ЗА ЕДНА УСМИВКА

/ автор на текста Zvetanka Shahanska/
ЗА ЕДНА УСМИВКА
Цял живот се учим от всичко и от всеки. Всеки един от нас е учител на останалите , в определени моменти. Значи сме свързани и зависими един от друг, искаме-не искаме. Понякога децата са ни най-големите учители. От децата можем да научим толкова много. Те са истински, неприкрити и без да искат ни показват много неща.

Една обикновена история

Място на действие - градинката пред кварталния магазин. На пейка седи около 4-5 годишно момченце - едно такова, тъжно, умълчано. Спрях се до него и го заговорих / не мога да гледам спокойно тъжни деца/.Питах го какво се е оклюмал така. Чакал майка си...
Казвал се Божидар и въртеше в ръцете си някаква играчка. Усмихнах му се и го заразпитвах за играчката. И той като започна да ми обяснява, как така, как онака, с батерии, без, оживи се, усмихна се, разпали се и забрави за тъгата си, не можеше да се спре. Ах, сладур и половина. После майка му дойде и всичко беше ОК. Казахме си чао и аз се замислих, как всеки човек, колкото и голям или малък да е , иска да му се обърне внимание, да не е сам и да не скучае

Да обръщаме внимание на всеки човек

Колко малко се иска - да накараш някой да се почувства специален. Понякога и една дума е достатъчна, добро отношение и съвсем малко време, съвсем малко, а ефектът е огромен. Някой ще се почувства добре, ще добие кураж, ще се усмихне, ще се изправи. Нека да не си спестяваме тези жестове. Да приемем, че правим добро, без някакво грандиозно усилие. А след това и ние ще се почувстваме добре, ще се гордеем със себе си , че сме направили нещо прекрасно.Например след срещата с това хлапе, само защото се усмихна и успокои, цял ден се чувствах прекрасно и ми беше весело, като си го представях само как седеше начумерен, тих и не протестираше. И как грейна след това. Ето за такива неща си заслужава всичко. Една усмивка, колко много значи само/ автор на текста Zvetanka Shahanska/