/ снимки Zvetanka Shahanska/
ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов,1919г.
Публикации
Тези прекрасни люляци и думи за мен ли са?
ОтговорИзтриване:)
Щом ти харесват - заповядай, ухаят страхотно:)))
ОтговорИзтриванеПри нас още не е разцъфнал, до няколко дена и тук ще замирише. Тази година закъсня. ;)
ОтговорИзтриванеДа,Лана, наистина закъсня люлякът и тук. Този е от един, два дни така. Не си спомням друга година, толкова късно да цъфти-може би защото не е много топло. Ето и днес си беше направо студено, някакъв вятър, няма слънце, ръцете ми измръзнаха навън...
ОтговорИзтриване