КОЙ Е ВИНОВЕН
Много често казваме: „Той /тя/ ми провали живота”. Особено след някоя по продължителна връзка. Наистина тогава се чувстваме толкова зле – дори и рaздялата да сме поискали самите ние. Защото сме свикнали с този човек, допуснали сме го до наши много лични неща и е станал едва ли не част от нас самите. И сега чувстваме една празнина, която не може толкова бързо /колкото сме си мислили/ да бъде запълнена. По ниво на стрес, една такава раздяла е равнозначна на развод. Тази ситуация се нарежда на второ място, като на първо е смъртта на наш близък човек. За да се нормализира положението и да се достигне някакво що-годе равновесие в живота ни, са необходими минимум 2 години. Това е истината, като мога да ви уверя, че понякога и 7 години не стигат за да влезе човек в час /по мнението на една позната, на която и трябвали 7 години за да се възстанови след раздялата/.
Кой е виновен...
Да, кой ? Ако разсъждаваме както трябва, а не първоимпулсно, трябва да си зададем въпроса, той/тя/ ли са само причината за да чувстваме, че животът ни е провален откъдето и да го погледнем – отгоре, отдолу, отляво, дясно – все тая. Или ние с нашето поведение и мислене сме ДОПУСНАЛИ да се чувстваме в ролята на жертва - на човек с разбито сърце – накълцано на парченца и хвърлено в пространството да се рее... Дали ние по някакъв начин, подсъзнателно или не, не сме предизвикали такава развръзка и после по–лесното е да хвърляме вината извън нас. Защото кой, кой иска да бъде виновен за нещо?!? Може би само един мазохист от класа би се изкефил тотално... А може би сме надценили ситуацията и човека, и сме го допуснали твърде близо до нас, до живота ни /който дотогава си е бил наред, все пак/, и сме му позволили най- щедро да се разположи в цялото ни сърце... Ей така – на, вземи сърцето ми и прави с него каквото си искаш... Позволили сме си да станем зависими /недопустимо е това/ от тази личност и после, след раздялата, изпитваме отчайваща абстиненция...
Все въпроси...
Все въпроси, над които трябва да се замислим сериозно, ако не искаме всеки път ситуацията да се повтаря като в някакъв сълзлив филм, пак и пак... Да не залагаме и да не правим едни и същи грешки всеки път, когато си мислим, че сме намерили любовта на живота си и вече се предаваме и развяваме бяло знаме... Т.е да бъдем малко по реалисти, по- да не се литкаме като невидели, да запазим независимостта си, защото трябва първо да се научим да живеем сами със себе си и след това са разрешени експериментите... Иначе ще страдаме цял един живот. Ако ви харесва тази цена – моля... платете си я. Но после да няма ред сълзи, ред..., а също и: „не виждам смисъл в живота без него/нея/” ...готови на всякакви безпринципни компромиси. И сега просто чета в мислите на много от вас – „ да, лесно е да се пише, но когато се случи..” Случва се на този, който ПОЗВОЛИ да му се случи.../текст Zvetanka Shahanska/
/статията е публикувана в списание SELF-HELP списание SELF-HELP/
Публикации
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеНе трябва да забравяме, че за създаването на една връзка са необходими двама. Режисьорите и актьорите са същите двама...Началото и края се пишат от тях.
ОтговорИзтриванеПоздрави, Цветанка :)
п.п.извини ме, че изтрих, но имаше грешка ;)
Мария, да - една връзка се създава от двама, но да не забравяме, че за да узреем за такава връзка, ние трябва да си отговорим на повдигнатите по-горе въпроси. Не за друго, а за да не страдаме излишно!
ОтговорИзтриванеЧетох статията в Селф Хелп . Много често все се търси виновен. Крайно време е да се спре с обвиненията. Не трябва да се търси виновен, а трябва да се избягват такива ситуации. Много добра и поучителна статия и е истина казаното. Браво на Цветанка за труда!!!
ОтговорИзтриванеКалине, благодаря! Радвам се, че ти е харесала статията.
ОтговорИзтриванеНещо пак си се объркала :) аз трябва да благодаря за труда :). Статията е хубава, но това за което се пише не е хубаво. Навсякъде вечно слушам обвинения :0 никой не се замисля най-малкото правилно ли обвиняваш еди кой си и т.н. Много са гадни семейните саги, тоя бил виновен, оня бил крив, ама тоя правия еди какъв си и т.н ... гадно е :(
ОтговорИзтриванеЦвети,тази тема винаги ще бъде актуална,но едва ли ще се намери някой който да даде конкретен отговор на въпросите!Сигурен съм,че поне няколко пъти се е случвало в живота на всеки един човек да се сблъска с разочарованието от връзка,приятелство и т.н.Според мен вината е в двете страни!Вероятно ще получиш много мнения и всяко ще бъде вярно погледнато от различен ъгъл!
ОтговорИзтриванеЦвети, не знам кой е виновен, но от собствен опит стигнах до заключението ,че за раздялата са нужни двама. Вината може и да не е поравно, но и двамата я носят. Не поради друга причина, а че са допуснали да се стигне дотам и Живко е абсолютно прав, че вината е в двете страни.
ОтговорИзтриванеПоздрави.
Живко, добре че споменаваш , че винаги ще има много мнения. Но точно затова можем да обсъждаме...съгласна съм, че вина винаги има и от двете страни. Но в статията застъпвам тезата, че понякога влизаме в дадена връзка неподготвени за това, което ни очаква и това става причина ние сами да се докараме до неприятен резултат. Като под ние разбирай, която и да е от двете страни.Понякога и двете...
ОтговорИзтриванеMagiosnik, здравей! Когато се стигне до раздяла всеки има някаква вина за този резултат. Това си е така безспорно. Но помисли малко какво се случва, когато влизайки в една връзка, човекът/който и да е той/ няма нагласата за някав тандем, а си иска да е супер самостоятелен или обратното - да е напълно зависим от другия/залепен за него като гербова марка/, а другият пък си е противоположността на това. И се получава - каквото си иска...
ОтговорИзтриванеЦвети, права си, че когато в една връзка нямаш нагласата за тандем нещата излизат извън контрол и рано или късно се стига до раздяла.
ОтговорИзтриванеМиро, точно това имах предвид:) Че има хора, които още не са се научили дори да живеят със себе си, а влизат във връзки , получава се катастрофа и всички са им виновни, а в случая трябва да погледнат първо себе си...и да излязат от егоцентричната си себична същност, която им пречи много!
ОтговорИзтриванеМного от "скандалите" стават заради хора - егоисти, мислещи само за себе си.. както каза Цветанка, които незнаят да живеят със себе си. Има хора които дори себе си не познават (от това което виждам),а се впускат във връзки които от самото начало са фатални. По този начин "разказват играта" на нищо неподозиращия първоначално отсрещен човек и оттам се почва сагата... обикновено става: виновния - невинен а невинния става виновен.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ.
ОтговорИзтриванеКалин, много си прав. И търсят все да изкарат нищо неподозиращия човек отсреща, виновен за цялата миш-маш бъркотия, която те самите създават съзнателно или не...Не че и те не страдат после, но не виждат в себе си вината.
ОтговорИзтриванеВсеки ден като админ. на 2 сайта за запознанства се срещам с хора със следните разсъждения:"ее кво ме интересува днес с нея, утре не съм" " е тя мойта не ме кефи и затова ходя по чуждо" и тн. Освен непознаване на себе си, егоисти това според мен е и някакъв комплекс в много хора. Те си мислят че живота и нещата от него са като 2+2=4 :). Мразя такъв тип хора, които искат да бъдат уважавани, а когато "ножа" допре до тях - бягат. След това следват заключенията - е те жените са такива и такива, аз затова нямам сериозна дама" . Всичко зависи от културата и от характера на човека, а донякъде и от възпитанието
ОтговорИзтриванеДа има и комплексирани. Характер, култура, възпитание - всичко е един микс, и това влияе върху решения, събития...
ОтговорИзтриване:) Цвете тaka e. Има много комплексирани хора...най-вече културата и възпитанието. Но пък и често някои се държат така, само защото някой техен пр-л и той бил така :)
ОтговорИзтриванеМоже и да подражават, но защо да го правят? Може би да се издигнат в нечии очи...
ОтговорИзтриванеПодражават за да са еднакви така да кажа..да може А да прилича на Б :), а никой не се замисля, че затова сме хора - заради различието :). Цвете и ти си до късно а :)))
ОтговорИзтриванеДа, и аз :) Какво е това желание за еднаквост, Може би се страхуват да бъдат различни,да бъдат себе си.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТрудно се преживяват такива раздели, да. Но понякога като мине периодът на драматизация, си даваш сметка за много неща. Понякога съжаляваш. Друг път тепърва преоткриваш красивите неща около себе си и новите, по-добри възможности, които те очакват. За да си помогнем да преодолеем раздяла, трябва да няма обвинения кой, защо, кога, какво. Разговори с човека трябват. Помирение. Прошка, дори да няма някаква грешка от негова страна или твоя. Основното, което е важно за преодоляването, е да намерите покой, да не се задълбава в дразги и обвинения. Това е. В крайна сметка големите хора са наясно, че пътищата понякога се разделят. И не е задължително да се разделят с трагедии. Понякога е за добро. Позитивното мислене е всичко, което ни трябва след раздяла. Трудно е, но не невъзможно :) Животът е твурде кратък, за да го пилеем в сълзи по отминали неща.
ОтговорИзтриванеНадинка, толкова добре си го написала. Не е необходимо винаги да се разделяме като врагове. Може и в добри отношения да останем след раздялата, в края на краищата, животът е кратък и има ли изобщо смисъл двама души обичали се доскоро безпаметно, сега да се мразят....И да гледаме напред, когато една врата се затваря пред нас, много други се отварят някъде там, но ние още не ги виждаме...Поздрави и лека вечер!
ОтговорИзтриване