ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ

ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ
Скоро гледах по сутрешния блок на БТВ двама японци, които от години вече живеят в България. Пенсионирали се и им харесало тук, и останали. Дори се преместили от град Шипка в село Каравелово. Защото искали да имат голям двор. Не мога да ви кажа на колко са години - пенсионирали се в Япония. Но изглеждат толкова млади, усмихнати, ведри, любопитни. Говореха български много старателно и пееха български песни в някакъв самодеен хор. Та тези японци съобщиха, че са се прекръстили и са взели български имена, просто са ги добавили към техните. Той се казва вече Иван Лео, а тя Мария Сатоми.Как се радваха само на този факт. Като деца. И бяха много истински, ведри, пъргави и усмихнати. Възхитих се на техния експериментаторски дух. На нестрахът им. На това, че не им пука кой какво ще каже. Че се съобразяват с това, което им харесва и ги влече, без задръжки и условности.

Какво всъщност им дава такава енергия и младост? Ами това, че не са се предали, не се съобразяват с разни ограничения като възраст, език, култура. Любопитни са към всичко и всички. Не ги е страх да експериментират с необичайни неща. Ентусиазирано подхождат към заобикалящия ги свят. Усмихнати и позитивни, не разбиращи думи като "не може", " няма", "не бива". Защото тези думи са плод само на нашето съзнание. И само там те слагат спирачки и не ни позволяват да бъдем такива, каквито искаме да сме. Оплетени в разни условности, омотани в изкуствено поставени ограничения и комплекси, ние сами си поставяме ограничения и после се чудим защо сме такива нервни, свити и смачкани. Защото все още робуваме и обичаме да слагаме етикети по възраст, пол, раса и за каквото се сетите, и след това действаме спрямо тези ограничаващи нашата същност " правила".

И всеки прекрачил тази граница бива низвергнат, оплют и стъпкан. В случая с японците - го няма това отношение към тях, защото са чужденци. Т. е имат пришит етикет, към който си знаем какво е отношението ни. Това го има във всички възрасти, просто примерът ми в случая е с тях.

Нека се обърнем към нашата вътрешна същност, да се отпуснем, да игнорираме изкуствените граници поставени от обществото ни и от нас самите . Да върнем любопитството си към заобикалящия ни свят и да му се зарадваме от сърце. Да не бягаме от новостите, а да си направим труда да сме в крак с тях. И тогава с учудване ще разберем, че понятия като години, възраст, време няма да имат значение за нас. Старостта навлиза в живота ни, когато ние и разрешим това. Много интересно разсъждение ми беше попаднало скоро. Че ние остаряваме, защото знаем, че трябва да остаряваме и виждаме това около нас. Ако не знаехме и не виждахме ...Сами си представете за какво става въпрос. Zvetanka Shahanska