СЛЪНЧЕВО

СЛЪНЧЕВО
Седя си на терсата, докато пиша и слънцето ме напича приятно. Стопля душата ми и всяко кътче от мен. Птичките пеят ли пеят. Прелест, колко ми липсваше тази топлина. Просторът навън, да си стоиш, да дишаш, да гледаш без да ти тракат зъбите от студ. Такъв студ като през последните седмици не си спомням да е имало. Най - после времето се оправи. Небето е синьо та синьо, няма облачета, само птички се реят волно и някакъв самолет оставя бяла диря след себе си. Оглеждам се и виждам моите цветя, част от тях бях оставила навън зимата. И те издържаха. В ред са си , няма поражения, ще цъфтят. Геройчета:)

Радвам се, и дори клошарят, който си оставя нещата срещу терасата ми не ме дразни вече. Защото си е харесал това място за склад и аз все му правих забележка. Но сега даже му се радвам / беше изчезнал зимата и се уплаших да не е замръзнал/. Появи се обаче сега, и даже се поздравихме. Всъщност щом е щастлив така , какво от това, че на нас не ни харесва. Предполагам , че тези от "чистотата" ще му вдигнат нещата, защото са много стриктни.
Ето и възрастната дама с кученцето, реши да се поразходи. Предишното и куче почина и тя го преживя много тежко, но сега си взе друго да и прави компания, и тя се усмихна.

Колко хубаво е да е топло, бях забравила усещането. Животът се събужда, желанието, радостта, усмивката. Всичко е прекрасно и дългата разходка, която ще направя днес също. Може и фотоапарата да взема . Слънцето блести в очите ми и аз примижавам за да пиша, но е хубаво. Дори една пчеличка жужи около мен, къде се беше загубила. И сега какво ни предстои само -зелено, цветно, красиво! Да му се радваме от сърце и да приветстваме слънцето, което не ни забрави и тази година. Здравей, слънце, усмихвай се все така широко!:))) Zvetanka Shahanska