С АРОМАТ НА ГЛИЦИНИЯ ஐ

/снимки Zvetanka Shahanska/

С АРОМАТ НА ГЛИЦИНИЯ ஐ

По нищо не си личеше, че денят ще ми поднесе такава прекрасна изненада. Следобед трябваше да ходя до едно място, което не беше много близо- около 3 км като разстояние. Но печеше слънце, времето хубаво и от четирите варианта – с кола, с такси, с рейс, пеша, избрах последното. Отиването беше лесно - нямах багаж, но когато се връщах с две торби в ръце и една чанта през рамо, доста се усъмних в правилността на този импулс. Печеше здраво , но реших да се възползвам и да пробвам автоматично ходене, т.е концентрираш се в стъпките и броиш 1, 2, 3. Наистина след известно време, започваш да ходиш като машина, няма умора и ми хареса. Още повече концентрацията става много добре. Разбира се избирах преки улици за да скъся разстоянието.

Интересното♥

И както си ходех така, като един Робокоп / бях тръгнала и не можех да се спра изобщо.../, започнах да си мисля, сега няма ли да видя нещо интересно, нещо, което не съм виждала. Но съсредоточена в стъпките си, много и не се оглеждах наляво и надясно. Реших, в една тиха уличка, да спра , да пия вода, и точно тогава, с крайчеца на окото забелязах, просто ми се мерна някакъв лилав облак. Погледнах в тази посока и останах така – направо очите ми щяха да изскочат. Глициния! Много рядко може да се види такова нещо. Аз даже и не знаех доскоро, че се казва така, тази лиалва прелест. Прочетох в едно списание. Единствено, когато съм я виждала, е било в детството ми, като си играехме по улиците, между къщите . Оттогава ми се е запечатало в съзнанието, как тези лилави салкъми висят над оградите и ние си късахме оттях. И ...си ги хапвахме. Защото, също като акациите, имат един ароматен сладникав вкус. Не мога да кажа, като как не сме се изтровили, защото от любопитство опитвахме какво ли не. Но късмет, че специално глицинията не е отровна)

Прелест, красота, фантазия♥

Веднага извадих фотоапарата/ винаги под ръка/, оставих торбите на тротоара и отидах при тази красота. Беше старо дърво, качено като асма върху решетки, но и висеше над тротоара, а отдолу лилав килим. И си я снимах –отстрани, отпред, под нея. Нямаше как да се покатеря, дворът беше заключен. Както казва една приятелка, че с това снимане, някъде може и да си отнеса някой шамар или глоба. Не ми се е случвало досега. Може би защото снимам цветя, природа и животни – кучета, котки,птици. Дори на стопаните на кучета им е кеф като снимам любимците им и ми разказват историйки-сладури! А кучетата като ме видят и стават кротки, аз им говоря и те започват да позират, все едно разбират за какво става въпрос.

Тук качвам пет избрани снимки, за да видите за какво става въпрос, но повярвайте ми, рядко може да се види такъв вид. Беше подарък за мен и сладък спомен за безгрижното ми детство, с аромат и вкус на глициния , топли напечени тротоари лятото, вечно ожулени колене, от катеренето по тепетата, смях и сладоледи на клечка. Нямаше много, но бяхме щастливи...Zvetanka Shahanska