В МИР СЪС СЕБЕ СИ

В МИР СЪС СЕБЕ СИ

Живей в мир със себе си!
Хубав ден, макар че това е един от онези летни, лепкави дни, когато въздухът навън не може да се диша, прекалено сварен, прекалено задушно! Все пак раздавайте настроение и усмивки, петък е!/ Zvetanka Shahanska/

НАМАСТЕ

НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ

/снимка Zvetanka Shahanska/

НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ

За постигане на щастието е много важно да се съсредоточим в настоящия момент. Тук и сега - това са вълшебните думи. Не казвам , че е лесно да се концентрираш върху него, защото мислите хвърчат назад и напред. Но с постоянство и търпение се изгражда тази нагласа.

Миналото е минало вече, не може да се върне и да се кахърим за него е излишно. А бъдещето кой го знае...Ние не знаем в следващия час какво ще стане, защо тогава да се тревожим за бъдещето. Има толкова неща и събития, които влияят във всеки един момент от живота ни. Не може всичко да се предвиди. Затова единствено подходящото, рационалното и истинското е да живеем тук и сега. Така се освобождаваме от излишно напрежение и даваме свободен ПОЛЕТ на духа си. А щом като той е свободен, няма начин да не си щастлив... /текст и снимка Zvetanka Shahanska/

Интересно

Индианците пираха от поречието на Амазонка представляват истинска загадка за науката. Те живеят изключително просто, не се боят от смъртта и са винаги в добро настроение.
Индианците пираха говорят само за осезаемото, всичко друго е "празни приказки". Част от принципа на непосредственото изживяване е и едно напълно различно усещане за времето.
За индианците пираха времето нe преминава линеарно както за нас, нито циклично както например за индианците аймара, за които миналото и бъдещето са идентични. За пираха времето е сегашното, настоящият момент, който съдържа всичко, което е важно. Пираха са открили колко полезно е да се живее ден за ден/actualno.com/

КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...

КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...

Когато облаците висят по жиците, нещата, може да се каже, са изпуснати. Слънцето пече ли, пече, небето е от синьо по-синьо...Ходиш по къс ръкав, когато би трябвало вече да си завит до ушите с шал и да тракаш със зъби от студ...Да газиш сняг и да пиеш вода от ледени висулки...Да, но не...Сега като се разхождам , все едно съм в сюрреалистичен филм и някак всичко ми се струва нереално...Нереални хора щъкат по улиците, нереални голи дървета са огряни от слънцето и нереални птици пеят накацали по тях...Сякаш всичко е стопирано в този кадър и не мърда...А може би ще сме във вечна есен или вечна пролет...Отгоре на всичко, обявиха по радиото, че днес било краят на рецесията в България. Като добавка към сюрреализма и нереалността, това е черешката...Ех, какво да кажа - топло време + край на рецесията, какво още да поискам...Освен да гледам как облаците си висят.../ текст и снимка Zvetanka Shahanska/

ЕСЕН

ЕСЕН

Температурата навън е 18 градуса, след като само преди ден беше горещо. Прочетох , че ретроградният Меркурий/ каквото и да значи това, но звучи сериозно/, който пречел последната седмица на всички зодии, се е разкарал от хоризонта. Пей сърце. От днес на всички трябва да им тръгне по вода...Особено на Близнаци:), които са подвластни на Меркурий по принцип /то затова, тях, вятър ги вее на бял кон...:)/. Добра новина. По този случай излязох да поснимам малко подранилата есен. Нищо, че ми беше малко студеничко, кой ти гледа такива подробности, нали вече пречките са отстранени от пътя – няма Меркурий, няма космически спънки пред нас ...Светът е наш и ние сме на света. Момичето в кафенето каза, че колкото и горещо да е лятото го предпочита, защото студът и липсата на слънце я депресира. И аз се съгласих – да, подтискащо мрачно е, цяла нощ гърмя, трещя , то не бяха светкавици, то не бе чудо. Добре, разбрахме, че есента е тук и няма намерение да мърда от тази позиция. Примиряваме се, макар че времето за настройка този път е твърде минималистично...Да и се усмихнем и да кажем едно – здравей, приемаме те, къде ще ходим.../ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

Толкова сме заети да стигнем до бъдещето, че свеждаме настоящето само до средство по пътя към него. И така си причиняваме стрес – живеем тук, а искаме да сме там. Това раздвоение ни разкъсва.

Да живеем в настоящето

Миналото - то пък заема голяма част от вниманието ни –какво е било, как е ставало, ако беше сега, ех, какви неща можеха да стават...Това събужда нашето съжаление, самосъжаление, гняв, недоволство. Именно по тази причина миналото не ни е нужно . Това може да разяде здравето и живота ни. Затова започваме да живеем в настоящия момент – тук и сега. Нека си зададем въпроса – какъв проблем имаме сега, точно сега, не следващата година, не утре, не след 1 час. Какво не ни е наред точно в този момент?. С настоящето винаги можем да се справим, но с бъдещето – не, а не е и нужно. Това, което си представяме за бъдещето и се индентифицираме с него предизвиква страх, напрежение, още повече това е мисловен фантом, въображаема бъдеща ситуация. Всичко с което имаме да се справяме е настоящият момент в реалния живот – не във въображаеми проекции.

Голямото чакане

Колко от времето си пракарваме в чакане – на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите. Някои хора прекарват целия си живот , чакайки да започнат да живеят. Това чакане означава, че искаме бъдещето, не искаме настоящето. Това е състояние на ума. С всяко чакане създаваме вътрешен конфликт между „тук и сега” , където не искаме да бъдем и проектираното бъдеще, където искаме. По този начин губим настоящето и влошаваме качеството на живот.Когато приемем напълно сегашната действителност, приемем това, което имаме, кои сме, къде сме - сме благодарни за това. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. То е сега, в настоящия момент. Колкото по-рано разберем това, толкова по-добре.
Недоимъкът може да ни мотивира да забогатеем. Но ако не живеем в настоящето, ще изживяваме нови неща , които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, а в нас ще остава празнота и нужда от още и още. Няма да чувстваме пълнотата на живота в настоящето- единственото истинско благополучие.
Така че, когато се уловим, че „спим” в очакване на нещо, да се отърсим от него бързо , без капка съмнение и да дойдем по най-краткия начин в настоящия момент. Просто да бъдем и да се радваме на това. Ако го правим, няма да имаме нужда да чакаме каквото и да било./текст и снимка Zvetanka Shahanska/