View this site in your language!

петък, 30 април 2010 г.

ГРАДСКИЯТ ПАРК ПОБЕЛЯஐ♪☼







ГРАДСКИЯТ ПАРК ПОБЕЛЯஐ♪☼

Ние ги наричаме -парички, тези малки бели цветя, които приличат на малки маргаритки. Сега е техният пик. Завзели са тревата и в комбинация със слънцето е празник за сетивата. Имам невероятния късмет да живея до този парк. Известен на пловдивчани като Цар Симеоновата градина.

Малко инфо

Цар Симеоновата градина е замислена и осъществена по проект на швейцареца Люсиен Шевалас, известен като придворен градинар на турския султан Абдул Азис от края на ХІХ век. Обявена е за паметник на парковото изкуство.
В градината са запазени от времете на нейното създаване - класическия фонтан на богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арнолдо Дзоке. Фонтанът е и единствената реликва, напомняща за Първото българско изложение, проведено на мястото на днешния парк. Други известни фонтани са " Рибарчето" и " Мечката". Има много паметници на български духовни водачи, съвременни скулптурни композиции и пластики.
Навътре в парка се намира езерото с Пеещите фонтани, които през лятото привличат хиляди пловдивчани и гости на Пловдив.
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/

С АРОМАТ НА ГЛИЦИНИЯ ஐ






/снимки Zvetanka Shahanska/

С АРОМАТ НА ГЛИЦИНИЯ ஐ

По нищо не си личеше, че денят ще ми поднесе такава прекрасна изненада. Следобед трябваше да ходя до едно място, което не беше много близо- около 3 км като разстояние. Но печеше слънце, времето хубаво и от четирите варианта – с кола, с такси, с рейс, пеша, избрах последното. Отиването беше лесно - нямах багаж, но когато се връщах с две торби в ръце и една чанта през рамо, доста се усъмних в правилността на този импулс. Печеше здраво , но реших да се възползвам и да пробвам автоматично ходене, т.е концентрираш се в стъпките и броиш 1, 2, 3. Наистина след известно време, започваш да ходиш като машина, няма умора и ми хареса. Още повече концентрацията става много добре. Разбира се избирах преки улици за да скъся разстоянието.

Интересното

И както си ходех така, като един Робокоп / бях тръгнала и не можех да се спра изобщо.../, започнах да си мисля, сега няма ли да видя нещо интересно, нещо, което не съм виждала. Но съсредоточена в стъпките си, много и не се оглеждах наляво и надясно. Реших, в една тиха уличка, да спра , да пия вода, и точно тогава, с крайчеца на окото забелязах, просто ми се мерна някакъв лилав облак. Погледнах в тази посока и останах така – направо очите ми щяха да изскочат. Глициния! Много рядко може да се види такова нещо. Аз даже и не знаех доскоро, че се казва така, тази лиалва прелест. Прочетох в едно списание. Единствено, когато съм я виждала, е било в детството ми, като си играехме по улиците, между къщите . Оттогава ми се е запечатало в съзнанието, как тези лилави салкъми висят над оградите и ние си късахме оттях. И ...си ги хапвахме. Защото, също като акациите, имат един ароматен сладникав вкус. Не мога да кажа, като как не сме се изтровили, защото от любопитство опитвахме какво ли не. Но късмет, че специално глицинията не е отровна)

Прелест, красота, фантазия

Веднага извадих фотоапарата/ винаги под ръка/, оставих торбите на тротоара и отидах при тази красота. Беше старо дърво, качено като асма върху решетки, но и висеше над тротоара, а отдолу лилав килим. И си я снимах –отстрани, отпред, под нея. Нямаше как да се покатеря, дворът беше заключен. Както казва една приятелка, че с това снимане, някъде може и да си отнеса някой шамар или глоба. Не ми се е случвало досега. Може би защото снимам цветя, природа и животни – кучета, котки,птици. Дори на стопаните на кучета им е кеф като снимам любимците им и ми разказват историйки-сладури! А кучетата като ме видят и стават кротки, аз им говоря и те започват да позират, все едно разбират за какво става въпрос.

Тук качвам пет избрани снимки, за да видите за какво става въпрос, но повярвайте ми, рядко може да се види такъв вид. Беше подарък за мен и сладък спомен за безгрижното ми детство, с аромат и вкус на глициния , топли напечени тротоари лятото, вечно ожулени колене, от катеренето по тепетата, смях и сладоледи на клечка. Нямаше много, но бяхме щастливи...Zvetanka Shahanska

четвъртък, 29 април 2010 г.

ЗЕЛЕНО


ЗЕЛЕНО
Цветотерапията е прилагана още в древността. Призната е и сега. С цветотерапия помагали на болните в Индия, Египет, Китай...В древния Китай предписвали на болния да носи дрехи с определен цвят или да стои в стая , чиито стени са боядисани в нюанс, лечебен за страданията му.Гьоте се е интересувал също от това. По свой път стигнал до извода, че цветовете въздействат на душата, събуждат мисли и емоции. Според Джейкъб Либерман, който от 30 години изучава въздействието на светлината и цветните лъчи върху човешкия организъм, заключава, че цветът и слънцето могат да заменят почти всички лекарства.

Зелено

При апатия, емоционална неуравневесеност и раздразнителност носете зелени дрехи. Зеленото влияе благотворно на нашата нервна система, освежава и успокоява. Повишава жизнения тонус и разтоварва от психическото напрежение, помага да се отпуснем и да заспим спокойно.. Подобрява умствената работоспособност, спомага за по-добра концентрация. Въздействието на зеления цвят създава усещане за мир и равновесие.

Не случайно се чувстваме така сред природата. Зелена гора, безкрайни поляни с треви, детелини, жълтурчета / жълтото е слънчев цвят :)))/. Да ходиш, ходиш и да не спреш. Ако пък се събуеш бос, запретнеш крачоли и си позволиш по този начин да почувстваш, естествената мекота на тревата / което си е един естествен масаж на ходилата също/, тогава вече си много близо до блаженството.Захвърляме безгрижно сандалите и се наслаждаваме на лекото гъделичкане по стъпалата, радваме се на приятната хладина от още не вдигналата се роса, примижаваме срещу слънцето и се вслушаме в душата си...Усмихнете се, животът е прекрасен:)Zvetanka Shahanska

ЗА ЕДНА УСМИВКА


/ автор на текста Zvetanka Shahanska/
ЗА ЕДНА УСМИВКА
Цял живот се учим от всичко и от всеки. Всеки един от нас е учител на останалите , в определени моменти. Значи сме свързани и зависими един от друг, искаме-не искаме. Понякога децата са ни най-големите учители. От децата можем да научим толкова много. Те са истински, неприкрити и без да искат ни показват много неща.

Една обикновена история

Място на действие - градинката пред кварталния магазин. На пейка седи около 4-5 годишно момченце - едно такова, тъжно, умълчано. Спрях се до него и го заговорих / не мога да гледам спокойно тъжни деца/.Питах го какво се е оклюмал така. Чакал майка си...
Казвал се Божидар и въртеше в ръцете си някаква играчка. Усмихнах му се и го заразпитвах за играчката. И той като започна да ми обяснява, как така, как онака, с батерии, без, оживи се, усмихна се, разпали се и забрави за тъгата си, не можеше да се спре. Ах, сладур и половина. После майка му дойде и всичко беше ОК. Казахме си чао и аз се замислих, как всеки човек, колкото и голям или малък да е , иска да му се обърне внимание, да не е сам и да не скучае

Да обръщаме внимание на всеки човек

Колко малко се иска - да накараш някой да се почувства специален. Понякога и една дума е достатъчна, добро отношение и съвсем малко време, съвсем малко, а ефектът е огромен. Някой ще се почувства добре, ще добие кураж, ще се усмихне, ще се изправи. Нека да не си спестяваме тези жестове. Да приемем, че правим добро, без някакво грандиозно усилие. А след това и ние ще се почувстваме добре, ще се гордеем със себе си , че сме направили нещо прекрасно.Например след срещата с това хлапе, само защото се усмихна и успокои, цял ден се чувствах прекрасно и ми беше весело, като си го представях само как седеше начумерен, тих и не протестираше. И как грейна след това. Ето за такива неща си заслужава всичко. Една усмивка, колко много значи само/ автор на текста Zvetanka Shahanska/

сряда, 28 април 2010 г.

РЕТРОГРАДНИЯТ МЕРКУРИЙ


РЕТРОГРАДНИЯТ МЕРКУРИЙ

Днес ми е много готин ден, още от сутринта - всичко тръгна та се не видя, за разлика от вчера, когато нещата така се забатачиха, че няма горе-долу, ляво, дясно, но....Но, тук едно голямо НО...Оказа се, че/ според приятел от ФБ / , че е виновен Меркурий, който щял да ни тормози до 5 май , пък и това земетресенийце вчера из Софийско също си е оказало някакво ретроградно влияние. Така,че имайте го предвид, ако нещо случайно, някак си, без да иска, по независещи от нас причине, тръгне на криво, засуче се, завърже /ооо, помощ/ и се забатачи - обвинявайте единствено и само Меркурий. Но аз я харесвах тази планета - тя ми е рождената планета - ха-ха хе-ха, и защо сега такива номерца ни играе. Нещо май иска да ни каже...Тя е подвижна планета, въздушна, не стои на едно място, явно пролетта и действа твърде игриво и стимулиращо...

THE BIG experiment

Вчера да ви кажа с всичкия си прост акъл се забих от любопитство в Карфур. В Швейцария съм била в него и исках да видя тук как е. И разбира се - тук е никак. Задуха, огромен, огромен-на два етажа , аз като влязох и веднага исках да изляза, нo уви...не можеше, трябва да изминаш всички огромни разстояния , да се качиш на 2 етаж/хранителен// а 1-ви разни безобразни-каквото се сети човек/ -пак много площ и тогава чак можеш да излезеш - пак надолу два етажа- абе, тея са луди, бе. Който го е правил е -тра-ла-ла. И пак народ, блъскане - всичко ни е едно недоразумение.
Излязох и дишах, дишах - тези климатици нямат ли, то и кислород откъде да влезе-всичко затворено...Седнах в едно кафене на въздух и не можех да повярвам. Нещо смислено не може ли да се направи в тая държава-мол до мола и други щуротии. Днес смятам с една дълга разходка в това хубаво време да компенсирам, онзи ад вчера..

КОЙ КАКВО Е И КАКВО Е КОЙ Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ♥






/снимки Zvetanka Shahanska/

КОЙ КАКВО Е И КАКВО Е КОЙ

Във сряда под облаче бяло се замислям и нямам покой - мисля де се е чуло, видяло кой Какво е и какво е Кой?/Мечо Пух/ ٩(-̮̮̃-̃)۶♥ :))))))))))))))))))))))))))))))))))))

ஐஐஐ

- А сега, Пух - каза Кристофър Робин, - къде е твоята лодка?
- Трябва да ти кажа - говореше Пух, като слизаха към брега на острова, - че тя не е обикновена лодка. Понякога е Лодка, а понякога е по-скоро Инцидент! Зависи!
- От какво зависи?
- От това, дали си отгоре, или отдолу. / Мечо Пух /٩(-̮̮̃-̃)۶♥ :)))))))))))))))))))

вторник, 27 април 2010 г.

ДВАТА ВЪЛКА/притча на индианците чероки/


ДВАТА ВЪЛКА
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

неделя, 25 април 2010 г.

SELF КОНТРОЛ


Селф контрол

Много е интересно майсторството да владееш чувствата и поведението си. Всеки се е сблъскавал с хора, които не могат или не искат да се сдържат. На пръв поглед тази спонтанност може и да ни изглежда интересна, но ако става въпрос за съвместна работа, понякога е по-добре сам да си я свършиш, предвид безумните творчески постъпки, които биха ни довели до загуба на време.

Начини за подобряване на самоконтрола

- Класическото правило – брой до 10. Счита се, че като минат десетина секунди, един развълнуван човек намалява градусите и може пак да включи на вълна умереност и разумност, като стил на поведение. Може да се брои и до двайсет, ако се е „запалил” малко повече.

- Не трябва да изискваме от хората прекалено. Когато очакваме от околните твърде много, постоянно ще изпитваме раздразнение от факта, че те не отговарят на изискванията ни. Нека приемаме хората такива, каквито са.

- Да се контролираме, не означава да водим свирепи битки със себе си. Всеки се счита център на Вселената, но от време на време да се децентрираме и да се погледнем отстрани. Полезно и помага.

- Да приемаме хората и събитията откъм позитивната им страна. За някои насладата идва от неуспехите на другите , но да не нагазваме в батака на другия, след като не сме оправили своя.

- Да избягваме повелителната форма, Никой не обича да му заповядват. По скоро да обличаме тези си намерения в съвети. Дори бих добавила, ако ги поискат.

- Колкото и да сме изнервени, под пара, и да ни идва да „накълцаме” събеседника си, да запазим достойнството му . Нека му оставяме път за отстъпление.

Да се придържаме към средния път

Будистите са казали, че средният път винаги е най –добър. Всички крайности водят до никъде. Умереността, води до хармония, овладяване на чувства и емоции. Така и в спора няма да има крясъци, обиди, изстъпления. А и едно нещо, когато е казано спокойно, уверено, безстрастно, без викане, се приема като по-сериозен довод. Е, нашият Балкански темперамент не понася много умереността , особено в някой разпален спор, в който се вихрят какви ли не страсти. Но поне да се постараем. Да опитаме, може пък да ни се стори по-добрият вариант.Zvetanka Shahanska

КУЧЕ / приятел/ ஐ







КУЧЕ /приятел /ஐ
Видяхме се, харесахме се и станахме приятели :)))

ЧЕТИРИЛИСТНИ ДЕТЕЛИНИ ஐ




ЧЕТИРИЛИСТНИ ДЕТЕЛИНИ ஐ
Тези детелини ги намерих днес. Както си се разхождах сред една поляна. Погледнах надолу и хоп-ето ги, всичките накуп. Имам много голяма колекция от намерени четирилистни детелини. Намирани по един и същ начин, случайно и без да ги търся целенасочено. Това е като епидемия някаква. Сигурно имам повече от петдесет детелини, не съм ги броила:)))Имам приятелка, която постоянно намира сърца. Под всякаква форма, аз - четерилистни детелини. Според хората, това е на късмет. Ще видим какво ще става...за сега не мога да се оплача:))))
Искам да ви пожелая идващата седмица много късмет ஐ и усмивки:)))

Когато сам намериш детелина
с примамливите четири листа,
ще имаш най-щастливата година
и най-желаните от теб неща.
Такава детелина да откъснеш,
щастливо предсказание било.
Но щастието трябва да се търси -
то никога не идвало само.ஐ

петък, 23 април 2010 г.

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА







/ снимки Zvetanka Shahanska/

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА
ஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐ
Езикът на цветята, като повечето символни езици, има дълбоки исторически корени. Той е донесен от крал Чарлз ІІ в Швеция от Персия през 17 век, но има своето начало в по-стари антични традиции, а така също и в турската традиция Салем – „езикът на обектите” – според която, различните обекти имат свое скрито значение, което може да предава съобщения без думи.
Езикът на цветята процъфтява през времето на Викториянската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално и деградиращо обществото. Ето защо езикът на цветята се наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си комуникирали.
Днес този език отдавна е загубил значението си, а голяма част от него е потънала безвъзвратно в забрава:

· Амарилис – уважават ви като смел и благородeн човек.
· Анемония – означава надежда, а също че смятате, въпросната личност за много мила и феерична. Символизира разцъфтяването и пролетното обновление.
· Астри – пожелание за дълъг и спокоен живот, ако са поднесени от по-възрастен човек. Символизират звездата.
· Бегония – пожелание за дълъг живот и добро здраве.
· Божур – поднася се на романтични и чувствителни жени, които държат на доброто поведение и изрядните обноски. Символизира внимание и предпазливост на чувствата.
· Бръшлян - всеотдайна любов
· Бегония – мечтател
Виолетки – израз на скромност, свенливост и голяма симпатия, а също така и за непринуденост в отношенията.
· Градински теменужки – израз на искрена симпания и обич.
· Далия – означава, че ви считат за непринудени, сърдечни хора, с естествена красота.
· Декоративен слънчоглед – намек за непостоянство и внимание единствено към високопоставени личности.
· Здравец – подарява се за здраве
· Зюмбюл – символизира прелестта и очарованието на младостта. В Ориента го поднасят в знак на обич на младоженците.
· Ирис – предвестие за добри новини
· Кактус – символизира мъченичеството и страданията и не носи щастие.
· Кала - царственост
· Калии – у нас са символ на чистотата на младоженката, но в Западна Европа са траурни цветя.
· Камбанки – намек да се събудите и забележите, че някой мисли за вас.
· Карамфил, ароматен – израз на желание.
· Кокиче – смятат ви за чисти и непорочни.
. Лале – символ на най-искрени чувства и обич. от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание.
. Лилиум, Крем – символ на кралската власт, считат ви за силни и властни
. Лилия, водна – символ на египетските фараони; трудно бихте го получили като подарък, защото веднага след откъсването почернява и увяхва.
. Лимонови листа - вечна любов
. Лотос – символизира чистотата на мислите и целомъдреното поведение. В Индия различават розов лотос (падма) като символ на слънцето и син лотос (утпала), който означава луната. Известния израз "О, блажени в лотоса!" (ом! мани падме) изразява блаженството в космическата дхарма.
. Люляк - означава "чувствам се недооценен от теб."
. Маргарита – наименованието, означава още перла, т.е. ценят ви като перла.
. Момина сълза – някой тъгува за вас.
. Незабравка – „не ме забравяй”
. Омайниче - „омайваш ме”
. Орхидея – близост в любовта; считат ви за горда, загадъчна и елегантна.
. Роза – считат ви за добра и благородна личност. Нейното послание е "Ти спечели сърцето ми."
· Фрезия - невинност, красота и чувственост
· Хризантема – националното цвете на Япония, фигуриращо и в нейния герб. Означава надежда за добри дни. Символ на приятелството и любовта до гроба.
· Циклама – онзи, който я поднася иска да каже, че ще ви бъде верен докрай.
ஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐ

КОНСУМАТОРСТВОТО-АУТ / ФРИЙГАНИ/


КОНСУМАТРСВТВОТО -аут / фрийгани/

Те не са клошари, не са и бездомници, нито просяци. Могат да си намерят работа, но са избрали да се обличат и хранят от контейнерите. Това е начинът да изявят позицията си към безконтролното консуматорство в обществото. Те се наричат фрийгани - комбинация от "free"/ свободен/ и "vegan"/ краен вегетарианец/.

Принципът е -"Това, което е боклук за едни, за други е съкровище".

Не купуват нищо - нито храна, нито дрехи, нито мебели - всичко взимат от кофите за боклук. Особено контейнерите на големите супер и хипермаркети и ресторанти. Фрийганското движение е популярно най-вече в САЩ и по-специално в Ню Йорк. Събират се на групи и ровят заедно. Обсъждат начините за справяне с наближаващата екологична катастрофа. Основоположник е Алън Уайсмън/30г./ - екоактивист и създател на сайт freegan.info. Други страни , където е много разпространено това явление са - Англия, Швеция, Бразилия, Австралия. Фрийганството привлича в редиците си различни по възраст и социално положение. От лекари и адвокати до студенти и бедни семейства.

Лайфстайл
- много от тях имат и собствени градини за плодове и зеленчуци
- намерят ли повече храна, споделят я с другите
- мебели и дрехи си набавят от контейнерите на богаташките квартали
- редовно посещават библиотеки, където свободно четат книги, вестници, списания и ползват безплатно интернет
- противници са на стоките за еднократна употреба
- не отказват никога подаръци
- придвижват се пеша или с колело
- настаняват се в изоставени сгради, макар че е незаконно
- не ползват климатик дори и в най-големите жеги, понякога вентилатор
- много внимават с водата, да не я преразходят - къпят се по двойки и тройки
- преди да изхвърлят нещо , винаги се мъчат да и му намерят друго приложение
- дори това, което не им е необходимо го взимат и подаряват на друг

Как е положението тук

Всички те са единодушни, че не е трудно да станеш фрийган, първатa стъпка е да се престрашиш да си хапнеш от кофите за боклук, оттам нататък всичко само се подреждало. Не ми се струва обаче, че това движение има последователи тук. Като се има предвид, че за българина най-големият ужас в живота, е да не стигне дотам, че да рови по кофите за боклук , фрийганството, в такъв размах, май няма да го видим. Кофите ще си останат приоритет за нашите "братя". По скоро някой би умрял от глад, отколкото да афишира афинитет към боклука. Но, кой знае...ние и не сме още чак толкова развито консуматорско общество. Може би за в бъдеще ни чакат изненади...Zvetanka Shahanska

четвъртък, 22 април 2010 г.

ИЗЯЩНО ♥♥♥







/снимки Zvetanka Shahanska/

ИЗЯЩНО

Ако ти дам парченце
от небето
Поръсено със сребърни
цветя
Ще ми дадеш ли билка
за сърцето
Която да помага
в любовта...♥♥♥

сряда, 21 април 2010 г.

ВДЪХНОВЕНИЕ/7/



ВДЪХНОВЕНИЕ/7/

Ако ти дам
парченце от дъгата
поръсено с капчица роса...
Ще ми дадеш ли ти
лекарство за душата,
което да лекува самота...

ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА





ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА
Припев:
Пожелаваме ви цялото щастие на света...
И нека някой да ви хване за ръката
Нека пътят ви да избягва трудностите
Нека ви води към спокойни градини
Пожелаваме ви цялото щастие на света
За днес както и за утре

Нека вашето слънце да осветява сенките
Нека грее като всекидневната любов
Понеже бъдещето ви принадлежи
Защото ние не контролираме съдбата ви
Нека възторгът ви остане за утре
Като всичко това, което имаме да ви предложим
Не знайте винаги само да се задоволявате с това
Тази свобода да пристигне

Защото няма да бъдем винаги тук
Цял един живот се предлага пред вас
Толкова мечти да го изживеем до края
Със сигурност пълен с радостта от срещите
Свободни да правите собствените си избори
Да избирате какъв да бъде вашият път
И къде ще ви доведе това

Надявам се, че ще имате време
Да се възползвате от всеки момент
В кой свят ще ви оставим
Правим нещо добро, само понякога
Смея да се надявам, че това ще бъде достатъчно
Не да спасим вашето безгрижие
А да изчистим съвестта ви
Имам ли правото да ви се доверя

ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА




ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА
Припев:
Пожелаваме ви цялото щастие на света...
И нека някой да ви хване за ръката
Нека пътят ви да избягва трудностите
Нека ви води към спокойни градини
Пожелаваме ви цялото щастие на света
За днес както и за утре

Нека вашето слънце да осветява сенките
Нека грее като всекидневната любов
Понеже бъдещето ви принадлежи
Защото ние не контролираме съдбата ви
Нека възторгът ви остане за утре
Като всичко това, което имаме да ви предложим
Не знайте винаги само да се задоволявате с това
Тази свобода да пристигне

Защото няма да бъдем винаги тук
Цял един живот се предлага пред вас
Толкова мечти да го изживеем до края
Със сигурност пълен с радостта от срещите
Свободни да правите собствените си избори
Да избирате какъв да бъде вашият път
И къде ще ви доведе това

Надявам се, че ще имате време
Да се възползвате от всеки момент
В кой свят ще ви оставим
Правим нещо добро, само понякога
Смея да се надявам, че това ще бъде достатъчно
Не да спасим вашето безгрижие
А да изчистим съвестта ви
Имам ли правото да ви се доверя

вторник, 20 април 2010 г.

ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА






/ снимки Zvetanka Shahanska/
ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА

Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.

Иван Вазов,1919г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...