ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА...

ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА...
Колко пъти сме късали листенца от маргаритката и сме повтаряли тези думи, като в някакъв транс, че ще ни каже тя - маргаритката , отговора, който така силно ни вълнува. И защо си мислим въобще, че някъде другаде се крие той, освен в нас самите? Та нали ние сме участниците в тази игра наречена -любов. В това вълшебство, носещо ни толкова положителни емоции, но и не малко страдания. И въпреки всичко, дори и опарени от последната си връзка, пак и пак търсим ли търсим същото усещане, емоция, състояние - да се понесем нестъпващи по земята, когато реалността размива своите граници и ние се носим като балончета пълни с хелий из пространството.

Всъщност ние сме обречени на търсена цял живот, понеже любовта е нашата движеща сила, нашето вдъхновение, нашият силен старт за всяко нещо, което правим. Тя е солта на нашия живот. Без нея всичко е безвкусно, сиво, равно, скучно, безинтересно. С какво например може да се сравни нетърпението, бързото тупкане на сърцето, припряното кипрене, блясъкът в очите, вдъхновението, радостното очакване, когато отиваме на среща? И когато срещнем погледа на любимия, прегръдката, даряваща толкова взаимност, целувката - като докосване и предаване на най-съкровени чувства и нежност. И когато тръгнем хванати за ръка , неинтересуващи се от никой и нищо около нас.

А замисляли сте се, как това влияе на всичко. Защото тази емоция, е толкова силно наситена с положителна енергия, че тя се разпръсква навсякъде и всеки минал през този облак, носещ се около влюбените , те зарежда неволно. И когато видиш двама влюбени на пейката, на алеята, на улицата ти неволно се усмихваш, става ти драго и мило, защото веднага, автоматично ти носят спомен за нещо хубаво, изживяно преди или сега. И те прави съпричастен , благосклонен , заразен с любов. И ти става леко на душата, че животът си се движи по своите си закони, без да се съобразява с нищо, непоколебимо и се успокояваш, че любовта няма никога да свърши, тя е около нас и колкото повече мислиш за нея, я привличаш с цялото си същество. Винаги има нещо и някой, които могат да бъдат обичани, безрезервно, отдадено , с цялото си същество, дори и да няма взаимност. Просто обичаш и не питаш. Е, може и да попиташ маргаритката за точния отговор. Zvetanka Shahanska