ПЕТ СЪРЦА

/ автор на текста Zvetanka Shahanska/

ПЕТ СЪРЦА

Земните червеи имат 5 сърца. Ето това прочетох днес и много ме впечатли. 

Замислих се, ако ние имахме пет сърца какво правим. Това значи, че ако някой ни разбие сърцето да го умножим по пет. Мъки и страдания в много голяма, огромна порция. Сигурен начин да забием  в някоя дупка и да не излезем. Дори и обратното, ако се влюбим , това ще е изключително силно, пет пъто по -силно и макар и положително състояние, може и да не издържим.

Всъщност, когато Бог ни е създавал ни е направил емоционални хора и е решил правилно, че едно сърце ще ни е достатъчно, ще се справим и с мъките и с щастието, ето затова ни е пощадил и не ни е дал цели пет сърца. Защото другото щеше да ни убие с мощната си емоция.

Още повече като имате предвид, че понякога този, който ви разбива сърцето е доста жесток, грабва парчетата и ги хвърля зад вас с размах, страдай сега докато разбереш за какво става въпрос. И ти тръгваш да събираш остатъците на сърцето си, а ако са пет сърца доста трябва да събираш. Дълго време парченце по парченце да залепваш, много време ще отиде, може и години.

Затова да благодарим на Бог, че имаме само едно сърце, че е бил милостив към нас. Нека си пазим сърцата, да не позволяваме на никой с кални обувки да влиза там. И да ги отваряме само на нежни, любвеобилни, състрадателни, добри хора, които няма да мародерстват с нашите чувства, няма да ни разбиват сърцата, а ще са внимателни и любезни. 

А и според някои учени хора, душата  на човек се намира в сърцето, ненапразно когато нараниш душата на някого се казва - той му разби сърцето. Нека пазим сърцата и душите си от лоши посегателства, а ние също така да не си играм игрички с чуждите! Просто да бъдем хора и да не се нараняваме. 

И какво се получи сега, от анатомията на един червей докъде може да се стигне. Нищо случайно обаче не се случва, всичко следва своя ход, всичко е свързано - Казано е, че едно малко нещо, като трепета от крило на пеперуда, може да предизвика мощен тайфун в половината свят. Не предизвиквайте тайфуни . Всичко  на този свят е важно и ние трябва с уважение да се отнасяме към този факт.

/автор на текст Zvetanka Shahanska/

КРАСИВА РОЗА

/автор на снимка и текст Zvetanka Shahanska/
КРАСИВА РОЗА
днес в деня на любовта, видях тази интересна роза.
Нека бъде подарък за всеки, който е поканил любовта в своя живот.
Бъдете здрави и много щастливи!
/автор на снимка и текст Zvetanka Shahanska/

НА КАПКИ

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
НА КАПКИ
бяха  цветята, защото превалял дъждец рано сутринта и след като вече два дни сме потънали в сиви облаци,  това е малкото цветно петно в мрачния есенен ден.

Красиви мокри хризантеми на ситни капчици и все пак предпочитам да ги снимам , когато има слънце и са огрени от светлина. Тогава и самите цветя сияят със собствен блясък.

Перцата изглеждаха много нежни и въздушни, като малки крехки бижута захвърлени сред сивите плочки.

Един мокър, мрачен есенен ден, който бих прескочила, ако имах възможност, или пък бих сгънала на четири, мушнала в джоба и забравила за него.  Добре че срещнах и се чух с много приятели днес , успях и да снимам, което донесе доста положителни емоции .
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ

ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ
По една случайност изобщо не мигнах тази нощ. В 1 часа през нощта ми блокира лаптопа, как ли не го мъчих, е не става и не става. Беше ми гадно, болеше ме главата, гадеше ми се и изобщо не ми се спеше. Помислих, че съм се натровила с нещо си, първо се сетих за ягодите. Да, колкото и да ви е чудно, от едни български ягоди получих алергична реакция..., което никога не ми се е случвало, още повече преди дни ядох гръцки такива и ми нямаше нищо. Изводите си ги правете вие.

Накрая, взех и изключих лаптопа от контакта, защото не искаше изобщо да реагира. Налегнаха ме мисли - какво ще правя и кой да търся на помощ за компютъра. С тези мисли разбира се не може да се заспи. Смених две стаи, накрая се отказах и пуснах да гледам някакъв филм, дано ми се приспи.

И се започна в 3 часа - първоначално леко се залюля, но се засили. Първо помислих, че ми се завива свят, но после започна много силно да звъни вятърния чан, който държа в стаята, люлееше се адски силно и звънеше, заскърцаха врати, дивана, който е супер тежък започна да се движи , все едно е играчка. Отидох да будя останалите в апартамента - те бяха се събудили и дори облекли да излизат. Аз отказах, не виждах смисъл, а пък съм и на първия етаж.

Телевизията - никакви новини, включих пак лаптопа - и той взе, че се отблокира. И така от интернет разбрах, къде е епицентърът и за какво става въпрос. Навън имаше много хора от квартала, които стояха по тротоарите или в колите. Бяха леко паникьосани. Но защо аз не бях стресната, нямам идея. Пишехме си във фейсбук с много приятели и споделяхме емоции.
Благодаря, че има фейсбук, dir.bg, Plovdiv24.bg, от тях научих какво става! Единствената медия, която е в крак с времето е интернет, и който не се съобразява с това греши. Вестниците са със остарели новини, телевизията е неадекватна. Това е.
Пожелавам един наистина спокоен ден за всички! Силно се надявам./текст Zvetanka Shahanska/

МИНИ КОЛЕДНИ ЕЛХИЧКИ

/автор на снимките Zvetanka Shahanska/

МИНИ КОЛЕДНИ ЕЛХИЧКИ

Коледата наближава, а нещо коледният дух,
ми се губи. Нямам настройка, но днес видях
тези малки елхички, които са живи т.е засадени
в саксийки, добре оформени с някакъв бял спрей...
Изглеждаха много симпатично и си ги снимах,
да им се порадваме заедно...

За да не забравяме, все пак , че още е есен,
този красив тагетис оцелял в студа, го качвам
за настроение и хубави емоции...
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

КОЙ ЩЕ КАЖЕ КАКВО Е ЛЮБОВ...

/снимка Z.S./

КОЙ ЩЕ КАЖЕ КАКВО Е ЛЮБОВ...

Всеки ден трябва да послушаш
поне една песен, да погледнеш
хубава картина и да прочетеш
поне едно мъдро изречение!



Кой ще каже какво е любов,
кой ще каже какво е
дали шум на море
или дъх на планинско усое,
или среща случайна
край някоя градска пиаца,
или нежна прегръдка
сред бавния ритъм на танца...

И не питай мълчи,
както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън
и в в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана
отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма,
не ще се превърнеш на спомен.

Ти ще бъдеш все същата,
с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси
от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта,
в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов,
без да зная.
/текст Георги Джагаров/

ДА БЕ ЗВЕЗДА...

/снимки Zvetanka Shahanska/

ДА БЕ ЗВЕЗДА...

Да бе море – във тебе бих се давил.
Да бе земя – пребродил бих те сам.
Да бе звезда – ракета бих направил.
Да беше птица – с вятър бих те галил.
Да беше стих – аз щях да те създам.
Да беше песен – щях да те изпея.
Да бе светулка-щях да съм нощта.
Да беше жар – във тебе щях да тлея.
Да бе пътека – скитал бих по нея.
Да бе молитва – щях да те шептя.
Да беше звън – аз щях да съм камбана.
Да бе поток – аз щях да съм брега.
От хиляди, пак ти ще си призвана
да бъдеш моя същност и съдба!
/Валентин Йорданов/

Приятен, красив и вдъхновяващ уикенд!

МНОГО РАДОСТНО...

МНОГО РАДОСТНО...

Днес е един много слънчев и топъл ден. Още изгревът
беше вълшебно красив - в розово и нежно лилаво, но
докато се помая и цветовете се смениха. Затова пък
някой си беше изпуснал малко пухкаво перце в едното
ми сандъче за цветя. Огряно от слънцето, нежничко и
много красиво. Е, именно него снимах...Да му се
порадваме и да ни вдъхновява днес, лично на мен ми
стана много радостно...
/текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ЧЕСТИТ СВ.ВАЛЕНТИН!

/snimki Zvetanka Shahanska/

ЧЕСТИТ СВ.ВАЛЕНТИН!

Ако знам, че обичта ще свърши;

ако знам, че тя ще се смали;

ако знам, че гръм ще я прекърши;

ако знам, че няма да боли;

ако в нея дълго съм се лъгал

ако не оставя тя следа,

ще я разруша до някой ъгъл

и отново ще я изградя. /Е .Евтимов/

ВЯРВАЙ НА СЪРЦЕТО СИ

/автор на текст Zvetanka Shahanska/
ВЯРВАЙ НА СЪРЦЕТО СИ

Вярвай на сърцето си. Винаги прави това, което обичаш
и обичай това, което правиш. Ключът към щастието е в теб.
Да вярваме на сърцето си...Но лесно ли е това. И не се
ли намесват разни паразитни мисли,които ни спират
постоянно -"струва ли си", "правилно ли е", "не правя
ли грешка". Не, не правиш, защото това е правилният път,
ако искаме да сме щастливи.

Сърцето ни говори

Но няма кой да чуе. Защото ни е страх да му повярваме, защото ни спират условности.
И защо чакаме, какво чакаме...Сега не било времето, ама то никога няма да дойде, ако
седим и дебнем удобния момент. Няма и това е. С дебнене не става...Става с любов, с
отдаване на това което правиш или на този когото обичаш. Мисленето ни пречи, затова айде,махайте се мрачни мисли...

По лесно е да мразиш
Скоро четох в една статия, как авторката мразела всичко, как не понасяла позитивизма, оптимизма и всички розовоочилати глупости и си признава открито - аз съм хейтър...Ами не се учудвам - сам избираш пътя си. След като си избрал да мразиш, какво можеш да очакваш - щастие ли?!Много дълбоко се съмнявам,че сърцето е избрало да мрази, но някак си е по така да се правищ на хейтър, по-лесно е да отричаш всичко. Оказва се , че не е лесно да обичаш, защото там се иска всеотдайност. Да забравиш себе си. Това е удар срещу егото, но такъв - саблен удар...Не се понася много от себевлюбените егоцентрици...

Сигналите на сърцето

А сигналите на сърцето се разгадават лесно. Щом това, което вършиш те кара да се чувстваш добре...
Щом човекът, с който си, те вдъхновява, и ти направо си забравил себе си. Значи това е...Сърцето говори.
Ние само трябва да се вслушаме.../автор на текст Zvetanka Shahanska/

UMBRELLA...

UMBRELLA...

Какъв беше този дъждовен период, който ни обхвана, какво бе туй чудо...Ами че то не спира – мусон ли е, потоп ли...кой знае. Ръждясахме напълно, чак почнахме да скрибуцаме...че аз не си спомням в целия си живот да съм употребявала толкова много чадър. Той стана неотменна част от дресс кода ни. Не ми стига чантата, фотоапарата, сега и чадър – да нямам 100 ръце – многоръкият Шива, и като купиш нещо от магазина за храна, ако си вземеш и кафе от някоя кафемашина - еееее, милост...помощ...дъжд...

Нали бяхме в период на глобално затопляне – т.е жега, суша, няма вода...Това не предполага дъжд до дупка , мрак навсякъде, студ...мокро , листата се хлъзгат /внимавайте много/, защото днес така се хлъзнах на тях...но запазих равновесие...Лелеее, не знаех, че така може да се пързаля човек върху мокри листа.../нов спорт - ole/. На хората вече не им пука, прецапват през гьоловете – пей сърце, да става каквото ще...Та явно нашият затоплящ период, всъщност се оказва изчанчен, завива наляво с водна усмивка...То какво ли е наред в държавата ни , та и периода да уцелим...И да не забравяте unbrella - та в чантата.../ текст Zvetanka Shahanska/

НО ТИ ТЪРПИШ, ЗАЩОТО СИ...

НО ТИ ТЪРПИШ, ЗАЩОТО СИ
Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!...''
...Но ти търпиш, защото си сърце!.../Дамян Дамянов/

ONE BEAUTIFUL DAY...

ONE BEAUTIFUL DAY...

От сутринта тръгна денят и не се спря. Има такива дни, прекрасни, равняващи се на миг - просветнал за секунди пред очите. Не, не си отивай, беше зашеметяващ, вълнуващ , стой при мен още малко, мъничко поне. Сигурно планетите се бяха наредили в редица и чакаха само мен - да мина победоносно с размахани ръце и усмивка до уши...А те добродушно да ми помахат, ей така, колкото да потвърдят мъдро, че всичко минава, заминава и нека този човек/аз/ да се порадва малко на мигновението...Е, изконсумирах този дар с радостно сърце и вдъхновение, можещо да задвижи електроцентрала...За капак, накрая, получих по пощата картичка с пожелание от моята виртуална приятелка bearkis/http://myblogblogspotcom-bearkis.blogspot.com/ . Благодаря за милия жест. В днешно време да получиш по пощата плик с ръчно направена картичка, с красиво пожелание е равнозначно на разкош. Благодаря, че ми достави тази прекрасна емоция.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

МНОГО СИЛНО ИСКАЙ...

МНОГО СИЛНО ИСКАЙ

Денят е слънчев и красив.
И щастието - близко.
Поискай само да си жив.
Но много силно искай!

Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!

Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
/Райсън/

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!/ Недялко Йорданов/

СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. През 313 г. император . Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. / интернет /

На всичко именници пожелания за много здраве, щастие и успехи♥ Елена! Честит имен ден! С много любов ти пожелавам щастие, радост и успехи!

СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО

СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО

Сънищата - дали възпроизвеждат по някакъв начин наши преживявания, или пък попадаме в паралелен свят неосъзнато и там виждаме някои бъдещи събития (които, ако не ги запишем , забравяме веднага)? Въпроси, на които няма точен и ясен отговор. Сънища много и различни, цветни, спомени от бъдещето, необичайни, летене, пропасти, неземни красоти, космически... всякакви. Кошмари, драми, след които като се събудиш си казваш ох, добре, че беше само сън. Но има и такива - вдъхновяващи, красиви, мотивиращи и цял ден се чувстваш прекрасно, бодър и най-големият оптимист.
спомени от бъдещето

Важно е да не се забрави

Тъй като се интересувам от сънища, чела съм много за тях - че трябва след сън веднага да запишеш какво си сънувал, независимо колко безсмислено ни се струва. И така дълго време, поне месец, докато не започнеш сам да си ги тълкуваш. Защото на всеки човек различните случки, хора, събития , предмети, носят различни послания. След време си ги четеш и виждаш кое как е станало в действителност, има ли някаква зависимост или предсказание в тях. Интересно е. Много въпроси ти се изясняват. Сънищата, като процес не са обяснени напълно. Много неща ни се казва в тях, но те бързо се забравят, затова трябва да се записват, разбира се, ако се интересуваме от това. Не е трудно, само малко писане и постоянство. Отнема време, защото не винаги след събуждане ти се водят записки, но ако човек е по-търпелив става. Може и само да се маркират по-важните неща, думи, хора, имена, цифри, цветове. Особено по - ярките, вълнуващи, с интересни събития - задължително трябва да се записват.

Да запомним чувството с което сме се събудили

Изключително важно е, да помним с какво чувство отваряме очи. Това влияе много на тълкуването на сънищата, дори бих казала, че е по-важно и от самия сън. В какво разположение на духа сме, как сме от това, което сме сънували - тревожни, спокойни, весели, усмихнати (това най си го обичам:) /. И да запишем първата мисъл, която ни идва в главата след събуждане. Понякога това дава много голяма информация.

Поглед в бъдещето

Понякога сънищата са пророчески. И както и да ги отричат някои, те съществуват. Едно от обясненията за тях е, че по време на сън понякога, по незнайно какъв начин, попадаме в т.нар. информационно поле на Земята. То може да бъде представено опростено като безкрайно голяма компютърна база данни, в която е заложена информация за всичко , случило се в миналото, случващо се в настоящето и ще се случи в бъдещето. Няма друг начин, по който да се обясни необяснимото - да видиш, да ти се каже, да го почувстваш, едно бъдещо събитие по време на сън.

Моите спомени от бъдещето

Имам много такива сънища, особено, след като започнах да си ги записвам. Няма да споделя повечето, защото са лични. Но дълго време сънувах, че съм на едно красиво, почти мистично място с езеро, планини, залез и се минава през тунел в планината. Изключително запомнящо се, цветно, със стелеща се лека мъгла над водата - величествено, вълшебно. И след време попаднах на него, без изобщо някога да съм мислила, че мога да отида в тази държава и да видя това, което видях. Случи се в Швейцария, в град Монтрьо - на самото езеро. Още като зърнах гледката, която се разкри пред мен, буквално замръзнах. И сега като пиша, дори ме побиват тръпки. Абсолютно същото 1:1, както беше в съня ми, дори цветовете. Не случайно английската дума "dream " e eдна за сън и мечта. И какво направих аз? Просто седнах на една пейка, на брега и се наслаждавах, не можех да откъсна очи, задавах си въпроса - "Но, как така, не може да е истина, как е възможно да съществува такова място - езерото, Алпите? ". Беше надвечер - и залезът, и мъглата. Всичко. През планински тунели също се минава - ееее, голямо удоволствие. Бях изумен свидетел, участник , наблюдател на цялата красота, която бях видяла в съня си. Мистика. Безкраен празник за душата ми. Приех го като подарък.Zvetanka Shahanska
/ статията е публиkуванa в списание Self-help/
http://self-help.bg/tema-na-broia/sunishtata/381-spomeni-ot-budeshteto.html

ЖЪЛТО

ЖЪЛТО

Дойдохме и до жълтия цвят. Жълто и пак жълто. Този слънчев цвят много помага , ако сме попаднали в плен на мрачно настроение, скука, тъга, меланхолия, пасивност.

Въздействие

Жълтото ще ни накара да гледаме на света и събитията по-леко, по- простичко, по-весело. Всички меланхолици, раздирани от вътрешни конфликти ще бъдат стимулирани да погледнат по по-ведър начин, ще добият желание за общуване и активност, а не да стоят безучстни и бездейни.

Жълтото усилва интелекта

Жълтият цвят е свързан със слънчевия сплит на човека и с цялата нервна система. Стимулира я и я укрепва, засилва интелекта, активизира логиката, развива способността за ясно излагане на мислите. Активизира центровете на главния мозък, контролиращи мисленето и говора. Повишава оптимизма :)/ много е важно/ и самоувереността.

Жълтото премахва напрежението

Препоръчва се на тези, които са изморени от напрежението, плод на житейски разочарования. На тези, които се чувстват притеснени при общуване. И раздирани от вътрешни конфликти.
И това, което скоро научих, че французите смятат жълтото за цвят на любовта. След толкова суперлативи, хайде, отиваме в магазина и си купуваме жълти цветя, поставяме ги във вазата и се любуваме на оптимизма, с който ще заредим пространството. И сутринта като се събудим и погледнем тази жълта импресия, ще се усмихнем и мотивираме за целия ден.Zvetanka Shahanska

RELAX

ВДЪХНОВЕНИЕ/7/

ВДЪХНОВЕНИЕ/7/

Ако ти дам
парченце от дъгата
поръсено с капчица роса...
Ще ми дадеш ли ти
лекарство за душата,
което да лекува самота...