СТОРИ ДОБРО...

/снимка Zvetanka Shahanska/

СТОРИ ДОБРО...

Когато човек стори добро без принуда,
тогава Бог поглежда към земята,
усмихва се и казва: Дори само заради
този миг си струваше да сътворя света/Талмуда/♥Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ♥

ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ

ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ

Когато ние искаме нещо от Бог – изпращаме молба, когато той иска да ни каже нещо – изпраща интуицията.

Тук ще спомена за два много лесни начини за трениране на интуицията. От нас се иска само постоянство и желание. Вече съм писала на тема интуиция и колко е важна за вземане на правилните за нас решения. И как тя обича да живее там , където има хармония, спокойствие, добро настроение. Това е базата от която се започва съвместният ни живот с интуицията.

Първи стъпки

Започваме сутрин, след като сме се събудили. Не скачаме веднага / много вреден стресов навик/ – ако трябва се събуждаме няколко минути по-рано. Излежаваме се и за да не иде напразно това действие, започваме да си припомняме събитията и емоциите , които са ни се случили предния ден. Много е важно да се наблегне на чувствата. Как сме се чувствали, какво сме изпитвали. Първоначално това отнема около 15 минути. Но след като го правим редовно, ще ни стигат 2-3 минути. Така приучаваме мозъка ни да прави бързи анализи, които са много необходими за работата на интуицията. Приемаме това действие като работа, не като каприз. Работа върху себе си, за себе си, от любов към себе си, помощ към себе си/индиректно и за другите/. Това го подчертавам за да се самомотивираме и да стане като наш навик. Като миенето на зъбите или храненето всеки ден.

Картите

Една колода карти трябва да имаме винаги под ръка. Упражнението е лесно, няма напрягане. Държим картите с гърба нагоре. И ги отваряме една по една, като преди всяка казваме цвета и – червена или черна. Не се замисляме. Правим го механично. Накрая броим колко карти сме познали. Записваме си. И така всеки път, когато имаме свободно време се упражняваме. С изненада ще видим, как започват да се увеличава бройката на познатите цветове. Тук също се иска постоянство и мотивация. Или както казва една специалистка по развитие на интуицията, правим го докато получим мазоли на пръстите. За такова постоянство става въпрос. Това не е някакъв фокус-мокус. Няма да ставаме врачки, правим го за развитие на интуицията. Тренираме я. За да е в готовност, когато имаме нужда, тя да има достатъчно силен глас за да я чуем, а ние - сетива за да я усетим. Защото интуицията си съществува винаги, но ние не можем да я разпознаваме . Не сме се научили, а и тя горката е закърняла след като не я използваме въобще. Гласчето и е слабо и не всеки може, без тренировки, да си я познае, прегърне и заобича.../текст Zvetanka Shahanska/

СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО /притча/

СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО/притча/

Млад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал :”Господарю, какво трябва да направя, за да постигна мъдростта?”Мъдрецът не го удостоил с отговор. На другия ден юношата пак се върнал със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки:”Господарю, какво трябва да правя за да стана мъдрец?”
Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал:”Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?”Младежът отговорил без колебание:”Въздух! Въздух! Исках само въздух!”, „ А не би ли предпочел пред това – богатство, удоволствия, власт, сине мой?Не мислеше ли за тези неща?” – продължил да пита мъдрецът. „Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух” – последвал бърз отговор. „Тогава – казал мъдрецът – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с така сила , скоято току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота си. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър.”/индуистка притча /”Притчи человечества” съст.Виктор Лавский//снимка Zvetanka Shahanska/

ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА

ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА

Страх. От света наоколо, от провал, от любов, от кризата...От всичко на света...Как да го преборим. Може и да му се отдадем, разбира се. Но какво постигаме. Попадаме в ръцете на депресията, чиито пръсти стискат много силно. Толкова силно, че може и да ни погубят. Ето защо, колкото по-далече от него , толкова по-добре за нас.

Как

За щастие така сме устроени, че две мисли едновременно в главите ни няма как да съществуват. Просто не могат да съжителстват, не се харесват, бутат се и се бият направо. Можем да мислим само за едно нещо. И сега тук е трикът. Големият, БИГ, трик. Ние си избираме мисълта, която ще ни владее цял ден/ природата пак се е съжалила над нас/.

Можем да избираме - от сутринта да гледаме радостно на живота, все едно ни чака най-големият късмет на света или обратното - най-голямото нещастие. Защо да изберем първото? Защото страхът не се диша с радостта и смеха. Те не се понасят. Защото той при наличието на позитивизъм залинява и си заминава. Чао, не искам и да те видя и да те помириша дори...Страхът може да вирее при униние, меланхолия, негативизъм. Тогава е неговото царство. Тогава той се шири и завладява територии.

Но и ние не спим. И му играем номерца, като се съсредоточаваме върху щастието и смеха. Ако не ни се получава по естествен начин този трик, тогава прибягваме до следната хватка. Играем го, все едно сме щастливи, всичко за което сме мислили се е сбъднало и ние направо хвърчим. Смеем се и над себе си дори. Ама как се смеем само.

И така, ден след ден, ние продължаваме да се превъплащаваме в радостни от живота хора, вживяваме се. Вживяваме се с емоцията на щастието, докато това състояние не стане наша втора природа. Докато не станем самите ние. Докато една хубава сутрин не се събудим и не установим , че не е необходимо да играем, защото ние СМЕ ВЕЧЕ такива. Ние се смеем без да се принуждаваме, радваме се и на малките неща, без да се насилваме. И, о чудо, от страха няма и следа. Няма и да има, защото за него смехът е нещо непоносимо за съществуването му.

Всичко зависи от нас

Ето по този много лесен / и не толкова/ за осъществяване начин, се научаваме да сменяме гледната си точка. Да подберем правилната мисъл и емоция, и нещата се случват. И страхът изчезва. Няма нужда да се тъпчем с измислени лекарства. Химии, които влияят, на което си искат и не искат. Ставаме силни, защото сами си помагаме. Ние искаме да си помогнем, а не да се оставяме в чужди, незаинтересовани ръце. Иска се желание, търпение и хъс. Това е изпитано. Дава прекрасен резултат. Това е метод залегнал в системата на Норбеков. В системата на Дейл Карнеги... Изобщо пробвайте - става... / текст Zvetanka Shahanska/

НАЙ - ВАЖНИЯТ УРОК...

НАЙ-ВАЖНИЯТ УРОК...

Когато попитали Дейл Карнеги - Кой е най-важният урок, който е научил някога, той отговаря без да се замисли – „Важността на това, което мислим”. Всъщност мислите ни правят такива каквито сме. Психическата нагласа е факторът, който определя съдбата ни. Човекът е онова, което мисли през целия ден.

Ние сме това, което са мислите ни

Най-големият проблем за разрешаване пред нас е да подберем правилните мисли. Ако мислим за щастието, ще сме щастливи. Ако мислим за страха, ще се страхуваме. Ако мислим за нещастието, ще сме нещастни. Това не е някаква наивна оптимистична теория. Но е за предпочитане да си изградим позитивна, а не негативна нагласа. Трябва да сме загрижени за проблемите си, но не трябва да изпитваме безпокойство за тях. Загриженост – да осъзнаваш проблемите и спокойно да предприемаш нещо за решаването им. Безпокойство означава да се въртиш безкрайно и безполезно в кръг.

Седем начина за психическа нагласа, носеща щастие и спокойствие

- Изпълваме ума си с мисли за спокойствие, смелост, здраве, надежда.
- Никога не си разчистваме сметките с враговете. Това ще нарани повече нас, отколкото тях. Нямаме време за губене в мисли за хора, които са ни неприятни.
- Да не очакваме благодарност. Даваме заради удоволствието от този акт, а не заради очакването на благодарност.
- Мислим за хубавото , което имаме, не за това, което нямаме.
- Откриваме себе си и не подражаваме. Да бъденм себе си, колкото и да е трудно.
- Всяка трудност и проблем е урок за нас. Да извлечем най-хубавото от ситуацията.
- Да забравим собственото си нещастие и се опитаме да създадем малко щастие за другите - когато си добър към себе си, си най-добър към другите.

Доброто дело предизвиква усмивка

Опитът да доставим удоволствие на другите ни кара да престанем да мислим за себе си. Да не се съсредоточаваме само и единствено върху собствения си пъп, а точно това предизвиква безпокойството, меланхолията, страха. Ако може най-добре, да вършим всеки ден по едно добро дело за другите. Доброто дело предизвиква радостна усмивка в лицето на другите хора. Понякога и само да успеем да разсмеем някой е добро дело. Нека не гледаме безразлично през хората, с които се срещаме през деня. Да проявим малко интерес към тях, любезност, добро отношение. Ще се уверим, че едно добро отношение ги кара да грейнат от удоволствие, че ги считат за хора, че са предизвикали интерес. А това е толкова лесно, не се иска нищо по-специално. Просто добронамерено отношение...Това ще помогне на всички нас.../ текст Zwetanka Shahanska/

РАЗТВОРЕНАТА ДУША /притча/

РАЗТВОРЕНАТА ДУША /притча/

Веднъж при един стар мъдрец дошло едно младо и много красиво момиче.
- Какво да правя? – питала го тя през сълзи.- Винаги се старая да бъда добра с хората, да не обиждам никого, да помагам с каквото мога. И макар че съм ласкава и приветлива с всички, често вместо благодарност получавам обиди и горчиви насмешки. А някои откровено ми стават врагове. Аз не съм виновна, а това е толкова несправедливо и обидно. Посъветвайте ме какво да правя.

Мъдрецът погледнал красавицата и й рекъл с усмивка:
- Съблечи се абсолютно гола и мини така през града.
- Вие сте луд! – възмутила се красавицата. – Така всеки може да ме обезчести и изобщо един Бог знае какво могат да направят с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата едно огледало.
- Ето, виждаш ли – отговорил – страхуваш се да излезеш сред хората без никакви дрехи върху красивото ти тяло. Тогава защо ходиш с разголена душа? При теб тя е разтворена като тази врата. Всеки, който си поиска, влиза в живота ти. И ако видят в твоите добродетели – като в това огледало – отражението на безобразните си пороци, то се стараят да те оклеветят, унизят, обидят. Не всеки има мъжеството да си признае, че някой е по-добър от него. Порочният човек, когато не иска да се промени, започва да воюва с праведника.
- Какво да правя тогава? – попитало момичето.
- Ела, ще ти покажа моята градина – предложил й старецът.

Мъдрецът показвал градината на момичето и говорел:
- Много години поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но нито веднъж не съм виждал как се разтваря пъпката на цвете. Макар че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. И ти бъди като цвете - разтваряй сърцето си пред хората незабелязано, без бързане. Наблюдавай…кой е достоен да бъде твой Приятел и да твори за теб добро, все едно че полива цвете…и кой къса листенцата на цветето и ги тъпче с крака.

ВДЪХНОВЕНИЕ/8/

ВДЪХНОВЕНИЕ/8/

Концентрацията е залегнала
в основата на овладяването на ума.
Умът може да постигне изклучителни неща.
Самият факт, че имаш желание , или мечта,
означава, че имаш съответната способност да ги осъществиш.
Това е една от великите истини на Вселената.
Само че да освободиш силата на ума,
първо, трябва да можеш да я обуздаеш
и да я насочиш само върху непосредствена задача.
В момента, в който концентрираш ума си
върху една единствена цел,
в живота ти ще се появят изключителни дарове.
Когато съсредоточиш огромните сили на ума си
върху определени смислени цели,
бързо ще запалиш пламъка на личния си потенциал
и ще получиш изумителни резултати.
/Robin Sharma/

МЪЛЧАНА ВОДА

МЪЛЧАНА ВОДА

В нощта срещу Гергьовден, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“.съществува и обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание - т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове.Вярва се, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

Откъде се налива мълчаната вода

Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази нейната сила.На Гергьовден с мълчана вода се замесват обредните хлябове, приготвени от най-едрата пшеница, от квас, замесен с билки и три пъти пресято брашно. Във водата предварително са сложени билки и цветя, за да поеме хлябът тяхната енергия. На този ден се берат се крушови клончета и коприва, с които се кичат вратите на дома, палят се свещи и се пие по три глътки мълчана вода за лек.

Орисниците

Някога, на третия ден след раждането на дете, орисници се събирали да орисат рожбата. Ритуалът се изпълнявал под светлината на пълна месечина, на самодивска поляна, над бял котел с мълчана вода, символ на чистотата и невинността на новороденото. Орисниците наричали съдбата на детето за здраве, щастие, късмет, благоденствие и любов. Магията на речената дума оставала закодирана в молекулите на водата! Това е много интересен факт, и означава, че хората още преди много години са имали представа за паметта на водата. А именно, че всичко изречено се запаметява от водата и променя структурата и.

Масару Емото

Според Масару Емото – / японски изследовател / “Посланието на Водата”, ние получаваме реални доказателства, че човешките енергийни вибрации, мислите, думите, идеите и музиката влияят на молекулярната структура на водата.Господин Емото визуално е документирал тези молекулярни промени във водата с помощта на фотографска техника. Той е замразил капчици вода и след това ги е изследвал под микроскоп, снабден с тъмни филтри и фотокамера. Неговите изследвания ясно показват различията в молекулярната структура на водата при различни влияния на околната среда върху тази структура. Господин Емото е открил изключително интересни различия в кристалната структура на водата, взета от различни източници и от различни места на земната повърхност. Например, водата от девствени планински извори и потоци има красива и стройна геометрична структура на кристалния си строеж. Нечиста и токсична вода, взета от замърсени индустриални райони, както и застояла вода от тръбопроводи и водоеми притежава съвсем различна, разкривена и почти разкъсана структура.

След като видели как водата реагира на различни условия от околната среда, на замърсяването и на музика също, господин Емото и негови колеги решили да проучат как нашите мисли и думи влияят върху необработена, дестилирана вода. За целта използвали думи, набрани на компютър, принтирани и след това залепени върху стъклото на бутилките, в които водата била държана в продължение на една нощ. След това водата била замразена и фотографирана. Същата процедура била извършена и с имената на хора.
Водата с надписи "Благодаря" има идеални кристали, а тази с надпис ""повръща ми се от тебе. Ще те убия!" е дори неспособна да кристализира или се получават разкривени, безформени кристали.

Така че нещата с мълчаната вода, както виждаме, не е нещо измишльотино и капризно, а си е факт, доказан от учените днес. А на именниците, честито! Zvetanka Shahanska

ПРИЯТЕЛИ /притча/

ПРИЯТЕЛИ

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромо
лене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.... Вижте повече
-Има ли вода?
-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е раят.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е адът.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си. / Паулу Коелю /

ЦЕНОВИ ВОЙНИ

ЦЕНОВИ ВОЙНИ


ЗА какво става въпрос

Не знам как е във вашите градове, но тук , в Пловдив, големите хранителни магазини си нанасят такива удари под кръста, над кръста и къде ли не, че свят да ти се завие. От вчера пощата ми се задръсти с листовки. Първо Кауфланд обяви за тази нощ -от 22 до 3 часа, големи намаления - така наречена от тях "бяла нощ". Това чудо беше последвано от ответния удар на Карфур / много известна френска верига на запад / , които дори и не знаех, че са стъпили на пловдивска земя. Техният каталог днес, който важи за 15-20 април, беше буквално разбиващ.Цените на някои стоки , са от два до три пъти по евтини от най-близкия до нас хранителен магазин

Ехооо


Ехооо, какво става тук и как се получават такива фокуси. Имам чувство, че наблюдавам гладиаторски битки с неизвестен резултат. Като как така се загрижиха за обикновения човек, смачкан от високите цени на какво ли не. Или това е една странична реакция от кризата, нямането на пари, работа и какво ли не. То какво ли има, ако го има - няма пък пари. Така, че ще се очакват инересни неща на този фронт. Предвид безброй многото молове, хранителни и незнам си какви още магазини. Меката на търговията е тук. Все нови и нови, въпреки, че в някои липсват почти купувачи, а другите всеки месец са с различни собственици. И така - ситуацията е прединфарктна за търговците. Предстоят битки за всяка стотинка на ошашавения отвсякъде обикновен българин. Дръжте се. Ще сме свидетели на необичайни явления, трикове, хватки и фокуси. Ако не друго, поне зрелище няма да ни липсва. Zvetanka Shahanska

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ КАПАНИТЕ НА СТРЕСА

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ КАПАНИТЕ НА СТРЕСА

Стрес, стрес, стрес. Отвсякъде чуваме тази дума, докато накрая ни затрупа съвсем и няма да можем да дишаме. И какво е всъщност стресът. Това е, когато нашите желания и свръхцели се сблъскат челно с нашите възможности и време. Защото вместо ние, като едни нормални човешки същества да си поставяме реалистични желания , какво правим. Обхващат ни грандомански идеи, в кратък срок, с максимални усилия. Държим се като едни ултраси и после се чудим откъде ни е дошло. И за къде бързаме толкова." Времето не стига. Нямам време. Бързам..." Все изрази, които чуваме непрекъснато. Чувстваме се притеснени, притиснати отвсякъде.Какво да направим.

Някои трикчета

Първо - като имаме някаква макси цел да я раздробим на по-малки цели. Всяка стъпка да се осъществява в приемливо време, без бързане, което предполага сегментите да бъдат в човешки размер. И така стъпка по стъпка, ще видим, че става и без нерви, времето ще стига и светът няма да свърши. Когато раздробим така нещата, няма да се притесняваме, а дори ще бъдем доволни от превземането на всяка мини цел. Ще се чувстваме удовлетворени. Доволни . Защото ще виждаме в завършен вид всеки етап - т.е свършената от нас работа и най-важното - има резултат.

Второ - когато имаме желания, които на всяка цена искаме да станат, живеем не в целта, не в решението, а в намерението. Т.е знаем си целта, желаем я , но не на всяка цена, полагаме усилия, но в нормални граници и най-важното живеем така все едно вече е станало. Изпитваме емоции, които бихме изпитвали, ако се е осъщаствило. По този начин измествме центъра от неподходящото място и намаляваме напрежението, което ще ни пречи за осъществяването.

Трето -да избягваме състезателния елемент. Ех, това състезание на всяка цена, с всеки и всичко. И какво ще докажем така, колко сме велики? Да, движеща сила е, но когато е прекалено е вредно за здравето. Познавам хора, които са толкова пристрастени към емоцията на състезанието, че като липсва такова, започват да се състезават със себе си. Това не е лошо, защото така преодоляваш себе си, но да е в по-мек вариант, не като болна амбиция. А иначе се изражда, като започват сами да си вдигат летвата, още и още...докато перфекционизмът и амбицията не им изпие силите.

Да се наслаждаваме на малките неща

Да се придържаме към умерените и приемливи граници в нашия живот. Няма какво и на кого да доказваме. Самият факт, че сме на тази земя сега и си вършим нещата, както трябва, грижим се за когото трябва, плащаме си данъците е напълно достатъчно. Който иска да бъде нон стоп стресиран, моля, знае как става.

Ние обаче, с вас, не искаме така да ни мине животът. Ние ще отделим време и за наглед семпли неща - Виж слънцето как хубаво свети, а птичките, виж ги, колко са волни и свободни, ами човекът, който ти се усмихва на улицата, да се усмихнем и ние. Искаме да усетим топлината на слънчевите лъчи, капките дъжд по лицето, аромата на цветята, да чуем смеха на децата, да ги щипнем радостно по бузките, като минават покрай нас. Не искаме да сме зомбита, отминаващи всичко хубаво в този живот с безразличие, защото няма време./tekst Zvetanka Shahanska/

ЧАША КАФЕ / притча/

ЧАША КАФЕ/притча/Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ♥

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал:
- Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите...

-Сега помислете върху това- казал професорът.- Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед...!Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ♥

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча/

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча /


Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно