View this site in your language!

вторник, 20 април 2010 г.

ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА






/ снимки Zvetanka Shahanska/
ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА

Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.

Иван Вазов,1919г.

4 коментара:

  1. Тези прекрасни люляци и думи за мен ли са?
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Щом ти харесват - заповядай, ухаят страхотно:)))

    ОтговорИзтриване
  3. При нас още не е разцъфнал, до няколко дена и тук ще замирише. Тази година закъсня. ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Да,Лана, наистина закъсня люлякът и тук. Този е от един, два дни така. Не си спомням друга година, толкова късно да цъфти-може би защото не е много топло. Ето и днес си беше направо студено, някакъв вятър, няма слънце, ръцете ми измръзнаха навън...

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...