ДЗЕН МИСЛИ

ДЗЕН МИСЛИ

Дзен е мироглед. Друг начин да гледаш на света. Това е философия на Изтока в изкристализиран вид. Няма догми. Няма правила. Няма наръчник, който да казва, че това и само това е истината. Признава, че никой не е съвършен, и се радвай на живота без много терзания. Всички отговори се намират в теб и само в теб. Няма противоречия, има просветление. Човек трябва да върви по Пътя до постигане на целите, базирайки се на своя опит, без чужда помощ, разчитайки на себе си. Дзен е изкуство на познаването на същността на човешкото същество, без предразсъдъци, с цел постигане абсолютна хармония с природата.

Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.
Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти,
и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите.
Ти си си ти, аз съм си аз. Ако случайно се срещнем,
това е прекрасно. Ако ли не - нищо не може да се направи.
*****
Да пораждаш и да отглеждаш; да раждаш, без да обсебваш;
да действаш, без да обвързваш; да предвождаш, без да
разпореждаш: това е постигане.
*****
Продължавай да обичаш доброто, простото, обикновеното, животните, цветята...И не нарушавай равновесието.
*****
Едно едничко земно нещо, изживяно истински дори
веднъж, е достатъчно за цял живот.
*****
- Как да стана свободен? - попитали учителя.
- Кой те е вързал? - отговорил учителя.
- Никой! - отвърнал ученика, който се стремял да постигне освобождение.
- Защо тогава се стремиш към освобождение? - попитал учителя.
*****
Тайната на живота е да спреш да мислиш за него, и просто да го усетиш. /Дзен/
*****

"Когато сърцето ти е чисто, всички неща в твоят свят са чисти.
Тогава луната и цветята ще те водят по пътя."

Дзен- поет Пьокан

"Нищо на света не може да сломи един абсолютно несъпротивляващ се човек."

Дзен поговорка

Нека пред мен да е спокойно, зад мен да е спокойно, под мен да е спокойно, над мен да е спокойно, навред да е спокойно./дзен/
 ***** 

Правилният начин да се справяш с лекота е да забравиш правилния начин и да забравиш, че ще ти бъде леко./дзен/
*****

"По-добре от хиляда кухи думи, е една която ще ви приведе в покой. "/дзен/

~ Дзен поговорка
*****

Ако трябва да избирате между това дали да бъдете добри, или да бъдете прави, изберете да бъдете добри и тогава винаги ще бъдете прави.

/Ани Долма/

ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ЩАСТЛИВ

ШЕ БЪДЕШ ЛИ ЩАСТЛИВ

Сутрешен блок на един канал по ТВ. Провежда се интервю на пейка в градинка - майка с първокласник. Майката здраво е прегърнала сина си и така говори. В очита и на двамата се чете страх, едва ли не ужас от факта, че детето ще ходи на училище. На въпрос на репортерката , към майката, от какво се страхува най-много. Отговорът:

- От това дали синът ми ще свикне със сградата/ не с учителката, приятелчетата/?!? Как ще стои сам на двора/да не би да е на остров все пак/?!?Ще бъде набит и обран...
Журналистката пита същото и детето. То отговаря, че да не ограбят, откраднат парите...
Майката продължава да стиска здраво сина си, даже се уплаших, че въздухът няма да му стигне. Гали го по главата, и го пита:
- Ще бъдеш ли отличник?!?
Той помисли малко и бавно отговаря:
- Да./без емоция, като роботче/
Майката:
- Обещаваш ли да бъдеш отличник!
- Да. - монотонно отговаря момчето.

Искаше ми се този диалог да протече така. Майката:
"-Ще бъдеш ли щастлив/радостен, усмихнат/.
- Да!
- Обещаваш ли ми:)
- Да:)))" / текст Zvetanka Shahanska/

ДЗЕН / бъди себе си/

/снимки Zvetanka Shahanska/

ДЗЕН/бъди себе си/

Дзен не е религия, това е мъдрост. Мироглед. Друг начин да гледаш на света. Това е философия на Изтока в изкристализиран вид. Няма догми. Няма правила. Няма наръчник, който да казва, че това и само това е истината. Признава, че никой не е съвършен, и се радвай се на живота без много терзания. Всички отговори се намират в теб и само в теб. Няма противоречия, има просветление. Човек трябва да върви по Пътя до постигане на целите, базирайки се на своя опит, без чужда помощ, разчитайки на себе си. Дзен е изкуство на познаването на същността на човешкото същество, без предразсъдъци, с цел постигане абсолютна хармония с природата.

"Да пораждаш и да отглеждаш; да раждаш, без да обсебваш; да действаш, без да обвързваш; да предвождаш, без да разпореждаш: това е постигане! " /Дзен мисъл/
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЯ/15/

/снимкаZvetanka Shahanska/

ВДЪХНОВЕНИЯ/15/

Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и... живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате.Бъдете оптимист!/Ошо/ஐ

ВЯРАТА

ВЯРАТА

Три са нещата, в които вярвам и ме крепят в живота. Като казвам вярвам - разбирайте вяра без съмнения, лутане и разни странични залитания. Безрезервно , отдадено и непоколибимо. Сега някой ще каже, че звучи много крайно. Веднага отговарям - не е крайно. Това е залегнало в мирогледа ми и досега не ме е подвело, по никакъв начин. Помага ми много да вървя напред. Просто вярвам. Кои са тези неща.

Вяра в себе си

Ето, това, сега много е атакувано отвсякъде. Всеки се стреми да те разколебае. Да те отклони, да завиеш малко вдясно, или вляво...или на долу:) Ако не вярваш в себе си , поддаването на влияния е голямо. Можеш и сам да се разколебаеш. Съмнения има доста в началото. Но...когато повярваш, че можеш и трябва да разчиташ само и единствено на себе си, всичко си идва на мястото. Дори и обстоятелствата започват да помагат.

Хората и светът са изначално добри

Винаги съм го мислила. Никога не съм подхождала с друга нагласа. Макар, че някои хора го смятат за наивно и детско. Никога не ме е подвеждало. Колкото и някой човек да изглежда не добър, винаги има нещо за което да се "закачиш". Да видиш зачатък или забравено от него, хубаво зрънце на доброто. И когато подходиш по този начин, зрънцето става голямо, за негово собствено учудване. А светът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде:))) Само да имаш очи и сърце да видиш, всичко е на една ръка разстояние.

Всичко ще се нареди , дори и в трудни моменти

Ами, да. Вярвам в това. Колкото нещо и да е забатачено, усукано и завързано, в един момент се разплита, като че ли от само себе си. Все едно има някаква сила, която казва - айде стига вече, достатъчно , беше тежко изпитание, сега малко глътка въздух. И нещата тръгват, оправят се, е, и ние побутваме по малко оттук, оттам...и става.

Може би и вие ще споделите нещата, в които вярвате и които ви помагат в живота? / снимки и текстZvetanka Shahanska/

И ТОВА ЩЕ МИНЕ/ дзен притча/

И ТОВА ЩЕ МИНЕ /дзен притча/

Един могъщ цар, властелин на необятни земи, бил толкова силен, че великите мъдреци били негови обикновени слуги. Веднъж се случило, той да се почувства раздразнен от нещо. Събрал слугите си и им казал:
- Нещо ми заповядва да търся особен пръстен, който може да даде дълбок мир на моята душа. И този пръстен да е такъв, че в нещастие да ме радва. Да повдига настроението ми. А в радостта да ми напомня за съществуването и на тъга, ако попадне пред очите ми.
Мъдреците потънали в дълбок размисъл. След известно време донесли пръстена на своя цар . На него имало надпис „И това ще мине”./"Притчи человечества"В.Лавский/

ЖЕГА ☼☼☼

ЖЕГА☼☼☼

Днес вече сигурно ударихме 33 градуса. Аууу, такава жега беше, че ми идваше да се бухна в модерния фонтан на площада. Където няма грам сенчица. Имах неблагоразумието да ида до пощата. Минава се през площада в частта, където няма нито едно дъrво. Имах чувство , че с някаква лупа, слънчевите лъчи стигат до мозъка ми и го втечняват отвсякъде. Айде, казах си - сега, ако не получа слънчев удар-няма кога. Не стига, че преди обяд щях да се пребия на стълбите - резултат две ожулени колена. Слава, Богу, с това се разминах - щото си викам, сега , ако съм се изпочупила - мале-ле:) Но..., размина ми се само с нарушаване целостта на епидермиса и цял ден ходене с червени колене - понеже съм с 3/4 панталон, всички ме зяпаха там. Но се наградих с огромен сладолед , почивка след обед , и разни други хубави неща, които ми се изсипаха на главата:)И за пореден път се уверих, че трябва да живеем тук и сега и то с удоволствие, защото нещата се случват понякога за миг...и се обръщат на 180 градуса и няма не искам, няма недей...ама в бъдеще ще стане не знам какво си, айдееее, сега ме интересува. И само сега...:)/ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

ЖИВЕЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ

/ автор на текста Zvetanka Shahanska/
ЖИВЕЙ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ

Всички следваме различни пътища в живота си. За едни пътят е по-неравен, за други не. Но няма човек, който да не се среща с някакви неприятности по него. Трябва да приемем този факт най-накрая. Вместо през цялото време да определяме преживяванията си като добри или лоши, решаваме да ги приемем такива каквито са - като естествена част от нашето развитие.

Всеки живот е уникален
Няма два еднакви живота. Всеки един е уникален. Нека да не се сравняваме непрекъснато и да страдаме от това. Правим всичко възможно да придобием повече самоувереност и вяра в собствените си сили и цели, и ги следваме без колебание. Независимо от трудностите, които можем да разглеждаме като уроци. Проблемите като възможности, провалите като резултати. Не е толкова трудно, пренастройка на гледната точка. По този начин ще продължаваме напред и няма да се отчайваме при най-малката неприятност, само защото при еди кой си не е така. Еди кой си, е друг човек, с друг път и ние не можем да знаем всичко, през което той минава. А и, не е и нужно. Да гледаме своя живот и да не се влияем непрекъснато.

Да не следваме сляпо чужди модели

Нека разберем , че не може да искаме, ако нещо някъде е станало, подействало, то и при нас задължително да е така. При всеки е различно. Всичко е необходимо да пречупваме през своята призма, да се вслушваме във вътрешния си глас и чувства. Да мислим, да прилагаме, ако не става - друго и така докато налучкаме начина , който действа на нас и е присъщ на вътрешната ни същност . Сляпо не може да се каже дали нещо ни пасва. Много хора искат да ни наложат своите представи и да ни ги вменят . Защото техните виждания са такива, да, но нашите са други. Това не е егоизъм. Това е израз на обич и уважение към себе си . Другото е - живеем чужди животи и си мислим, че са наши. После защо сме били нервни, нещастни и се чувстваме не на мястото си. Когато поемем отговорността за собствения си живот, тогава , колкото и да ни е неудобно, понякога ще трябва да казваме -не, не може, не става, на другите хора. А и ще започнем да се оплакваме по-малко от тях. Защото всичко е в нашите ръце. Ние сме отговорни за собствения си живот. И никой за нищо не ни е виновен / автор на текста Zvetanka Shahanska/

НЕ СЕ ГИПСИРАЙ, ОТПУСНИ СЕ

НЕ СЕ ГИПСИРАЙ, ОТПУСНИ СЕ

Преди интервю за работа или изпит, важна среща, чувството на страх, което ни обзема , от евентуален провал, понякога е толкова силно, че ни пречи да се покажем в истинската си светлина. Започва да ни стяга стомахът, голяма буца засяда в гърлото, изпотяваме се и всичко, което смqтаме да кажем се изпарява като дим.

Какво да правим

- Моят съвет към вас е задайте си въпроса,ще ме убиват ли тук-не, ще ме бесят ли-не, ще ме линчуват ли-не. Тогава какъв е проблемът, всичко е до нагласата. Предварително като се настроиш, че това си е един обикновен разговор, с обикновени хора като нас, няма да има проблем и няма да се гипсираш.
-Трик номер две -ако това не помага, представете си ги/интервюиращите/ като малки деца. Това намалява напрежението, дори става смешно и отпуска.
-Трик номер три-не робувайте на авторитети.
-Трик номер четiри- не е за писане:)
-Трик номер пет-светът ще свърши ли, ако интервюто е неуспешно. Няма. След като това не е краят на света, какъв е смисълът от толкова паника и страх. Усмихнете се, надсмейте се над себе си. Погледнете се отстрани - как треперите, обхванати от сценична треска .Жалка картинка. Та ти си оцелял досега в този живот не благодарение на тези хора. А на собствените си сили . Това, че може и да не те харесат - приеми го като техен проблем.

Важно е хладнокръвието

И тук пак стигаме до това колко е важно да се владеем. Да наблегнем върху развитие на тези си качества, с които ще сме спокойни, уравновесени, целенасочени, вярващи в собствените сили. Когато релаксираме и медитираме, да си повтаряме тези неща, докато не станат неразделна част от нас самите. Да упражняваме самоконтрол, колкото може повече. И да не позволяваме на емоциите да си играят с нас, както им скимне. Да овладеем правилното дишане. Няколко дълбоки вдишвания и издишвания, непосредствено преди събитието, помагат много за отпускане на нервите.

Смяна на местата

Една много интересна техника е да си представим , че те са ние, а ние-те. Получават се странни резултати. Нещата добиват друг вид. Става интересно и напрежението пада. Намалява се важността на отсрещната страна. А това е най-важно - да намалим напрежението в нас. Когато се отпуснем, всичко ще си дойде на мястото. Ще се успокоим и в един момен може дори да се окаже, че ние сме интервюиращите :) Това е доста необичаен подход и ще ги постави в шах. И ако спазваме всички тези препоръки, нищо чудно накрая да кажем и мат.Zvetanka Shahanska

КОНСУМАТОРСТВОТО-АУТ / ФРИЙГАНИ/

КОНСУМАТРСВТВОТО -аут / фрийгани/

Те не са клошари, не са и бездомници, нито просяци. Могат да си намерят работа, но са избрали да се обличат и хранят от контейнерите. Това е начинът да изявят позицията си към безконтролното консуматорство в обществото. Те се наричат фрийгани - комбинация от "free"/ свободен/ и "vegan"/ краен вегетарианец/.

Принципът е -"Това, което е боклук за едни, за други е съкровище".

Не купуват нищо - нито храна, нито дрехи, нито мебели - всичко взимат от кофите за боклук. Особено контейнерите на големите супер и хипермаркети и ресторанти. Фрийганското движение е популярно най-вече в САЩ и по-специално в Ню Йорк. Събират се на групи и ровят заедно. Обсъждат начините за справяне с наближаващата екологична катастрофа. Основоположник е Алън Уайсмън/30г./ - екоактивист и създател на сайт freegan.info. Други страни , където е много разпространено това явление са - Англия, Швеция, Бразилия, Австралия. Фрийганството привлича в редиците си различни по възраст и социално положение. От лекари и адвокати до студенти и бедни семейства.

Лайфстайл
- много от тях имат и собствени градини за плодове и зеленчуци
- намерят ли повече храна, споделят я с другите
- мебели и дрехи си набавят от контейнерите на богаташките квартали
- редовно посещават библиотеки, където свободно четат книги, вестници, списания и ползват безплатно интернет
- противници са на стоките за еднократна употреба
- не отказват никога подаръци
- придвижват се пеша или с колело
- настаняват се в изоставени сгради, макар че е незаконно
- не ползват климатик дори и в най-големите жеги, понякога вентилатор
- много внимават с водата, да не я преразходят - къпят се по двойки и тройки
- преди да изхвърлят нещо , винаги се мъчат да и му намерят друго приложение
- дори това, което не им е необходимо го взимат и подаряват на друг

Как е положението тук

Всички те са единодушни, че не е трудно да станеш фрийган, първатa стъпка е да се престрашиш да си хапнеш от кофите за боклук, оттам нататък всичко само се подреждало. Не ми се струва обаче, че това движение има последователи тук. Като се има предвид, че за българина най-големият ужас в живота, е да не стигне дотам, че да рови по кофите за боклук , фрийганството, в такъв размах, май няма да го видим. Кофите ще си останат приоритет за нашите "братя". По скоро някой би умрял от глад, отколкото да афишира афинитет към боклука. Но, кой знае...ние и не сме още чак толкова развито консуматорско общество. Може би за в бъдеще ни чакат изненади...Zvetanka Shahanska

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча/

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча /


Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно

ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ

ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ
Скоро гледах по сутрешния блок на БТВ двама японци, които от години вече живеят в България. Пенсионирали се и им харесало тук, и останали. Дори се преместили от град Шипка в село Каравелово. Защото искали да имат голям двор. Не мога да ви кажа на колко са години - пенсионирали се в Япония. Но изглеждат толкова млади, усмихнати, ведри, любопитни. Говореха български много старателно и пееха български песни в някакъв самодеен хор. Та тези японци съобщиха, че са се прекръстили и са взели български имена, просто са ги добавили към техните. Той се казва вече Иван Лео, а тя Мария Сатоми.Как се радваха само на този факт. Като деца. И бяха много истински, ведри, пъргави и усмихнати. Възхитих се на техния експериментаторски дух. На нестрахът им. На това, че не им пука кой какво ще каже. Че се съобразяват с това, което им харесва и ги влече, без задръжки и условности.

Какво всъщност им дава такава енергия и младост? Ами това, че не са се предали, не се съобразяват с разни ограничения като възраст, език, култура. Любопитни са към всичко и всички. Не ги е страх да експериментират с необичайни неща. Ентусиазирано подхождат към заобикалящия ги свят. Усмихнати и позитивни, не разбиращи думи като "не може", " няма", "не бива". Защото тези думи са плод само на нашето съзнание. И само там те слагат спирачки и не ни позволяват да бъдем такива, каквито искаме да сме. Оплетени в разни условности, омотани в изкуствено поставени ограничения и комплекси, ние сами си поставяме ограничения и после се чудим защо сме такива нервни, свити и смачкани. Защото все още робуваме и обичаме да слагаме етикети по възраст, пол, раса и за каквото се сетите, и след това действаме спрямо тези ограничаващи нашата същност " правила".

И всеки прекрачил тази граница бива низвергнат, оплют и стъпкан. В случая с японците - го няма това отношение към тях, защото са чужденци. Т. е имат пришит етикет, към който си знаем какво е отношението ни. Това го има във всички възрасти, просто примерът ми в случая е с тях.

Нека се обърнем към нашата вътрешна същност, да се отпуснем, да игнорираме изкуствените граници поставени от обществото ни и от нас самите . Да върнем любопитството си към заобикалящия ни свят и да му се зарадваме от сърце. Да не бягаме от новостите, а да си направим труда да сме в крак с тях. И тогава с учудване ще разберем, че понятия като години, възраст, време няма да имат значение за нас. Старостта навлиза в живота ни, когато ние и разрешим това. Много интересно разсъждение ми беше попаднало скоро. Че ние остаряваме, защото знаем, че трябва да остаряваме и виждаме това около нас. Ако не знаехме и не виждахме ...Сами си представете за какво става въпрос. Zvetanka Shahanska

4-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ НА ПЕТЪР ДЪНОВ

4-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ НА ПЕТЪР ДЪНОВ

1. Пази свободата на душата си!

2. Пази силата на духа си !

3. Пази светлината на ума си!

4. Пази доброто на сърцето си

И един клип, който, ако имате време да изгледате ще изпълните душата си с много светлина

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Бисерка Каменова

ОБЕЩАВАМ НА СЕБЕ СИ

ОБЕЩАВАМ НА СЕБЕ СИ

- Да бъда толкова силен, че нищо да не може да разруши моята хармония.
- Да говоря за здраве, щастие и успех с всяка личност, която срещна.
- Да накарам моите приятели да се почувстват специални.
- Да гледам от положителната страна на нещата и моят позитивизъм да се запази.
- Да мисля единствено за най-доброто, да работя за единствено за най-доброто и да очаквам най - доброто.
- Да бъда просто ентусиазиран за успеха на другите и за моя собствен.
- Да забравя за грешките в миналото и да се съсредоточа върху постиженията в бъдеще.
- Да бъда ведър през цялото време и да се усмихвам на всеки, когото срешна.
- Да отдавам толкова време на себе си, че да нямам време да критикувам другите.
- Да бъда твърде голям за тревоги, твърде благороден за гнева, твърде силен за страха, твърде щастлив за да, за да позволя присъствието на проблеми.
- Да мисля за себе си и да заявявам този факт пред света, не по-силен с думи, а с велики дела.
- Да живея с вярата, че целия свят е на моя страна до тогава докато остана верен на доброто в себе си.
/ Christian D. Larson/

HATE LESS, LOVE MORE

Whine less, breathe more
talk less, say more
hate less, love more
and all good things
will be yours!

Хленчи по - малко, дишай повече
говори по - малко, казвай повече
мрази по - малко, обичай повече
и всички добри мисли
ща бъдат твои!

НЯМА ДА МЕ ЗАБОЛИ

НЯМА ДА МЕ ЗАБОЛИ


Да направя някоя и друга добрина-хм!

Няма да ме заболи.


Казах на съпруга си,че го обичам.

Няма да ме заболи.



В кутията с обяда на сина си сложих бележка,

в която пише колко е неповторим.

Няма да ме заболи.


В магазина отворих вратата на една жена в инвалидна количка.

Няма да ме заболи.


Оставих за пощаджията кутия с курабийки.

Няма да ме заболи.


Пуснах един човек да мине пред мен

на опашката в супера.

Не ме заболя.


Обадих се на брат ми да му кажа,

че ми е домъчняло за него.

На него също му било домъчняло за мен!


Занесох цветя в старческия дом.

Няма да ме заболи.


Направих пилешка супа за една болна приятелка.

Няма да ме заболи.


Поиграх с дъщеря ми.

Беше забавно.


Благодарих на продавачката,

която прибра покупките ми в торбата.

Тя грейна цялата.


Разреших на помощника си да отсъства един ден

без да му го удържам.

Заболя ме съвсем мъничко.


Поиграх на топка с кучето си.

Беше приятно.


Поканих една жена,която не може да шофира,

на обяд и после на кино.

Прекарах добре.


Получих писмо.

Беше прекрасно.


Да направя някоя и друга добрина-хммм,

може пък да изкарам така и цяла година.

Няма да ме заболи.
/САНДИ ЕЗРИН/

ЩАСТИЕТО Е ЖИЗНЕНА НАГЛАСА

ЩАСТИЕТО Е ЖИЗНЕНА НАГЛАСА

Не можем да бъдем щастливи без да сме си изяснили какво означава за нас щастието. И след като сме направили тази крачка, не бива да преставаме да мислим за него, а методично и целенасочено да вграждаме тази представа, в своята нагласа към живота.

Щастието като навик

Ако започнем още от днес - всяка сутрин, след събуждане с мисълта: „ Аз съм щастлив”, то тази представа ще се запечатва, от ден на ден, все по-дълбоко в подсъзнанието ни. Тя ще стане неразделна част от отношението ни към живота. Ще се превърне в навик/ с ръка на сърце мога да кажа, че това е най-прекрасният навик, който можем да си позволим/. Навик, като приготвянето на кафе сутрин, например.

Мислейки всеки ден за щастието, ще започнем да го възприемаме като даденост – подсъзнателна даденост, която достатъчно дълго сме тренирали съзнателно, така че да не ни се налага повече да мислим за нея. Това изглежда много просто и лесно, но повечето хора не си дават много ”зор” и не го правят. Защото битува мнението, че всичко свързано с радостта и щастието си идва ето така, от само себе си, и откъде пък накъде ще му обръщаме и внимание, ние имаме толкова сериозни неща за мислене, за правене, хайде сега и тези лиготи, фантасмагории и несериозности. Тези така мислещи хора си казват сутрин, събуждайки се: „ Олеле, какъв ужасен ден ме чака, с всичките проблеми”, „ Нямам и грам желание да стана от леглото днес”. Защото проблемът, който ги е занимавал предишния ден им бръмчи неумолимо в главата. Допускат проблемите, натрапени им от другите, да определят мисленето им. Вместо сами да решат с каква нагласа искат да прекарат деня.

Щастието като жизнена нагласа

Щастието е жизнена нагласа, а не случайност или съдба.Ако всеки ден достатъчно дълго тренираме тази нагласа, няма нужда от постоянно търсене на нови импулси за щастие като:
- нова кола
- ще бъда щастлив, когато изляза в отпуска
- след една година, ще имам пари и тогава ще съм щастлив
- или всякакви такива неща и предпоставки, определяни от други хора или от случайността. Но какво става, когато седнем в новата си кола, или вече сме в отпуска – веднага ще потърсим нови импулси за щастие. Винаги устремени и преследващи , многообещаващи неща, но всъщност преходни. Вместо да превърнем щастието в естествена даденост, в нещо познато и близко, което няма нужда да търсим непрекъснато. В наша същност, мироглед , жизнена нагласа. То ни дава правото да се чувстваме свободни, независими.

Всичко е въпрос на собствен избор

Е, на някои няма да им хареса, да ни виждат в такава кондиция, непробиваеми за нискочестотните енергии на техните проблеми, може и да ни се разсърдят за това. Но всичко е въпрос на собствен избор и ние не трябва да се чувстваме виновни, че сме избрали да бъдем щастливи. И сме способни да изтърпим разни издевателства от този род. Защото, когато изберем щастието за жизнена нагласа, нещата започват да се случват бързо и правилно, без особени усилия. Пред нас се отварят неподозирани пътища и пътеки. Не че няма препятствия, но те вече не изглеждат толкова големи и ужасни. Защото сме си направили труда и сме се научили да сменяме гледната си точка . Избрали сме щастието за наша същност./текст Zvetanka Shahanska/

ШЕСТТЕ ГРЕШКИ НА ЧОВЕКА

Шестте грешки на човека

1. Заблудата, че личният напредък

се постига чрез потъпкване на другите.

2. Склонността да се тревожим за неща,

които не могат да бъдат променени или поправени.

3. Твърдението, че нещо е невъзможно,

защото ние не сме способни да го направим.

4. Отказът да оставим настрана

дребнавите си предпочитания.

5. Пренебрежението към развитието

и усъвършенстването на духа и липсата

на навика да четем и да учим.

6. Опитите да натрапваме на другите

своите убеждения и своя начин на живот.

/Марк Тулий Цицерон/