View this site in your language!

понеделник, 15 февруари 2010 г.

ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА



ЗАГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Липсва диалог

Една приятелка ме помоли да напиша нещо за общуването, защото чувствала как все по-трудно става комуникацията между хората. Как всеки се затваря в собствената си Вселена и отказва да излезе от нея, каквото и да става. Или , ако се подаде навън, нещата зациклят във всички посоки. Излизаш и какво намираш. Някакви хора постоянно се оплакват от всичко, започват от времето и отиват до световната конспирация. Други пък изобщо и не искат да те слушат. Диалог липсва, говори само той, без да ти даде възможност да издадеш и един звук. Т.е разиграва се монолог. Много далече от разбирането за прост диалог. Има и такива хора, които нищо им няма, но си говорят сами по улицата. Аз съм виждала, млад човек върви и си приказва, прави гримаси, вживява се. Първо си помислих, че е с хендс фри,но не, нямаше нищо такова на ухото си.

Да си говориш сам

Моят извод е, че всичко вече така ни е приклещило отвсякъде, че някои хора отказват комуникация и предпочитат собствената си компания. Или само в супер тесен кръг и нито крачка навън. Тези говорещите си сами, са толкова самотни, че вкъщи си говорят сами на глас , за да не забравят как става това и излизайки на улицата не могат да се контролират. За оплакващите се перманентно, явно всички проблеми са ги притиснали вече безконтролно и те за да се освободят от напрежението, като мернат човек наоколо и започват. И ето виждате каква каша се забърква. Излизаш и няма с кой две нормални приказки да смениш. И ако случайно попаднеш на някой "нормален", направо започваш да го гледаш като извънземен, а ако е и ведър и усмихнат/ ах, какъв лукс само/ направо можеш да се поздравиш за късмета . Даже не ми се и говори за мнителните субекти, които във всеки жест и приказка виждат заговор.

Просто поздрав

Как ще я караме така и до къде може да се стигне? Може би до общество от загубили се самотни хора, при което всеки говори различен език? Разминаващи се с непроницаеми погледи и студени физиономии, затворени в своя си свят , лутащи се и оцеляващи всеки сам за себе си, и говорещи само със себе си. Не може така да продължава. Нека бъдем по-отворени, толерантни, несъсредоточени само в собствения си пъп.Светът е прекрасен, но ако липсват хора за разговор, за какво говорим тогава. Да не се лишаваме от удоволствието от общуването, винаги може да се намери начин, когато искаме. Нека не оставяме някакъв такъв сляп и глух свят на нашите деца. Като начало да започнем да поздравяваме първи при среща със съседи и познати, без да има значение дали ще ни отговорят или не. Просто поздрав./автор на текста Zvetanka Shahanska/

4 коментара:

  1. Цвети, четейки това, което си написала, се замислих за един друг аспект от общуването. А именно, че днес май ни е по-лесно да комуникираме по електронен път, отколкото очи в очи.Дали и това не някаква форма на бягство от реалността? Дали наистина сме изгубили способността си чисто по човешки да поговорим с приятели, близки, колеги.....

    ОтговорИзтриване
  2. Наскоро приятелка ми сподели, как на нейната скромна възраст от малко над 25 няма приятелки, на които да се обади да излязат или пък да им сподели или изплаче голямата си любовна драма. Аз също съм й приятелка, но сме доста различни - като разбирания и начин на живот.
    Зачудих се и си дадох сметка, колко съм щастлива, че имам един набор от сигурни хора, на които мога да се обадя в труден момент, да отида при тях, да са до мен, когато имам нужда.
    А тя е активен човек, винаги съм смятала, че води много по-активен живот от мен. Сподели ми, че доколкото е имала приятелки досега, те са били част от някаква обща компания със съответния мъж, с когото излиза. Съответно с прекратяването на връзката с този човек, и останалите покрай него изчезват.
    Зачудих се къде е отишло истинското общуване, което е над излизането по барове и дискотеки; отвъд съвместния шопинг през уикенда - това всеки го може и на много хора доставя удоволствие. И как въпреки това в труден момент няма на кого да се обадиш, някой който да ти отдели няколко ценни за теб мига....
    Защо става така и кое е по-важно за нас?!
    Оказва се един видимо активен и екстровертен човек всъщност може да бъде много самотен.
    И ето ти сега си писала за това .....
    Ами всеки си избира и неражда приоритетите. Според ситуацията и нуждите. И после сам са открива грешките в наредбата ... стига да не е вече твърде късно.

    ОтговорИзтриване
  3. Жени, това за електронноте общуване ми е малко спорно. Сега, ако това е бърза комуникация, пести време, средства, и не е мания - нищо против. Тя дава разнообразие и разширява хоризонта. Не си се откъснал от реалния живот, вършиш си нещата, какъв е проблемът. Но, ако това стане заместител на 100% на реалния живот , вече е проблем. Но пък да ти кажа , дори и това приемам, ако човек се чувства добре, а иначе му е трудно и е самотен. Те социалните мрежи са затова и мисля, че си изпълняват функциите добре.

    ОтговорИзтриване
  4. Меги, напълно се съгласявам с теб. Оказва се, че много хора са самотни въпреки всички налични средства за комуникации. А са отворени, активни. Но то си зависи и от самия човек. От неговите представи, и очаквания. Ако търсиш само перфектни хора ще се обречеш на самота. Но тук има един мн.прост трик. Просто се вглеждаш в себе си .Идеален ли си? Не! Тогава защо търсиш това в другите.Това винаги помага и отрезвява:)))

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...