View this site in your language!

неделя, 28 февруари 2010 г.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА


С тази моя картичка ви поздравявам, приятели, с Баба Марта!!! Да сте весели, засмени, с бузки зачервени :)
Здрави и щастливи, много устремени!
Радвайте се от сърце,
и душата отпуснете.
Нека литне тя свободно,
след птиците,
в синьото небе...:)Zvetanka Shahanska

ЕДИН УИКЕНД С МИНЗУХАРИ







ЕДИН УИКЕНД С МИНЗУХАРИ
Много се надявах, че минзухарите вече са налице и точно така се случи. На по - ниското в планината имаше цели полянки в жълто. А на по-високото вече бяха в лилаво, прекрасни и оцветили цели участъци в този цвят. Възхищавам се на силата на минзухарите да пробиват с главичките си листата и да минават през тях за да се появят в цялата си красота. Толкова са нежни и красиви, и успокояващи ни, че пролетта си идва и нищо не може да я спре. Още повече видях и върбите по пътя, които имаха вече пухчета / тук ги наричаме - "котенца" /, което винаги се случва преди Цветница, която тази година е много рано - 28-ми март. Така че природата е неумолима, знае си задачата и я следваஐ♪☼ஐ♪☼Радвам се, че всичката тази красота, на която се насладих съвпада с началото на март, когато всички ще си сложим мартенички за здраве и успех. Пожелавам на всички много радост и щастиеஐ♪☼Zvetanka Shahanska

петък, 26 февруари 2010 г.

ОТВОРИ ВРАТАТА


ОТВОРИ ВРАТАТА
Навън е топло и ми е много пролетно. Не ми се пишат сериозни неща. Смее ми се, радостно е на душата и сърцето. Птички пеят, слънце грее, природата се съживява. И ние да се съживим малко. Да покажем , че не сме забравили да се смеем. Да се замислим - колко е важен всъщност смехът за нас. Та той играе роля на предпазен механизъм. Изпуска напрежението и му казва -"Хайде, нямаме нужда от теб, бягай оттук , да те няма !" И ние се чувстваме освободени, олекотени, разведрени. Значи ни трябва причина да се усмихнем в началото на деня. И като няма такава извън нас - ние си създаваме. С мислите и въображението.

Причини за усмивки

А да си измислим причини - о, това никак не е трудно. Причини да искаш. Търкалят се наоколо и чакат да ги забележим. От нас е настройката. Ще нахвърля няколко, пък и вие ще си доизмислите...Какво ще кажете да започнем от това - Ще се смея защото:
1.- идва пролет, слънце, зелено, птички, топло, цветя, красота.
2 -.ми омръзна да гледам сериозни хора наоколо и в огледалото. Просто ми омръзна. Край.
3.- искам да ме питат - "Защо се смееш, като всичко се е скапало?" и аз да отговоря - " Смея се защото съм щастлив и съм радостен от този факт!"
4- .харесва ми да имам такъв свежарски аксесоар винаги със себе си :)
5 -.си давам сили , подтиквам се сам, да се справя с предизвикателствата.
6 - обичам да се смея и това е.
7 - искам да изпращам положителни послания към Света, защото знам, че каквото изпращаш - това и ще получиш.
8 - искам да съм приятелски настроен и това да си личи.
9 - искам през целия ден да давам, давам, давам, добро настроение на всеки и всичко до което се докосна.
10-усмивката е най - прекия път до сърцето на хората.

С теорията дотук, да действаме

Виждаме, че причините са много, могат и още повече да са , и нищо вече не ни извинява за лошото, мрачно настроение, което се вихри в главите ни, разположило се е удобно и си мисли, че няма кой да го изкърти оттам. Но... не е познало. Ние няма да се дадем. Ще се смеем , ще отворим вратата и ще изпъдим досадния нахалник, настанил се в студените месеци - на топло. Защото искаме да живеем щастливи и да виждаме всичката красота наоколо. Родени сме за да бъдем щастливи и ще се придържаме с всички средства към това. И смехът е най - готиният инструмент за осъществяване:))Zvetanka Shahanska

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

МАТЕРИЯ


МАТЕРИЯ
Стихотворение, което е прекрасно! Написано с много силно чувство и емоции. Да му се насладим с цялата си душа. И да си пожелаем да срещаме повече такива красиви текстове, искрени и завладяващи, които попадат точно в сърцето и остават там завинаги.

Материя - Калин Донков

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

сряда, 24 февруари 2010 г.

ЖИВ ХЛЯБ



ЖИВ ХЛЯБ
Преди доста време гледах по ТВ как един човек споделяше, че бил много зле, имал анемия, отпаднал, и лекарите не можели да му помогнат. Той е актьор, но името му не запомних тогава. Сега не играе. И му дали тази рецепта за жив хляб, която изпълнявал и си стъпил на краката с него, оправил се и се чувствал много здрав и пълен с енергия.. Тъй като във форума на http://self-help.bg/, дискутирахме за видовете хляб - дали да се яде хляб въобще или не, се сетих за тази рецепта, която аз лично не съм ползвала и правила. Но може пък на някой да му помогне. Затова реших да я напиша и тук.
РЕЦЕПТА ЗА ЖИВ ХЛЯБ
- Две чаши чаени покълнало жито.
- Две чаши чаени орехи / сурови /.
- Мащерка - една кфена чаша.

Всички тези съставки се смилат в блендер. Поставят се на дъното на една купа и се пресова с лъжица. Обръща се върху кърпа и се суши. Всъщност се образуват нещо като малки кръгли питки. Не се пече. Суши се върху радиатор на парното или акумулираща печка, или в много слаба фурна. След това се яде вместо хляб. Това е. Той обясняваше и как можеш сам да си направиш житото да покълне. Разстила се върху влажен памук и за няколко дни покълва. Но мисля, че и в магазините продават такова жито.

вторник, 23 февруари 2010 г.

A SPRING DAY STORY


A SPRING DAY STORY
Отдавна не бях попадала на нещо толкова релаксиращо, вълшебно, приказно, божествено. Препоръчвам много силно да изгледате този клип. И обърнете внимание как ще се почувствате след това. Ще сте отпуснати, вдъхновени, радостни и животът ще изглежда много привлекателно място за живеене.:)))Аз се почувствах много лекичко и ефирно , направо ми идва да литна. Ефектът е като след медитация. Приятели, приемете това късче природа в сърцето си и го носете , колкото се може повече. Have a nice day!!!

МАРТЕНИЧКИ



МАРТЕНИЧКИ
Въпреки, че има една седмица до 1-ви март, днес излизайки по работа, се изкуших да разгледам всичката бялочервена красота накацала по сергиите. Много голямо разнообразие и избор има тази година. Разбира се не се стърпях и си купих няколко , които да вържа на ръцете на приятели и близки хора. Снимах ги и ето сега ги качих тук да им се порадваме заедно. Да попием предварително всички прекрасни емоции, които ни предстоят. Връзването на мартеничка, за да ни пази от болести и да бъдем здрави цяла година, заедно със празника на цветята Цветница, са за мен най - красивите дни в годината.Интересно обаче, имаше една мартеничка, която много исках да открия и да си взема, но въпреки огромното разнообразие не открих. И това е мартеничка - на коминочистач :)) Но има време , може пък и да намеря.
Бели и червени
мартенички мили,
чакат да зарадват
малки и големи.

За да бъдем здрави,
румени, засмени,
весели, щастливи
с усмивки закачливи. /текст и снимкиZvetanka Shahanska/

Още за мартеничките ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ и БЕЛИ НЕБЕСНИ МЕЧТИ и ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

неделя, 21 февруари 2010 г.

ХЕЙ ... СЛЪНЦЕ


ХЕЙ ... СЛЪНЦЕ
За начало на седмицата , попаднах на това лъчезарно стихотворение. Нека ни е слънчево цялата седмица !!!

Хей... слънце,
защо от север изгряваш?
Обърка се нещо -
да ме усмихнеш, успяваш!
С лъчите си златни
очите ми галиш,
на лицето ми сънено
усмивката палиш!
По нослето пощипваш ме
тъй, закачливо.
А как гъделичкаш ме,
слънце игриво!
В очите искрят
светли прашинки,
по детски усмихнати
дяволити смешинки.
Танцуваш по мен
танца си тих,
денят ми започна
усмихнат, щастлив!
Такова те искам,
с усмивка голяма!
И облаци тъмни
пред тебе да няма!
/ Валка /

ЦВЕТНО


ЦВЕТНО
Тази снимка открих в интернет сега. Много е цветна и весела. Като за начало на деня носи положителен заряд. Have a nice day:) Да отворим очите си за красивото и оптимистичното днесஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐஐ

ЗА ОБЩУВАНЕТО...С ЛЮБОВ, В ДВЕ ЧАСТИ SELF-HELP - списание за самопомощ и по-добър живот


за общуването... с любов, в две части - SELF-HELP - списание за самопомощ и по-добър живот

Това е статията ми, която днес, списание SELF-HELP публикува. Всъщност са две мои статии обединени в една.

събота, 20 февруари 2010 г.

ЯБЪЛКОВ ПАЙ


/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

ЯБЪЛКОВ ПАЙ
Днес ми остана малко време и реших да се възнаградя с един много лесен и бърз ябълков пай. Както виждате на снимката :)))/ направена веднага след печенето / резултатът е много приемлив и е вкусен - уверявам ви, в момента си го хапвам вече:))). И е полезен - ще видите защо като прочетете рецептата:

Необходими продукти:

2-ве яйца,1 чаша захар/чаена/,
3/4 чаша олио/зехтин/,
2-ве чаши брашно +1бакпулвер,
2-ве настъргани ябълки,
1/2 пакетче стафиди,
1 лъжица канела,
1/2 или 1 чаша нарязани орехи на едро.
/може да се пробва като се прибави и нарязан локум - става чудесно, може и вместо локум начупени парченца натурален шоколад, може да се прибави и един нарязан банан/много ароматно/ или друг плод/

Разбиват се яйцата, захарта и мазнината. Прибавят се брашното и всичко останало, добре се разбърква и се изсипва в предварително намазана и поръсена с брашно тавичка или форма за кекс. Пече се около 20 мин.на170-200 гр.
Винаги се получава / това е много важно условие :) за мен/, проверява се със клечка дали се е изпекло.За по здравословно - брашното може да е пълнозърнесто, захарта - кафява, ябълките с корите/ако сме сигурни в тях/, мазнината - зехтин, може да се прибави 1 супена лъжица овесени ядки.
Може да се приготви вместо с ябълки-с круши, праскови, сливи и др. Уточнение - този пай не се издува, съвсем леко, просто е такъв. Много е вкусен и здравословен. Най-вече бърз, няма пипкане, мотане, чакане! Препоръчвам го горещо, още повече е много креативен - понася най-различни вариации и не дотам добри готварски умения :)))
/текст и снимка Zvetanka Shahanska/

СЛЪНЧЕВО


СЛЪНЧЕВО
Седя си на терсата, докато пиша и слънцето ме напича приятно. Стопля душата ми и всяко кътче от мен. Птичките пеят ли пеят. Прелест, колко ми липсваше тази топлина. Просторът навън, да си стоиш, да дишаш, да гледаш без да ти тракат зъбите от студ. Такъв студ като през последните седмици не си спомням да е имало. Най - после времето се оправи. Небето е синьо та синьо, няма облачета, само птички се реят волно и някакъв самолет оставя бяла диря след себе си. Оглеждам се и виждам моите цветя, част от тях бях оставила навън зимата. И те издържаха. В ред са си , няма поражения, ще цъфтят. Геройчета:)

Радвам се, и дори клошарят, който си оставя нещата срещу терасата ми не ме дразни вече. Защото си е харесал това място за склад и аз все му правих забележка. Но сега даже му се радвам / беше изчезнал зимата и се уплаших да не е замръзнал/. Появи се обаче сега, и даже се поздравихме. Всъщност щом е щастлив така , какво от това, че на нас не ни харесва. Предполагам , че тези от "чистотата" ще му вдигнат нещата, защото са много стриктни.
Ето и възрастната дама с кученцето, реши да се поразходи. Предишното и куче почина и тя го преживя много тежко, но сега си взе друго да и прави компания, и тя се усмихна.

Колко хубаво е да е топло, бях забравила усещането. Животът се събужда, желанието, радостта, усмивката. Всичко е прекрасно и дългата разходка, която ще направя днес също. Може и фотоапарата да взема . Слънцето блести в очите ми и аз примижавам за да пиша, но е хубаво. Дори една пчеличка жужи около мен, къде се беше загубила. И сега какво ни предстои само -зелено, цветно, красиво! Да му се радваме от сърце и да приветстваме слънцето, което не ни забрави и тази година. Здравей, слънце, усмихвай се все така широко!:))) Zvetanka Shahanska

петък, 19 февруари 2010 г.

ПРОЛЕТ






/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/
ПРОЛЕТ
Днес вече е пролет, топло и перфектно време. Кукурякът на моята тераса цъфна!!!Малко снимки за пролетно настроение :)))
/автор на текст и снимки Zvetanka Shahanska/

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

THE RIVER OF DREAMS


THE RIVER OF DREAMS
Отдавна търсих тази песен на Billy Joel,и най - после успях да я намеря. Много хубава, приятна, носеща настроение. Бях приятно изненадана от текста, който реших да напиша отделно, защото смятам, че си заслужава.

В средата на нощта аз се разхождам на сън,
от планината на доверието към дълбоката река.
Трябва да намеря нещо, нещо свято което загубих,
но реката е голяма и е трудно да я прекося.
Въпреки, че знам колко е голяма реката,
всяка вечер отивам там и стоя на брега,
опитвайки се да премина на отсрещния бряг,
да открия това, което търся.
В средата на нощта , аз се разхождам на сън,
през долината на страха към дъкбоката река.
И търся нещо - една липсваща част от душата ми,
нещо, което никога не бих загубил
нещо, което някой открадна.
Не зная защо се разхождам всяка нощ,
но се изморих и не искам да се разхождам повече.
Надявам се, че няма да ми отнеме цял живот
да разбера какво всъщност търся.
В средата на нощта аз се разхождам на сън
през джунглата на съмнението към дълбоката река.

Знам , че търся нещо, нещо неопределено,
което може да бъде видяно само през очите на слепец.
В средата на нощта,
не знам какъв ще е животът ми след това,
Бог знае, че не съм набожен човек,
кръстен в огъня, навлязъл в реката,
която тече през общата земя.
В средата на нощта аз се разхождам на сън,
през пустинята на истината към дълбоката река.
Всичко свършва в океана, всичко започва с потока.
А ние се носим по течението , по реката на мечтите.
В средата на нощта.

сряда, 17 февруари 2010 г.

8 ПРАВИЛА НА УСПЕХА / според Ричард Ст. Джон/


8 ПРАВИЛА НА УСПЕХА /според Ричар Ст.Джон /
Един много мотивиращ и полезен клип. Преведен е и в общи линии става въпрос за осем правила , които бидейки спазвани ще доведат до успех и просперитет. Те са следните:
1 Страст / всичко, което правим да е с любов и отдаденост/
2 Работа / работа граничеща с работохолизъм/
3 Фокус / да се концентрираш върху една дейност и да станеш много добър в нея /
4 Практика / много практика/
5 Бутане / да буташ сам себе си, да се принуждаваш да действаш/
6 Служене / да правиш и нещо ценно за другите /
7 Идеи / да имаш много идеи - да си креативен /
8 Настойчивост / да си постоянен дори и когато се провалиш, да намериш сили да се изправиш/
Презентацията е направена много интересна и ви пожелавам приятно гледане :)) Кликнете върху view subtitles и си изберете език за да се появят субтитрите.

ПЪРВАТА МИ СОБСТВЕНОРЪЧНО НАПРАВЕНА КАРТИЧКА


Това е моят първи опит да направя картичка. Беше ми много интересно. С помощта на една руска програма за рисуване. Не стана чак толкова лоша :))

вторник, 16 февруари 2010 г.

THE AIRWAY



THE AIRWAY
Това лаленце взе, че цъфна днес и много ме зарадва. И то в жълто, в моя весел цвят. Купих няколко луковички преди месец на майтап. Забравих ги в чантата и след като ги намерих ги посадих в една саксия в къщи. А те поникнаха и сега първото ме изненада:)
*********** ************ ************* *************


Много приятна песен, подходяща за отпускане и релакс. С нея ви пожелавам да ви върви много тази седмица и специално днешният ден:) Have a nice day !

понеделник, 15 февруари 2010 г.

ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА



ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Липсва диалог

Една приятелка ме помоли да напиша нещо за общуването, защото чувствала как все по-трудно става комуникацията между хората. Как всеки се затваря в собствената си Вселена и отказва да излезе от нея, каквото и да става. Или , ако се подаде навън, нещата зациклят във всички посоки. Излизаш и какво намираш. Някакви хора постоянно се оплакват от всичко, започват от времето и отиват до световната конспирация. Други пък изобщо и не искат да те слушат. Диалог липсва, говори само той, без да ти даде възможност да издадеш и един звук. Т.е разиграва се монолог. Много далече от разбирането за прост диалог. Има и такива хора, които нищо им няма, но си говорят сами по улицата. Аз съм виждала, млад човек върви и си приказва, прави гримаси, вживява се. Първо си помислих, че е с хендс фри,но не, нямаше нищо такова на ухото си.

Да си говориш сам

Моят извод е, че всичко вече така ни е приклещило отвсякъде, че някои хора отказват комуникация и предпочитат собствената си компания. Или само в супер тесен кръг и нито крачка навън. Тези говорещите си сами, са толкова самотни, че вкъщи си говорят сами на глас , за да не забравят как става това и излизайки на улицата не могат да се контролират. За оплакващите се перманентно, явно всички проблеми са ги притиснали вече безконтролно и те за да се освободят от напрежението, като мернат човек наоколо и започват. И ето виждате каква каша се забърква. Излизаш и няма с кой две нормални приказки да смениш. И ако случайно попаднеш на някой "нормален", направо започваш да го гледаш като извънземен, а ако е и ведър и усмихнат/ ах, какъв лукс само/ направо можеш да се поздравиш за късмета . Даже не ми се и говори за мнителните субекти, които във всеки жест и приказка виждат заговор.

Просто поздрав

Как ще я караме така и до къде може да се стигне? Може би до общество от загубили се самотни хора, при което всеки говори различен език? Разминаващи се с непроницаеми погледи и студени физиономии, затворени в своя си свят , лутащи се и оцеляващи всеки сам за себе си, и говорещи само със себе си. Не може така да продължава. Нека бъдем по-отворени, толерантни, несъсредоточени само в собствения си пъп.Светът е прекрасен, но ако липсват хора за разговор, за какво говорим тогава. Да не се лишаваме от удоволствието от общуването, винаги може да се намери начин, когато искаме. Нека не оставяме някакъв такъв сляп и глух свят на нашите деца. Като начало да започнем да поздравяваме първи при среща със съседи и познати, без да има значение дали ще ни отговорят или не. Просто поздрав./автор на текста Zvetanka Shahanska/

неделя, 14 февруари 2010 г.

събота, 13 февруари 2010 г.

МОЯТ ПРОЛЕТЕН ПРОЗОРЕЦ






МОЯТ ПРОЛЕТЕН ПРОЗОРЕЦ
Най-после, започна затопляне и слънцето пекна. Успях да си изпия кафето на терасата сутринта, което не ми се беше случвало не знам откога и вече давах заето. Друго си е да си пиеш кафето на въздух, слънце и простор. Душата ми запя заедно с всички птички около мен, които се скъсаха днес да свирукат. Явно и на тях им дотежа много зимата.Усетих прилив на енергия и желание за много усмивки. Възползавах се и веднага обърнах внимание на цветята си. Имам си един пролетен прозорец. Южен, и там съм си сложила цикламите, а отвън игликите, които купих още началото на януари. И те удържаха фронта. Добре са си, цъфтят и не им дреме , че беше адски студ.Големи свежарчета и носят хубаво настроение. Та те ме крепяха в тези снегове, бури и хали :)Когато чувствах някаква тежест , беше достатъчно само да ги погледна, за да си напомня, че все пак пролетта идва и нищо не е в състояние да я спре. Да се усмихна и да продължа.Качвам няколко снимки на тези мои предпролетни приятелчета - да се зарадвате и вие на свежите, радостни цветове и хубавата енергия, която излъчват. Погледнеш ли ги не може да не се засмееш и да не се зарадваш.Просто не може:)Zvetanka Shahanska

петък, 12 февруари 2010 г.

ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА...


ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА...
Колко пъти сме късали листенца от маргаритката и сме повтаряли тези думи, като в някакъв транс, че ще ни каже тя - маргаритката , отговора, който така силно ни вълнува. И защо си мислим въобще, че някъде другаде се крие той, освен в нас самите? Та нали ние сме участниците в тази игра наречена -любов. В това вълшебство, носещо ни толкова положителни емоции, но и не малко страдания. И въпреки всичко, дори и опарени от последната си връзка, пак и пак търсим ли търсим същото усещане, емоция, състояние - да се понесем нестъпващи по земята, когато реалността размива своите граници и ние се носим като балончета пълни с хелий из пространството.

Всъщност ние сме обречени на търсена цял живот, понеже любовта е нашата движеща сила, нашето вдъхновение, нашият силен старт за всяко нещо, което правим. Тя е солта на нашия живот. Без нея всичко е безвкусно, сиво, равно, скучно, безинтересно. С какво например може да се сравни нетърпението, бързото тупкане на сърцето, припряното кипрене, блясъкът в очите, вдъхновението, радостното очакване, когато отиваме на среща? И когато срещнем погледа на любимия, прегръдката, даряваща толкова взаимност, целувката - като докосване и предаване на най-съкровени чувства и нежност. И когато тръгнем хванати за ръка , неинтересуващи се от никой и нищо около нас.

А замисляли сте се, как това влияе на всичко. Защото тази емоция, е толкова силно наситена с положителна енергия, че тя се разпръсква навсякъде и всеки минал през този облак, носещ се около влюбените , те зарежда неволно. И когато видиш двама влюбени на пейката, на алеята, на улицата ти неволно се усмихваш, става ти драго и мило, защото веднага, автоматично ти носят спомен за нещо хубаво, изживяно преди или сега. И те прави съпричастен , благосклонен , заразен с любов. И ти става леко на душата, че животът си се движи по своите си закони, без да се съобразява с нищо, непоколебимо и се успокояваш, че любовта няма никога да свърши, тя е около нас и колкото повече мислиш за нея, я привличаш с цялото си същество. Винаги има нещо и някой, които могат да бъдат обичани, безрезервно, отдадено , с цялото си същество, дори и да няма взаимност. Просто обичаш и не питаш. Е, може и да попиташ маргаритката за точния отговор. Zvetanka Shahanska

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

СМЕШЕН ЧЕТВЪРТЪК



СМЕШЕН ЧЕТВЪРТЪК
Днес вече ми дойде много тази зима, искам смях, веселие, слънце, топло, море, пясък, мидички, водорасли / даже с тях съм съгласна, само и само да изчезне студът :)/. И реших да кача веселки неща. Два +, сладурски вица и малко подобни картинки. За лека разгрявка преди очакваното затопляне в душата. Ей така, за удоволствие:)))
٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶ ٩(•̮̮̃̾̾●̃̾)۶٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶


Човек вървял през пустинята
без капка вода. Накрая видял един оазис и един змей до водата. Човекът
събрал смелост и сили и започнал да се бие със змея. По някое време
змеят го попитал: - Какво искааш ти, бе? - Да пия! - отвърнал човекът. -
Ами пий бе, що се биеш?!
٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶ ٩(•̮̮̃̾̾●̃̾)۶٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶


Една костенурка се катери по дърво, стига до върха, скача, помахва с лапички
и пада. Така няколко пъти...
На съседното дърво две птички си говорят:
- Абе, дай вече да й кажем, че е осиновена?
٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶ ٩(•̮̮̃̾̾●̃̾)۶٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶


Пиян се прибира след почерпка. По пътя се подпира на улична лампа и започва да вика :
- Такси. Такси.
До него се спира друг пиян. Поглежда го критично и заявява:
- Нема да те вземат с този лампион...
٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶ ٩(•̮̮̃̾̾●̃̾)۶٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶


Зайо Байо стоял на брега на реката и пушел трева. Дошъл по едно време гущерът и го пита:
- Абе, Зайо Байо , к'во праиш?
- Ми, саскам, к'во да правя. Наиш к'ъв е кеф? Дърпаш на единия бряг на реката, преплуваш я и изпускаш от другата страна.
Решил гущерът да опита. Опънал си, преплувал реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер гот. В този момент дошъл крокодилът и го питал какво прави. Като разбрал , решил и той да опита и преплувал раката, за да вземе джоинт от Зайо Байо. Излязъл крокодилът на другия бряг и Зайо Байо изплашено казал:
- Гущер, братле, изпускай, че МУТИРАШ.
٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶ ٩(•̮̮̃̾̾●̃̾)۶٩(•̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃-̃)۶ ٩(●̮̮̃•̃)۶ ٩(-̮̮̃•̃)۶

сряда, 10 февруари 2010 г.

ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА


ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.

Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.

Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.

Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.

Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.

автор Валентин Йорданов

неделя, 7 февруари 2010 г.

ШЕПОТ НА ДУХА


ШЕПОТ НА ДУХА
Когато ние искаме да кажем нещо на Бог , се молим, когато той иска нещо да ни каже - праща интуицията. Страхотна мисъл. Интуицията се крие някъде в нас и чака. Какво чака всъщност. Ами да и създадем благоприятна атмосфера, за да покаже, че е тук с нас и ни помага да вземем правилното решение. Това е нашето шесто чувство, запокитено и забравено, притиснато от нашия негативизъм, гняв, его, отмъстителност, от нашата недобронамереност и лошо отношение. С две думи -това не е нейната среда за да се появи. А тя е много важен фактор за вземане на най-правилните решения за нашия живот. Ако пред нас има няколко пътя за да стигнем от т.А до т.Б, то интуицията ще ни помогне да изберем най-ползотворния, най-рационалния, най-късия път.

Но за да стане , ние трябва да сме подготвили всички условия за това-трябва да сме позитивни, научили се да релаксираме, в добро разположение на духа, да сме се отворили съзнателно и да не се влияем от негативизма. Тя е заложена в нас, но изгубена някъде в живота ни. Това е нашата първа реакция за нещо, на която не обръщаме внимание, но ако си поставим за цел може да се тренира в ежедневието.Това е шепотът на духа ни. Забележете - шепотът, не вик, не крясък, не драматично разтърсване. Това е фино нещо, което трябва да се научим да долавяме. Където човек с пет сетива ще се хакне направо в ямата, ние с помоща на интуициата ще заобиколим, ще прескочим, ще свърнем, дори може и да хвръкнем. Тук ние намираме пътя интуитивно - съзнателно. Това шесто чувство ни дава възможност за избор.

Предполагам на всеки му се е случвало да помисли за някой и той да му се обади по телефона в следващата минута, или да го видите на улицата - пак след като сте го помислили. Именно в това състояние, се случват различни способности, които са почти неизвестни на науката. Това точно свръхчувство е свързано с развитието на интуицита, и колкото тя е по-развита, ще можем да усещаме неща от бъдещето - да виждаме какво става зад ъгъла, и това ще ни помага да избираме най-оптималния, най -добрия път за нас, което от своя страна ще донесе успехи и развитие в живота ни. Има различни техники за трениране на интуицията, но най-важното условие е в нас и се нарича позитивно мислене. Без него не става, каквото и да правим. Само съзнателното позитивно мислене е плодотворната почва за развитие на шестото чувство в нас. Така че следващия път, когато се ядосаме силно, не прощаваме, подхранваме егото си, не сме благородни, нервничим, не зачитаме никой и нищо, забравяме какво е това усмивка, явно не искаме да чуем какво духът ни иска да ни прошепне. Твърдо сме решили да си чукаме главите в стените до последен дъх. До последната капчица сила, а решението е толкова лесно, само трябва да го осъзнаем и да си кажем " Писна ми да съм аутсайдер, да не ми върви, да съм смачкан, искам пък да видя, какво ще стане по този начин! Аз съм свободен човек и ще постъпвам като такъв!"Zvetanka Shahanska

петък, 5 февруари 2010 г.

СТРУВА ЛИ СИ


СТРУВА ЛИ СИ
Много дискусии са водени за щастието и успеха. Свързани ли са и дали, ако си успял, си непременно щастлив Би могло да се започне от това кое за нас е щастието въобще. Защото за различните хора, това е различно. Едни казват - да имам къща, кола, професионална кариера, много пари. Други - припознават щастието в личностно израстване, преодоляване на някакво неприятно състояние, като страх, гняв, зависимост, загуба. Постигането на успех като кариера, пари, вещи, всъщност не носи ли и много загуби на човек. Защото познавам един приятел, който стана изпълнителен директор - престиж, пари, коли,подчинени, но и много отговорности, липса на лично време, нерви. Той загуби съня си. Отслабна с десет килограма за нула време от притеснения. Едва не загуби семейството си, поради липса на време и разни гадни интрижки сътворени от подчинените му. След време сам напусна, защото просто не си заслужаваше цената.

Според мен всеки трябва сам да си отговори на тези въпроси, защото може би ще се чувства добре и с работата, която има в момента, макар с не такава престижна позиция, но това да му дава време - да може да погледне и себе си, и семейството си. Да обърне внимание на вътрешното си състояние, на другите си интереси, което да му донесе чувство на удовлетворение, на мир със себе си и хармония. Дори може да откаже по висока длъжност, защото ще загуби това на което държи най-много, ще го направи нещастен, защото няма да има свободата на която се радва.

И това прави ли го аутсайдер в очите на другите , ако той за себе си е успял човек т. е има всичко на което държи в живота, запазил е душевното си равновесие и способността да се радва. Трябва ли да задраска това, за да не изглежда неуспял в очите на другите. Всеки сам решава дали ще живее собствения си живот или този по сценарий и критерии на другите. В края на краищата той сам определя - кое е успех и щастие за него. Не трябва да се робува на готови клишета. Не и ако това те прави нещастен. И тук идва една мисъл на Томас Улф -" Когато престанат да те интересуват пари, ласкателство и известност, значи си изкачил върха на успеха". Нека се замислим, самите ние къде сме и накъде сме се запътили и най-важното струва ли си.Zvetanka Shahanska

сряда, 3 февруари 2010 г.

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА


ВКУСЪТ НА ЖИВОТА
Понякога сигурно и на вас ви се е случвало да си загубите някъде , по пътя, вкусът на живота. Става едно равно, безцветно, сиво и протяжно. Губим интерес към доскоро обичани неща, не ни се и ходи никъде. И така както сме се омотали в този монотонен ритъм, и...изкача нещо случайно , започваме да чувстваме подем, да излизаме полека от приспивното си" безвкусно " състояние. И какво предизвиква това наше прераждане? Няма формула, за съжаление, няма и определение. То може да бъде всичко ...и нищо.

Понякога ароматът на току - що сварено кафе, цветът на предмет около нас, прелитащо малко врабче навън, полъхът на пролетен ветрец, стръкче бял люляк, искриците в погледа на някой, прочетен забравен стих, откъс от хубава песен/ това ми е любимото:)/ - са нещата, които могат да изиграят ролята на катализатор. Или пък проведен телефонен разговор с човек, който ви е подействал много освежаващо. А какво ще кажете за добра новина, която ви е уцелила точно на време. Тук зависи и какво ще оцените като добра. Защото може, от много високи критерии, и да не я забележите.

И пак опираме до отношението ни към нещата и до това да забелязваме дори и дребните прояви на благосклонност към нас, било от другите, било от съдбата. И да не си казваме -"Е, това сега не е нещо съществено, защо да му обръщам внимание, аз ще чакам голямото събитие и тогава ще се радвам". Да, но "тогава" може и да няма. И заради него да изпуснем този шанс, да се порадваме на живота, ей така, заради емоцията, която събужда в нас и ни кара да се чувстваме живи, цветни, любопитни, а защо не и красиви. Вдъхновени и готови да опитваме нови неща. Не знам вие виждали ли сте човек в такова състояние - да изглежда зле, да отблъсква, да е безинтересен?. Не? И аз не съм. Да не отминаваме лекомислено и най - малките поводи за поддържане на радостта.В това е чарът на цялата тази история - наречен живот:)
/автор на текста Zvetanka Shahanska/

понеделник, 1 февруари 2010 г.

15 ПРИЧИНИ ДА СЕ УСМИХНЕШ


15 ПРИЧИНИ ДА СЕ УСМИХНЕШ
Това клипче , което по-долу ще шерна ми попадна случайно, но след като го изгледах се почувствах много мотивирана и вдъхновена. Така се почувстваха и приятелите ми от ФБ и реших да си го сложа в блога - за неговите читатели:) Като обещавам, че ще помисля малко и ще се сетя за поне още 15 причини за усмивки, и ще ги напиша в следващия си пост. Дори още сега се сещам за една - Усмивката е най - безценният твой аксесоар, никога не го забравяй! А може и вие да се включите и да дадете предложения:))
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...