ДА БЪДЕШ МЪДЪР

ДА БЪДЕШ МЪДЪР

Изкуството да бъдеш мъдър се състои в умението да знаеш, на какво не трябва да се обръща внимание./Уилям Джеймс/
И съответно да знаеш на какво да обърнеш внимание, като тази полянка с кокичета например! Красив и вдъхновяващ ден на всички!

СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО / притча/

КОКИЧЕТАТА

КОКИЧЕТАТА

Времето днес е много меко още от сутринта. Вятърът липсва и се вижда синьо небе! Изненадата и то прекрасна изненада, кокичетата на двора са поникнали доста и може би за Коледа ще има цъфнали! Един хубав ден за всички!

В НАВЕЧЕРЕТО НА КОЛЕДА / притча/

ВСЕКИ ДЕН

ВСЕКИ ДЕН

Всеки ден минавам покрай това дърво. То направо свети. Мрак, студ, вятър , минавайки оттам се застоявам под него, там е светло и много приятно. Листата си падат тихичко покрай мен и ме обзема спокойствие и хармония. Хубав ден на всички, днес!/ текст и снимка @ Zvetanka Shahanska/

РАЗТВОРЕНАТА ДУША / притча/

НАЙ-ЩАСТЛИВАТА СЕДМИЦА

НАЙ - ЩАСТЛИВАТА СЕДМИЦА

Според астролога Преображенски, тази седмица ще е една от най-щастливите през това лято заради Слънцето и Юпитер, които са в съвпад. Бъдете щастливи и не забравяйте, че е лято , което носи настроение и много усмивк! / текст и снимка @ Zvetanka Shahanska/

КЪДЕ Е СКРИТО ЩАСТИЕТО/ притча/

МИНИАТЮРНА РОЗА

МИНИАТЮРНА РОЗА

Мини жълтата ми роза започна да цъфти. Тя е направо миниатюрна и доста трудно я снимах/за сравнение, цветът и е колкото грахово зрънце/! Но сега ще ми радва душата дълго време. Положителното от вчерашната буря беше, че нямаше градушка и, че въздухът над града се смени. Сега е чист и свеж! Нека денят бъде много хубав за всички! / текст и снимка @ Zvetanka Shahanska/

Притча:   И ТОВА ЩЕ МИНЕ

ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ

ГОЛЯМ ПОТЕНЦИАЛ

Тази година съм много доволна от латинките. Цъфтят, и радват с цветовете си. Винаги съм им се изненадвала, как в едно малко семенце се крие такъв потенциал. Но имайте предвид, ако ги гледате, не обичат пряката слънчева светлина на южната тераса. Там слънцето е много силно и трябва с нещо да им правите сянка, аз имам голямо дърво липа пред терасата и това спасява положението! Хубав и цветен ден днес! / текст и снимка Zvetanka Shahanska/

Мисъл:

 Всичко което кара един човек да се чувства добре е правилно, независимо от това дали в очите на другите изглежда погрешно . /Асарт/

Мотивация:  ДА СЕ ПУСНЕШ /притча/ 

 
 

КРАСОТА

КРАСОТА

С тази красота се сблъсках тази сутрин! Все още дърветата цъфтят, мислих си, че са прецъфтяли, но не. След толкова дни празници, днешният ми е малко крив. Все пак се вземаме в ръце и продължаваме напред! Хубав ден , усмихнат! И да, вече е топло! Достатъчен повод за хубаво настроение!/ снимка и текст Zvetanka Shahanska/

Мисъл за вдъхновение: 

Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние. /Анаис Нин/

За мотивация:  И ТОВА ЩЕ МИНЕ/ дзен притча/ 

ОЦЕЛЯВАЩИ

ОЦЕЛЯВАЩИ

Оцеляващи на двора, дъжд, студ, вятър тези иглики оцеляват. И те като нас, понасяме всякакви простотии, извращения и провокации, да видим докога ще е. Много ми е интересно обаче, ако бъдат хванати 31 корумпирани политици, този един в повече няма да му обърнат внимание ли или ще бъде амнистиран!?! Щото нали директивите трябва да се спазват, казано е 30 - ни повече, ни по-малко.
Живи и здрави, макар и дъждовен, нека денят бъде добър!/снимка и текст Zvetanka Shahanska/

Мисъл за вдъхновение:

За да живеете лесно с всеки човек,мислете за това което ви свързва, а не за това какво ви разделя.

/Л.Н.Толстой/

За мотивация:  И ТОВА ЩЕ МИНЕ/дзен притча/

 

СЪЧУВСТВАМ ТИ/притча/

СЪЧУВСТВАМ ТИ/притча/

Един философ казал на уличния метач: 

- Съчувствам ти. Вършиш толкова тежка и мръсна работа. 
Метачът отвърнал: 
- Благодаря, господине. А вие какво работите? 
- Аз изучавам човешкия ум, човешките дела, човешките желания. - похвалил се философът. Тогава метачът продължил да мете улицата и казал с усмивка:
 - И аз ви съчувствам...
/ Халил Джубран/

МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА / притча/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА / притча/

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало. Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.

Чували се изказвания, като например: "О, пътят е толкова труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха". Или пък: "Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!". Малките слабички жабчета започнали да се предават. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи: "Толкова е трудно! Никой няма да успее!" Все повече жабчета се уморявали и се отказвали.

Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре. То няма да се предаде! На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че. Победителят бил ГЛУХ!

Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте. Защото те ви отдалечават от вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви! Следователно: Бъдете винаги ПОЗИТИВНИ! И преди всичко: Бъдете ГЛУХИ, когато хората ви казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите си! Винаги си мислете: Аз мога да го направя!/източник Интернет/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

СЪРЦАТА ИМ СЕ ОТДАЛЕЧАВАТ

 

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

СЪРЦАТА ИМ СЕ ОТДАЛЕЧАВАТ

Веднъж Учителят попитал своите ученици:
- Защо, когато хората се карат, повишават тон?
- Може би, защото стават неспокойни – предположил един от учениците. - Да, но защо крещят след като са един до друг или един срещу друг? Учениците започнали да предлагат различни отговори, но Учителят не приемал нито един от тях. Накрая обяснил:
- Когато хората са недоволни един от друг и се карат, сърцата им се отдалечават. Разстоянието е толкова голямо, че за да се чуят, трябва да викат. И колкото по-сърдити са, толкова по-силно викат. А колкото повече се разбират и се обичат, толкова по-тихо започват да говорят./ФБ/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ЕХОТО/притча/

/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
ЕХОТО/притча/
Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: -Оооооххх!
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!“
Любопитно, момчето попитало:
-Кой си ти?
И получило отговор „Кой си ти?“
После изкрещяло на планината:
-Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!“
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: -Страхливец!
И отговорът бил: „Страхливец!“

Тогава момчето се обърнало към баща си:
-Тате, какво става?
Бащата се усмихнал и казал:
-Синко, чуй. После извикал:
-Ти си шампион! И гласът отговорил: „Ти си шампион!“
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.

Бащата му обяснил:
-Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко.

Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!/“Скритият дар” на Джериес Авад/
/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ЩАСТИЕТО Е В.../притча/

/снимка Zvetanka Shahanska/

ЩАСТИЕТО Е В.../притча/

Ученик попитал Майстора:"До колко са верни думите,
че щастието не е в парите?" Той отговорил, че те
са напълно верни. И го доказал просто. Защото с
пари може да се купи легло, но не сън; храна, но
не апетит; лекарства, но не здраве; слуги, но не
приятели; жени, но не любов; жилище, но не домашно
огнище; развлечения; но не радост; учители, но не ум.
И казаното не изчерпва списъка.
/ "Притчи человечества"съст.В.Лавский,преводС.Златева//

В НАВЕЧЕРИЕТО НА КОЛЕДА/притча/

В НАВЕЧЕРИЕТО НА КОЛЕДА/притча/

В навечерието на Коледа пътешественикът и жена му оценявали годината,
чиито край наближавал. На обяд в единствения ресторант в едно
Пиринейско село пътешественикът започнал да се оплаква, че не
е тръгнал по пътя, по който според мнението му той е трябвало
да върви. Жена му втренчено гледала Коледната елха, която
украсявала ресторанта. Пътешественикът си помислил, че тя повече
не се интересува от разговора и сменил темата: „Не са ли чудесни
лампичките на елхата!“ — казал той. „Да, така е — отговорила жена му.
— Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че сред дузина лампички
има една, която е изгоряла — казала жена му. — Струва ми се, че вместо
да гледаме на изминалата година от гледна точка на дузината благословения,
които я осветиха, ти зацикли на единствената лампичка, която нищо не осветява./Паулу Колелю/

ЛЮБОВ/притча/

ЛЮБОВ/притча/

Един човек отишъл при велик Учител и казал:”Бих искал да заобичам Бога – покажи ми пътя!” Учителят му отговорил:”Кажи ми първо обичал ли си някого преди?”
Човекът казал:”Светските дела не ме интересуват – любовта и всичко останало. Аз искам да стигна до Бога.”
Учителят му отговорил:”Помисли още веднъж обичал ли си поне една жена, поне едно дете, поне някого?”
Човекът отговорил:”Вече ти казах. Аз съм човек на религията, не обикновен мирянин, аз не обичам никого. Покажи ми пътят как мога да стигна до Бога.”
Учителят заридал, сълзи започнали да се стичат по бузите му и отговорил:”Тогава това е невъзможно. Първо трябва да заобичаш някого. Това ще бъде първото стъпало. Ти питаш за последното стъпало, а не си стъпил още на първото! ИДИ И ЗАОБИЧАЙ НЯКОГО!”/ индуистка притча”Притчи человечества” съст.Виктор Лавский// снимка Zvetanka Shahanska/

ДА СЕ ПУСНЕШ/притча/

ДА СЕ ПУСНЕШ/притча/...

Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна, кристално бистра река.Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
Всяко същество се било вкопчило в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивяват на течението.

Ала накрая едно от съществата рекло: „Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука”.
Другите същества му се изсмели: „Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”

Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.

И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: „Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
А съществото, носено по течението, отвърнало: „ Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”

Те обаче продължавали да викат още по-гръмогласно: „Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-самички, за да разказват предания за Спасителя.”/ Ричард Бах „Илюзии”- притчата съм качила директно от книгата"Илюзии" на Ричард Бах издателство"Епсилон"2004г., серия "Енигма" в превод на Е. Масларова, худ. Яна Левиева/

ТИ СИ ЛЪВ/притча/

ТИ СИ ЛЪВ /притча/

Докато ловувала, една бременна лъвица видяла стадо овце. Хвърлила се отгоре им и това усилие и струвало живота. Родилото се в този момент лъвче останало без майка. Овцете го взели под свое попечителство и го отгледали. То израснало сред тях, хранейки се с трева като тях, блеейки като тях и въпреки, че се превърнало в голям лъв, по своите стремежи и потребности, а и в представите си той бил съвършена овца.
Минало малко време и друг лъв се приближил към стадото. Какво било удивлението му , когато видял своя събрат – лъв, бягащ подобно на овцете при приближаваща се опасност. Той искал да се приближи, но колкото и малко да се приближавал, овцете побягвали, а заедно с тях и лъвът овца. Вторият лъв започнал да го следи и веднъж, вижадйки го спящ, скочил отгоре му и казал:
- Събуди се, та ти си лъв!
- Не –е-е-е – изблеял онзи, треперещ от страх, - аз съм овца!
Тогава другият лъв го завлякъл до едно езеро и казал:
- Виж! Ето ги нашите отражения – моето и твоето.
Лъвът овца погледнал пъво лъва, после отражението си във водата и в следващия миг у него се появила мисъл, че той самият е лъв. Престанал да блее и изведнъж се разнесъл неговият рев. /индуистка притча-”Притчи человечества” съст.Виктор Лавский/

СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО /притча/

СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО/притча/

Млад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал :”Господарю, какво трябва да направя, за да постигна мъдростта?”Мъдрецът не го удостоил с отговор. На другия ден юношата пак се върнал със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки:”Господарю, какво трябва да правя за да стана мъдрец?”
Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал:”Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?”Младежът отговорил без колебание:”Въздух! Въздух! Исках само въздух!”, „ А не би ли предпочел пред това – богатство, удоволствия, власт, сине мой?Не мислеше ли за тези неща?” – продължил да пита мъдрецът. „Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух” – последвал бърз отговор. „Тогава – казал мъдрецът – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с така сила , скоято току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота си. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър.”/индуистка притча /”Притчи человечества” съст.Виктор Лавский//снимка Zvetanka Shahanska/

КАКВО Е ЩАСТИЕТО/притча/

КАКВО Е ЩАСТИЕТО/притча/

Веднъж старият мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Старият котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
-Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак.
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Старият котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…/"Притчи от вековете"В. Лавски/

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ/притча/

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ/притча/

Край пътя лежал ствол на изсъхнало дърво.
През нощта минал крадец и се изплашил –
помислил си, че там стои и го причаква полицай.
Преминал влюбен младеж и сърцето му радостно забило-
той взел дървото за своята любима.
Дете, наплашено от страшни разкази, като видяло дървото се разплакало –
То си помислило, че това е привидение.

Във всички случаи дървото било просто дърво.
Ние виждаме света такъв, каквито сме ние самите./ „Притчи человечества”съст.Виктор Лавский/