, така и растенията разполагат с усъвършенствана система за комуникация чрез химични сигнали. Според последни изследвания те разполагат с методи за извличане и отдаване на информационни сигнали и чрез корените си.
/текст с снимка Zvetanka Shahanska/

ХОРЪТ НА ВРАБЧЕТАТА...

ХОРЪТ НА ВРАБЧЕТАТА...

Днес врабчетата си направиха хор:)))
Бяха се струпали върху един храст,
и такова чирикане падаше, че нямаше
начин да не се обърнеш и да потърсиш
откъде идва тази врява...
Но малко да ги доближиш и хвръкват...
Големи шубета...
Все пак успях да направя няколко снимки:)
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

НЕЖНИ КАПАНИ...

НЕЖНИ КАПАНИ...

Уикенда попаднах на няколко интересни паяжини и понеже не съм снимала досега такива неща, ми стана любопитно какво ще излезе. Добре, че беше валяло - та се открояваха, иначе са почти невидими. С капчиците по тях, някои приличат на огърлици...

Инфо


Паяжина се нарича секрет отделян от паяжинните жлези на Паякообразни. Представлява белтъчен секрет, който след отделянето от жлезата се втвърдява и се превръща в тънка нишка. По своя химичен състав тя наподобява на коприненото влакно отделяно от копринената перепуда. /Уикепедия/

Изграждането на паяжината позволява на паяка да улавя като в капан своята жертва без да хаби енергия в преследването ѝ.Якостта на опън на паяжинената нишка е по-голяма от тази на СТОМАНАТА. Тя е известна със своята невероятна еластичност. Паяжините могат да бъзат изградени във вертикална или хоризонтална равнина. Срещат се във всевъзможни места в природата по ъгли, между растения, близо до земята или по-високо.

Полезна

- Паяжината е богата на Витамин К, който е известен като витамин на кръвосъсирването. Поради тази цел в европейската народна медицина паяжини се използват за кръвоспирането при рани.
- Друго интересно свойство на паяжината е, че при смесване с натриев хлорид има свойството да превръща черните косми в рижи. Причината за това е, аминокиселините взаимодействат с черния пигмент като го превръщат в риж (феомеланин)

Интересно

И най - интересното , поне мен ме впечатли много - Всички паяжини са различни – на света не съществиват две еднакви.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ДВАМА СА МАЛКО - ТРИМА СА МНОГО

ДВАМА СА МАЛКО- ТРИМА СА МНОГО...

Всъщност исках да снимам друго, но тези птици сами ми се изпречиха на фокус. Е, не пропуснах да ги щракна. Бяха две, после се присъедини и трета. Чудно ми е как си стоят на тези жици и си наблюдават света, пазят равновесие и не тупват на земята. А и как се ориентират в небето. Това ми е много интересно и винаги ме е интересувало.

Как се ориентират птиците

Дълго време се е смятало, че за правилната навигация на птиците играят звездите и Слънцето. Днес вече е известно, че основният им ориентир е магнитното поле на Земята. Някъде около 50 вида живи същества – птици, млекопитаещи, риби, и др.насекоми, се възползават от него. Но учените, макар и разполагащи с развити технологии, не могат да разберат точно механизмите, по които става това. Предполага се, че при птиците е чрез очите и клюна. Те не просто усещат магнитното земно поле, но го и виждат. А в клюнът им било установено наличие на магнитни кристали.

Очите ...

И така, всъщност с помощта на очите , които играят ролята на компас, и на клюна, с който измерват напрежението на магнитното поле, те си съставят своеобразна навигационна карта, когато прелитат.
Колко ли неща ще бъдат открити още, от света на животните, които не знаем, не можем да си обясним, но са уникални със своята съвършеност и ни карат да се замислим. За сега на много от тях можем само да се възхищаваме./ снимки и текст/Zvetanka Shahanska

АЗ ВЪРВЯ ПО ПЪТЯ СИ...

АЗ ВЪРВЯ ПО ПЪТЯ СИ...

Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя. Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти, и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите. Ти си си ти, аз съм си аз. Ако случайно се срещнем, това е прекрасно. Ако ли не - нищо не може да се направи.
/снимки Zvetanka Shahanska/

ДЕЛФИНИ

ДЕЛФИНИ

Днес времето се оправи, пекна слънце и аз пак с едното око към морето гледам. Винаги са ми били много интересни делфините. Виждала съм ги в морето, отдалече, как красиво скачат /преди няколко години в Резово и Ахтопол/. Чела съм книги за тях, гледала съм филми. Харесвам ги много.

Инфо

-Делфините са бозайниците, които са най-близки до човешкия род.
-Делфините са най-нтелигентните бозайници на Земята.
-Делфинът е в тясна връзка със семейството на китовете. -
-Името „делфин” произтича от древногръцката дума „Delphis”, която означава с „една утроба”. Следователно, по смисъла на думата, делфин означава „риба с утроба”.
-Афалата е най- често срещания вид делфин и обитава топлите води. Името му произлиза от издължените му горна и долна челюсти. На цвят е сив.
-Размерът на възрастен индивид варира 2 до 4 ми е известно, че мъжките са малко по- дълги от женските. Средното му тегло е от 200- 300 кг.
-Скоростта им при плуване е около 5-11 км в час. Но ако им се наложи, може да плуват по- бързо и да достигнат бързина от 35 км в час. Все пак, ако развият такава висока скорост, това продължава за кратко време.
-Афалата диша чрез своите ноздри, разположени на върха на главата й. На всеки 5-8 минути, тя се издига до повърхността на водата за да поеме въздух.

Интелигентност

-Учените имат предпоставки, които ги карат да лансират тезата за интелигентността на делфините.Онази част от мозъка, която участва в мисленето, наречена неокортекс, на делфините, е особено увеличена. Освен това делфините демонстрират умения и поведенчески реакции, характерни за хората. Така например те разбират символни комуникации, абстрактни понятия и дори се разпознават в огледало. Те са известни като добри и приятелски настроени създания. Делфините често се доближават до хората. Техните намерения са просто да ни опознаят и да се сприятелят. Има много случаи в които тези делфини дори са спасявали ранени гмурци в океана. Затова ги наричат “Най- добрия приятел на човека в морето”.

-Китайски учени твърдят, че делфините са преки потомци на извънземна цивилизация, посетила Земята преди много, много години, за да се спаси. Мозъкът на делфините почти не се отличава от човешкия, но и до ден-днешен представлява загадка за великите умове на науката

Терапия

-Делфинотерапия се използва в медицината и психотерапията. Установено е, че когато хората общуват с делфини, това помага за стабилизирането на психоемоционалното им състояние, намалява и психическото напрежение. Дечица, до вчера в инвалидна количка, прохождат. По същия начин се лекува и друга сериозна болест на психическа основа - аутизъм. При тази болест децата се затварят в себе си. Те обаче започват да се връщат към света само след няколко плувания с делфини. /текст Zvetanaka Shahanska/

КОЙ ГЛЕДА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

КОЙ ГЛЕДА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Това е положението. Ей сега, ми изпратиха тази снимка по мейла, на това сладко, рижо котенце. И как да не я кача сега тук. Вижте го само как милно гледа през прозореца. Защото се е настанило точно на перваза и гледа вътре:)Наострило ушички и наблюдава. Ей така обичат да си седят котетата на този перваз и да зяпат. Или да се припичат, когато има слънце. И си потъват в своята си безметежност. Не напразно лекарите съветват, когато се протягаме или си лежим за релакс / добавям и когато наблюдаваме за концентрация/ - да го правим , както котките. Бавно, изящно, без бързане, с удоволствие, съсредоточени в самото действие. Така ефектът е много по-голям. Колко много имаме да учим още.../текст Zvetanka Shahanska/

ДВЕ КОТЕНЦА

ДВЕ КОТЕНЦА

Щях да пиша за друго, но излизайки, днес, попаднах на тези мъничета, скоро родени, как си стояха кротко върху този кашон, на улицата. Бяха толкова безпомощни, две малки сладурчета - и плановете ми претърпяха промени. Веднага започнах да ги снимам, но не искаха да ме гледат в очите. Навсякъде другаде зяпаха, само не и в очите ми. По едно време се вторачиха в една посока като хипнотизирани, погледнах и аз, но не видях нещо особено. И все пак те явно нещо виждаха, което аз - не. Както и да е, добри хора им бяха оставили храна и те се чувстваха прекрасно./ снимки и текстZvetanka Shahanska/

ГРАДСКО КОТЕ

ГРАДСКО КОТЕ

Отивайки да платя кабелната телевизия, срещнах това сладко коте, което си стоеше тихо и кротко на една ограда и нямаше против да ми позира. Беше изпаднало явно в съзерцание, защото не помръдваше. Просто си стоеше и наблюдаваше. Изобщо напоследък забелязах, че котките обичат много да бъдат снимани. Не се плашат и дори имам чувството, че им харесва. И друг път съм споменавала, че имаме много котки в града, свикнали са с хората и не им пука. Вечерно време изнасят цели концерти.

Инфо - науката за котките се казва Фелинология. Терминът е с латинско-гръцки произход и произлиза от латинската дума felinus - котешки и гръцката дума logos - наука./ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

ДВЕ КАЛИНКИ

/автор на снимките Zvetanka Shahanska/
ДВЕ КАЛИНКИ

Две калинки като балеринки,
Под дъжда вървели, песнички си пеели
Тра-ла-ла нека да вали,
От дъждеца ах, нас не ни е страх...

Има такава детска песничка. Ето че и аз ги срещнах тези две калинки. Съвсем случайно, разглеждах детелините по една поляна в неделя и хоп - ето ги и тях. Бяха толкова дребнички, че ми създадоха доста грижи докато успея да ги снимам, както трябва. Пък и много пъргави - наляво, надясно, нагоре, надолу - спрете малко де , да снимам хубавите ви точици.

Бях залегнала в тревата и ги дебнех като някакъв папарак. По едно време започнах да се смея на себе си, като си се представих как изглеждам отстрани и какво точно снимам. Но все пак се смеех тихичко, за да не ги разсърдя нещо, да не наруша душевното им равновесие, а за моето кой, кой да помисли:) По едно време едната се запиля нанякъде и си викам - ейй, сега само една ще снимам, друго си беше да са множество. После се появи, тръгна да се разхожда по ръката ми, а аз и викам - Иди си на тревичката, там е по-хубаво или пък вземи, че хвръкни...но не би. Чаках търпеливо да се наразходи и да се върне при приятелчето си. Даже и не разбрах като как така станаха тези снимки. Толкова близо се бях приближила, че им виждах малките крачета.

А знаете ли колко точки имат по крилата калинките. Обикновената калинка има 7 точки - това го знаех, но че има и с различен брой точки - дори съществува 24 точкова калинка /не знаех/. Много се учудвам - къде се побират толкова много точки. Крилата са оцветени в оранжево до червено-кафяво, всяко с по дванадесет точки. Съществуват различни вариации - редом с обичайното оцветяване в червено с множество черни точки до такива, при които точките напълно липсват или са толкова големи, че крилата изглеждат черни. Има и екземпляри, които са със светли точки.
Някъде вярват, че калинките носят щастие. Това ми харесва. Много.../ снимки и текст.Zvetanka Shahanska/

ФОТОСЕСИЯ НА КОТЕ

ФОТОСЕСИЯ НА КОТЕ

Това маце ме изненада на пейката в двора. Реших да го снимам и то си седеше кротко. Обръшаще се наляво, надясно. Спокойно, с удоволствие:) Успях да го снимам отблизо. И след края, пак си седеше на пейката невъзмутимо.



Какво спокойствие само, беше изпаднала в нирвана:)А щях да снимам съвсем различни неща. Но понякога се случват обрати. Тук има много котки. Кучета няма, но котки има на всяка крачка, но не всяка е съгласна да бъде снимана. Тази беше благосклонна. Разделихме се приятелски. Някога, преди години имах сиамска котка, но тя избяга през терасата. Казваше се Маркиз. Така и не я намерих. Дано е добре, където и да е сега:)
/ снимки и текстZvetanka Shahanska/