ЗДРАВЕЦ СЪС СЛЪНЦЕ

ЗДРАВЕЦ СЪС СЛЪНЦЕ

В днешния 21 – градусов ден – нещо слънчево и красиво. Обичам светлината, слънцето ...Ето този здравец , бе огрян по особен начин от слънцето. Придава му по-интересен вид, някак оживява повече...Има много силен аромат. Откъснах си едно листо и след това ръцете ми бяха пропити дълго време с този мирис. Много приятен и наистина се почувствах по-здрава. Няма по - некапризно цвете. Навсякъде, и в студ и пек, здравецът си расте, цъфти ...Много е устойчив, жилав . Не зная, има ли български двор без него...Той си е като емблема на българското.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ЛИСТОПАД

/текст и снимки Zvetanka Shahanska/



ЛИСТОПАД

Не сериалът по ТВ:))), а истинският есенен листопад, който в момента , в това мрачно време е единственото по-шарено нещо, което може да ни зарадва и отвлече погледа и мислите ни към светли тоналности...Макар и мокро, хладно , нападалите листа са си факт и днес останах радостно изненадана като попаднах на това жълто кътче, посипано с листа. Дори ми се искаше да поседна на пейката, но беше много мокра...Ей така, да позяпам красивия килим по земята. Да се зарея поне малко в друга реалност...
Става въпрос за преди 1 час, така че снимките са пресни, пресни.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ЧОВЕКА ДО ВАС...

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ЧОВЕКА ДО ВАС...

Днес е жегааа, нищо ново под слънцето. Пече та се къса, сега се прибирам и съм вир водичка. По пътя си обаче, успях да снимам няколко тераси с цветя, които много ми харесаха. И сaндъчетата с цветя пред едно заведение.

Все още тук не са толкова много терасите с цветя, както в Швейцария, например. Там дори кооперациите / не живеят във високи блокове/, а в малки 3-4-ри етажни кооперации и къщи, са с еднакви сенници. Където нямат цветя, имат разни джаджи по терасите - джуджета, ветропоказатели, въртящи се колелета, хвърчила - само да е весело. И това сега, което ще напиша, веднъж съм го публикувала, но не помня къде. Там в трамваите/ не ползват рейсове, защото не е екологично/ има надписи - "Моля обърнете внимание на човека до вас, ако е тъжен, мрачен, разговорете го за да излезе от това състояние". Ето това ме заби в земята направо. Правят го заради депресиите и самоубийствата в страната. Изобщо те са друга планета. Лекарите търсят винаги каква може да е причината, разпитват за какво ли не, водят разговори, общо състояние, психика...Антибиотици се изписват , само , ако умираш например...То и никой не се е засилил да ги пие. Такива ми ти работи.../снимки и текстZvetanka Shahanska/

НАГРАДА

НАГРАДА

Вчера получих тази награда от Tsvetelina , za koето много благодаря и за мен е радост и чест.
А, сега трябва да раздам тази награда на още пет блога:)))

Lana, Кръстю, Shareniika, Dsdiva, Точка / съжалявам кодовете не искат да се качат?!/
Честито, приятели!

ЗАЩОТО ТЪКМО НЕЯ ПОЛИВАХ

/ снимки и роза Zvetanka Shahanska/

ЗАЩОТО ТЪКМО НЕЯ ПОЛИВАХ

Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.../"Малкият принц" Антоан дьо Сент Екзюпери/

НАЙ - НЕЩАСТНИЯТ НА СВЕТА/притча/

НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ НА СВЕТА/буд. притча/

Живял в малко селце старец. Той бил един от най-нещастните хора на света. Цялото село вдигнало ръце от него. Винаги бил мрачен, винаги се оплаквал, винаги бил в лошо настроение, винаги бил кисел. И колкото повече минавало времето, толкова по-жлъчен ставал той. Хората го избягвали: нещастието ставало заразително. той създавал усещане за нещастие у другите.
Но веднъж, когато навършил осемдесет години, се случило чудо - никой не можел да повярва. За миг следният слух обходил всички: " Старецът днес е щастлив, не се жалва, усмихва се, даже лицето му се е променило". Събрало се цялото село. Попитали го:
- Какво е станало с теб? Какво се е случило?
- Нищо - отговорил старецът. - Осемдесет години се опитвах да стана щастлив и нищо не се получи. Така че реших да мина без щастие. Ето защо съм щастлив.
/ кн."Притчи человечество" съставител В.Лавский/