С ВСЕКИ ИЗМИНАТ ДЕН

С ВСЕКИ ИЗМИНАТ ДЕН

С всеки изминат ден, все повече цвят и все по- красиво. А днес и слънцето пече от сутринта, пролетта настъпва, може и да е бавно, но идва! Днес съм решила да засадя семената на латинките, имам пълзящи и кичести. До две седмици, ще поникнат. Не са претенциозни, но в големите жеги спират да цъфтят, дотогава обаче са неуморни! Вдъхновен ден, на всички!
/снимка и текст Zvetanka Shahanska/

Мисъл за вдъхновение:

Има много неща в този живот, които да ти хванат окото, но много малко такива, които да ти хванат сърцето. - /Лари Лата/

За мотивация:    КЪДЕ ОТИВА НАШАТА ЕНЕРГИЯ

 

ЦЪФТИ И НЕ СПИРА

ЦЪФТИ И НЕ СПИРА

Бялата ми сентполия цъфти и не спира.
Днес е слънчев и прекрасен ден.
Щастие и усмивки!

Не забравяйте, че влизането в спор

само хаби енергията ви. Ползвайте

я за нещо положително - усмивки,

приятен  разговор, разходка и някое

малко добро дело, ей така без повод!

/ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

КЪДЕ ОТИВА НАШАТА ЕНЕРГИЯ

/автор на текст Zvetanka Shahanska/
КЪДЕ ОТИВА НАШАТА ЕНЕРГИЯ
Основно - в несъществени неща. С пълни шепи пилеем наляво и надясно за не толкова важни за нас самите ситуации.

Къде губим енергия

Изразходваме се, и когато ни трябва енергия за нещо наистина важно - няма, изчерпали сме се.
-Дори един не толкова важен спор е достатъчен да намали запасите ни за деня. А има ли смисъл да се спори, ей така - само за спорта. Но егото е толкова ненаситно и все иска да се докаже. И за да го заситиш много не мислиш, но след това си като изстискан. Няма голямо значение, че ти си победител щом енергията ти е източена.
-Ядосване за чужди грешки. Нищо не може да се направи. Неефективно е. Щом не зависи от теб, а другият не иска да чуе, зарежи, няма смисъл, ти отговаряш само за себе си. Можеш да променяш себе си, другите трябва сами да решат как ще се развиват.
-Критикуване. Ето това ми е любимо. Среща те някой и започва - Ама защо това е така, защо е иначе, защо не знам си какво...Защото. Аз питам ли те, критикувам ли те, клюкаря ли те. Не. Тогава, хайде по живо, по здраво, най-малкото не е възпитано да питаш толкова, ако имам нещо да ти казвам ще стане и без питане.
-Шефове - тирани. Търпят се до едно положение, след това няма смисъл повече да си изтезаваш нервната система, тя най-трудно се възстановява. Казваш му в очите какво мислиш за него и чао. Или пък изобщо не му казваш нищо и пак чао.

Правилният начин

Просто трябва да определим кое за нас е важно и там да хвърляме сили и енергия. Не кое е важно за някой друг, а за самите нас. Да заобикаляме дребните, несъществените, времеядните...Ако се осъзнае това, когато наистина ни потрябва енергия и сила, ще ги имаме в достатъчни количества, ще можем да се концентрираме. Тогава може и да се учудим от резултата. И ще сме удовлетворени от себе си. А това е толкова важно - да си доволен от нещо. Дава увереност, сила и здравейте нови върхове. Всичко зависи от самите нас - какво поведение ще изберем, кое е ценно и кое не.
Стратегия от личен опит

Има дни, в които всичко се струпва отгоре ми, и е спешно, и е бързо , и всичко е важно. Тогава преценявам кое от всичките, ако свърша най-напред, ще ми донесе относително спокойствие за да продължа нататък. Започвам винаги с най-важното за мен, което може и да не е най-важното за друг. Но когато го свърша се чувствам добре и мога да продължа. Изпробвано. Действа. /автор на текст Zvetanka Shahanska/

БЕШЕ ХВЪРЧАЩ ДЕН

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
БЕШЕ ХВЪРЧАЩ ДЕН
както и да го погледнеш.

Започна с това гълъбче, което се разхождаше по терасата в 7 часа сутринта, когато излязох да поливам цветята и хоп - то насреща. Само успях да кажа тихо " Хей, здравей, стой така за да взема фотоапарата...", влязох вътре, но си мислих, че ще хвръкне докато се върна.

Да , ама не, стоеше си т.е ходеше си по парапета с един много замислен и вглъбен вид, че даже дойде и още един представител. И двете гълъбчета не се притесняваха изобщо, но мина кола и те от шума отлетяха.

Отлетяха, но в мен остана толкова хубаво чувство, едно такова летящо, вдъхновено. И това определи целия ми ден като хвърчащ. Което и да започвах, мигновено се получаваше. Ама чакай, какво става тук, в каква реалност попаднах или по-точно в кой паралелен свят се озовах. Хареса ми. Не е за пръв път. Просто от сутринта се настроих така, мислих така, и реалността откликваше. Много е вдъхновяващо. Силата на мисълта, енергията/защото мисълта е енергия/ беше хубава, бяла, силна и позитивна, тя отключваше пред мен всички врати, които ми се изпречваха днес. Беше с много висока вибрация, която направо ме носеше на ръце. А може би трябваше да озаглавя публикацията Силата на позитивното мислене.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

Без цветя ми се струва незавършено!