РЕЛАКС И ПОЧИВКА

РЕЛАКС И ПОЧИВКА

Тази сутрин имам нужда от силно кафе.  Днес релакс и почивка по план, но знае ли се!?!

Мисъл за вдъхновение днес:

Щастието не зависи от това кой сте и какво имате; то зависи предимно от това какво мислите./Дейл Карнеги/

ЕСЕННО

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ЕСЕННО
Малко снимки от почивните дни. Есента е вече факт, но все още е зелено, тук-там жълто. Слънцето се появява, когато не вали и температурите са поносими.Приятно е за разходки и правене на снимки.

Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте!

Все още зелено!

Красив декоративен храст!

Кафенце, обичам го!

Шалче за есенното време!

Нещо бързо за хапване!

Чадърчета за настроение!

Хубав ден и много усмивки на всички!
А ето ме и мен, авторът на всико в този блог!

/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

БЕЛИ РУЖИ В НЕДЕЛЯ

/автор на снимки и текст Zvetanka Shahanska/
БЕЛИ РУЖИ В НЕДЕЛЯ
Излязох днес да поснимам, отдавна не бях го правила - имаше ветрец и беше приятно, пък и неделя, ден за релакс. Първото нещо , което ми попадна бяха тези бели ружи. Много красиви, не бяха като храст, а направо дърво. Цветовете - накацали по него като бели пеперуди. Преди малко се прибрах, така че снимките са топли, топли, направо парят.



Това е джанката на нашата улица, и няма човек, който да мине и да не си откъсне. Може и да са кисели, но друго си е да си откъснеш сам от дървото, някак си ти става весело, защото си спомняш детството и ти става хубаво. Дори и много възрастни хора го правят. После ги виждам как си тръгват с по-лека крачка и по-весели.


Пак загубена играчка в близката градинка. Но утре сигурно ще си я открият, какво ли не съм виждала забравено - лопатки, кофички за пясък, дрънкалки, топки, камиончета...Но пък никой не ги пипа и си стоят, най-много някое друго дете да си поиграе с тях.

Кафето ми - изпих си го на сянка, на една пейка докато гледах как играеха футбол на площадката в градинката. Оградена е, но много често топката прелетява около минаващите - няма жертви, обикновено с един шут я връщат обратно.

Ето и една розова ружа за разнообразие, да прави компания на бялата за да не и е скучно.

И така излизам в почивка от вторник до края на месеца. Да не се чудите къде съм. На море, няма да кажа къде за да не се обиди нашето Черноморие. Ако имам интернет ще пиша, вземам iPad-a с мен, така че при възможност ще дам инфо. Хайде живи, здрави и да слушкате:)))Ако не се "видим" значи Гърция е излязла от Еврозоната и не ни пускат да си дойдем:)))

И един поздрав за всички четящи, разглеждащи и просто минаващи през този блог.

Надявам се, че съм заредила поне един човек с позивна частица идваща от моята душа.
Специални благодарности на всички приятели, коментиращи тук. Прегръдка!Don't worry, be happy!
/автор на снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ПЛАЖЪТ/ 2/...

/снимки Zvetanka Shahanska/

ПЛАЖЪТ/2/...

Вчера нямах много време да избирам снимки,
дори и не ги надписвам , пак по същата причина.
Тръгнахме от Гърция в 7 часа и в 13 часа си бяхме вкъщи.
Понеже ни се развали климатикът в колата, бяхме въпреки
ранния час, порядъчно изпечени от слънцето...Много силно
пече в Гърция, а пък е само юни. Една година ходихме в
края на септември и пак беше жега, а водата толкова топла,
че дори в 20 часа вечерта се къпехме в морето:)))

И сега водата беше много топла и много солена. Можеш да се излегнеш
на плиткото и да оставиш вълните да се плискат, не че имаше вълни,
да кажем леки вълнички...Много приятно изживяване, а като изсъхнеш,
ставаш бял от солта. Това пък е много полезно. Водорасли и медузи
липсват. Има малки рибки, които се виждат как си плуват насам-натам...
Сега прочетох в един сайт, че този плаж има международна награда "Син флаг",
за чистота и начин на управление. Тази награда се дава от международно жури.
Наистина беше изключително чист. Имаше много сърби, унгарци и българи.
Българите от Сандански и Благоевград идваха за един уикенд, дори имаше
някои и само за един ден. Много е близо - 2 часа от границата.









Всъщност в този залив са три селища - Аспровалта, Неа Вресна и Ставрос,
които се преливат едно в друго, като Ставрос е малко по-вкрая. Казвам селища,
защото нямат нищо общо със село, както ние го разбираме. Идеално поддържани
дворове, с подстригана трева, палми и много цветя. Няма животни и зеленчуци.
Всичко е подчинено да радва естетически почиващите. Къщите - спретнати, предимно бели, но много обичат и синия цвят. Местните са много
отзивчиви и са готови да помогнат, ако има нужда...
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

БЕЛИ НЕБЕСНИ МЕЧТИ...

БЕЛИ НЕБЕСНИ МЕЧТИ...

След ужаса сутрина, като видях термометъра на терасата
/ - 4 градуса/ и някакъв заблуден снежец, следобед се
стопли/0 градуса/ и реших да се разходя , да разгледам
мартениците и да снимам най-необичайната, която видя.

Разгледах много сергии, но най-нетрадиционната, която
видях и предни години не съм мяркала - са едни червени
свитъци с красиви пожелания, увити с мартеничка...Веднага
си купих един, за да видя какво ще ми се падне. И виждате
от снимката, че е супер позитивно, вдъхновяващо и ме зареди
с настроение за целия ден. Има небесни мечти, блестящи лъчи,
слънце и ново начало...какво повече да искам...Сега си го
сложих до лаптопа и си го гледам и му се радвам...Това
пожелание го изпращам и на вас, защото споделената радост
е двойна радост:)))И накрая слънцето се показа...
/текст и снимки Zvetanka Shahanska/

Бели небесни мечти,
червени блестящи лъчи,
утринно слънце изгрява-
ново начало ти дава.
Честита Баба Марта!

СТРАННО МОРЕ

СТРАННО МОРЕ

Странно защото никога не съм ходила толкова рано. Наистина времето не беше типично лятно, но пък един ден не изпуснах от плажа. Водата не е толкова топла, но все пак 20 градуса не е ниска .да не говорим, че плажът беше пуст. Наляво, надясно-няма никой. Робинзон Крузо на пустинен остров, така се чувствах. В хотела бяхме 10-на българи и толкова германци и чехи.

Приморско. Не бях ходила в Приморско на почивка. Било град и това не знаех. Макар че като град трябваше да има поне един интернет клуб. А нямаше. В хотелите има свободна Wi Fi връзка, но не си носих лаптопа, защото мислих, че като ми се наложи ще има в хотела или ще отскоча до клуба. Но никога не тръгвай с предварителни очаквания. Както и да е. Издържах една седмица. Макар че, когато трябваше да изпратя имейл, ходих до Китен/ по-малък от Приморско/и там имаше клуб, но си получих една хакерска атака от пуберите там. Което ми е за урок.

Като цяло съм мн.доволна, защото нямаше блъскане, по плажа и в хотела. Времето се понасяше. С една дума –спокойствие, което ми хареса. Не можех да разбера само, защо германците не ходеха на плаж, който беше буквално на една крачка, а правеха плаж на басейна и се къпеха в него. Чак пък толкова – стотина крачки и си на морето.
Много строежи и продължават. А хора откъде за тях, не е ясно. Всяка къща има магазин, заведение , сергия или хотел. Всяка. Фрашкано от хотели. Не ми го побира акъла, докога ще продължава това. Заведенията направени, нагласени – празни. Магазините – също. Говорих с една продавачка. Миналата година не било така. В същото време в магазин. за хр.стоки-мин.вода на двойна цена. И защо, моля. Защото било курорт. Курорт ли? С тези хотели по-скоро прилича на индустриална зона. Да отидат до Гърция, за да видят как не се строи повече от два етажа.

Жалко. А иначе морето беше прекрасно-чисто, прозрачно-рибките се виждаха. Пясъкът хубав. Широка плажна ивица. Нямаше водорасли дори. Такова богатство. Но в името на печалбата сме на път да го загубим. Миналата година като видях Слънчев бряг се ужасих. Явно това е тенденция по цялото крайбрежие. Единственото успокоение, че Гърция е близо. Но защо да е така. Защо нещата са изпуснати така. На никой от управляващите ли не му пука. Да не би да са чужденци в собствената си страна. Или тайни агенти с единствената цел – да се унищожи тази природна даденост, за която други страни могат само да мечтаят. /сн.и текстZvetanaka Shahanska/