View this site in your language!

неделя, 7 февруари 2010 г.

ШЕПОТ НА ДУХА


ШЕПОТ НА ДУХА
Когато ние искаме да кажем нещо на Бог , се молим, когато той иска нещо да ни каже - праща интуицията. Страхотна мисъл. Интуицията се крие някъде в нас и чака. Какво чака всъщност. Ами да и създадем благоприятна атмосфера, за да покаже, че е тук с нас и ни помага да вземем правилното решение. Това е нашето шесто чувство, запокитено и забравено, притиснато от нашия негативизъм, гняв, его, отмъстителност, от нашата недобронамереност и лошо отношение. С две думи -това не е нейната среда за да се появи. А тя е много важен фактор за вземане на най-правилните решения за нашия живот. Ако пред нас има няколко пътя за да стигнем от т.А до т.Б, то интуицията ще ни помогне да изберем най-ползотворния, най-рационалния, най-късия път.

Но за да стане , ние трябва да сме подготвили всички условия за това-трябва да сме позитивни, научили се да релаксираме, в добро разположение на духа, да сме се отворили съзнателно и да не се влияем от негативизма. Тя е заложена в нас, но изгубена някъде в живота ни. Това е нашата първа реакция за нещо, на която не обръщаме внимание, но ако си поставим за цел може да се тренира в ежедневието.Това е шепотът на духа ни. Забележете - шепотът, не вик, не крясък, не драматично разтърсване. Това е фино нещо, което трябва да се научим да долавяме. Където човек с пет сетива ще се хакне направо в ямата, ние с помоща на интуициата ще заобиколим, ще прескочим, ще свърнем, дори може и да хвръкнем. Тук ние намираме пътя интуитивно - съзнателно. Това шесто чувство ни дава възможност за избор.

Предполагам на всеки му се е случвало да помисли за някой и той да му се обади по телефона в следващата минута, или да го видите на улицата - пак след като сте го помислили. Именно в това състояние, се случват различни способности, които са почти неизвестни на науката. Това точно свръхчувство е свързано с развитието на интуицита, и колкото тя е по-развита, ще можем да усещаме неща от бъдещето - да виждаме какво става зад ъгъла, и това ще ни помага да избираме най-оптималния, най -добрия път за нас, което от своя страна ще донесе успехи и развитие в живота ни. Има различни техники за трениране на интуицията, но най-важното условие е в нас и се нарича позитивно мислене. Без него не става, каквото и да правим. Само съзнателното позитивно мислене е плодотворната почва за развитие на шестото чувство в нас. Така че следващия път, когато се ядосаме силно, не прощаваме, подхранваме егото си, не сме благородни, нервничим, не зачитаме никой и нищо, забравяме какво е това усмивка, явно не искаме да чуем какво духът ни иска да ни прошепне. Твърдо сме решили да си чукаме главите в стените до последен дъх. До последната капчица сила, а решението е толкова лесно, само трябва да го осъзнаем и да си кажем " Писна ми да съм аутсайдер, да не ми върви, да съм смачкан, искам пък да видя, какво ще стане по този начин! Аз съм свободен човек и ще постъпвам като такъв!"Zvetanka Shahanska

7 коментара:

  1. :))))
    Дори бих допълнила - не просто с положителното мислене, а изобщо като изключим мисленето - да се абстрахираме от гласа на разума, на ума, независимо какво ни говори. Да насочим вътрешния си взор към душата, към онази тиха и ненатрапчива Божествена частица, която сме отвикнали да чуваме .... Тя само ни тихо ни нашепва - нека се вслушаме .... Това е най-добрият глас :))))
    Друго си е човек да си сервира сутрешното кафе в твоя компания, Цвети :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Меги, знаех си , че тази тема ще те заинтригува:)) И аз много я обичам тази интуиция. Норбеков ме запали страшно по нея. Той основно набляга на нея - да я развиваме и няма мърдане. Дори до там да се стигне, че да развиваме и седмо чувство. Това вече е когато ти си правиш събитията сам, съзнателно. Сам си създаваш пътя. Ходиш си по него и виждаш цялото.Но как става това - можеш да си представиш за каква работа над себе си става въпрос. Но на нас ни стига и интуицията:)
    Меги, как хубаво си го казала"...онази тиха и ненатрапчива Божествена частичка, която сме отвикнали да чуваме... Тя само тихо ни нашепва - нека се вслушаме..." Меги, браво на теб. Стопли ми душата :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Трудно, но не непостижимо. Просто динамичния и материален свят, в който живеем, ни е натрапил навика да слушаме ума постоянно, да правим само онова, което неговите мисли ни казват, да се доверяваме само на лочигески обяснимото, защото то ни създава чувство за сигурност и стабилност - видимо е, или поне лесно води до видими резултати.
    Но ние си носим Божественото в себе си, Духът е в нас - така сме създадени...въпрос на желание и малко повече практика :))))

    ОтговорИзтриване
  4. Кръстю, да така е. Трудно е, но и Меги го е казала много добре, че не е непостижимо.Ето какво казва Норбеков : " Във всяка ситуация трябва да се научим да избираме най-оптималния вариант, най-резултатното решение - с каквото и да се занимаваме, каквото и да правим, независимо дали става въпрос за бизнес, или за личен живот! От най - незначителните до най - важните и съдбоносни решения!
    Ако избирате с ИНТУИЦИЯТА, сте обречени на УСПЕХ!И пак повтарям на УСПЕХ!"
    Пожелавам ви лека вечер и много спокойна нощ :)

    ОтговорИзтриване
  5. ..."Когато ние искаме да кажем нещо на Бог, се молим, когато той иска нещо да ни каже - праща интуицията"...
    Невероятно е това.
    Силата на интуицията е нещо изключително. Не всеки умее да улавя " шепотът на духа ", но придобие ли това умение, му се разкриват безброй позитивни възможности пред него. Защото така върви по своя път,като следва шепотът на своята душа.
    Пожелавам на всички да развият интуицията си и да се вслушват в напътстията, които получават...

    ОтговорИзтриване
  6. smile, здравей приятелче ☼☼☼ :) Това може да се тренира. Да се развива интуицията не е непостижимо. Напротив.Иска се желание и постоянство. Но първо да се осъзнае. Да се разбере, че ни е необходима за да подобрим вземането на правилни решения за живота ни. Поздрави, smile и лека вечер♥

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...