/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ИЗМИНАЛАТА СЕДМИЦА
беше есенна, безслънчева и много бърза. Времето направо лети и аз понякога се бъркам какъв ден сме. Или съм напред или назад, но никога, когато трябва. Денят е много къс и докато се обърнеш е тъмно вече. Декември идва с бързи крачки, безапелационно и коледно. Още няма сняг, но не мисля, че ще ни се размине.
Тази седмица научих, че :
-американците са решили да обявят понеделник за вегетариански ден.
-есенна меланхолия може да обхване и най-позитивния човек, когато липсва светлина.
-ако силно желаеш нещо и го оставиш да си виси във въздуха, то по някое време ще стане.
-колкото и да се стараеш в нещо си, ако не вложиш сърце в него, става посредствено.
-лоялността е много дефицитно качество.
-вежливостта е много дефицитно качество.
-кафето от машина все още е на старата си цена.
-усмивката разтапя и най-леденото сърце.
-хубавата дума разтваря душата на хората.
-
"ти си най-ценното нещо в пъзела на моя живот", това каза пред очите ми 6 годишно дете на майка си, от което всички направо онемяхме от изненада и умиление.
Пожелавам седмица с много хубави поводи за настроение, усмивки и дано слънцето се появи най-накрая, защото вече се обезцветихме, липсва витамин "D", а и енергията намалява.
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
Публикации
