View this site in your language!

четвъртък, 18 март 2010 г.

ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ


ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ
Скоро гледах по сутрешния блок на БТВ двама японци, които от години вече живеят в България. Пенсионирали се и им харесало тук, и останали. Дори се преместили от град Шипка в село Каравелово. Защото искали да имат голям двор. Не мога да ви кажа на колко са години - пенсионирали се в Япония. Но изглеждат толкова млади, усмихнати, ведри, любопитни. Говореха български много старателно и пееха български песни в някакъв самодеен хор. Та тези японци съобщиха, че са се прекръстили и са взели български имена, просто са ги добавили към техните. Той се казва вече Иван Лео, а тя Мария Сатоми.Как се радваха само на този факт. Като деца. И бяха много истински, ведри, пъргави и усмихнати. Възхитих се на техния експериментаторски дух. На нестрахът им. На това, че не им пука кой какво ще каже. Че се съобразяват с това, което им харесва и ги влече, без задръжки и условности.

Какво всъщност им дава такава енергия и младост? Ами това, че не са се предали, не се съобразяват с разни ограничения като възраст, език, култура. Любопитни са към всичко и всички. Не ги е страх да експериментират с необичайни неща. Ентусиазирано подхождат към заобикалящия ги свят. Усмихнати и позитивни, не разбиращи думи като "не може", " няма", "не бива". Защото тези думи са плод само на нашето съзнание. И само там те слагат спирачки и не ни позволяват да бъдем такива, каквито искаме да сме. Оплетени в разни условности, омотани в изкуствено поставени ограничения и комплекси, ние сами си поставяме ограничения и после се чудим защо сме такива нервни, свити и смачкани. Защото все още робуваме и обичаме да слагаме етикети по възраст, пол, раса и за каквото се сетите, и след това действаме спрямо тези ограничаващи нашата същност " правила".

И всеки прекрачил тази граница бива низвергнат, оплют и стъпкан. В случая с японците - го няма това отношение към тях, защото са чужденци. Т. е имат пришит етикет, към който си знаем какво е отношението ни. Това го има във всички възрасти, просто примерът ми в случая е с тях.

Нека се обърнем към нашата вътрешна същност, да се отпуснем, да игнорираме изкуствените граници поставени от обществото ни и от нас самите . Да върнем любопитството си към заобикалящия ни свят и да му се зарадваме от сърце. Да не бягаме от новостите, а да си направим труда да сме в крак с тях. И тогава с учудване ще разберем, че понятия като години, възраст, време няма да имат значение за нас. Старостта навлиза в живота ни, когато ние и разрешим това. Много интересно разсъждение ми беше попаднало скоро. Че ние остаряваме, защото знаем, че трябва да остаряваме и виждаме това около нас. Ако не знаехме и не виждахме ...Сами си представете за какво става въпрос. Zvetanka Shahanska

2 коментара:

  1. О,те също знаят какво значи "не може" и "не бива", но при тях няма разминаване на ценностите като при нас :))
    При нас "могат" и "биват" неща, които от нормална, морална и ...пр. гледна точки ...не биват хич даже. :)
    А са хвалени и превъзнасяни неща ,които са простащина ,меко казано ..

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласна с теб, Кръстю. Тук съществува в момента такъв култ към сурогатите, че чак свят ми се завива. Превъзнасят се по медиите и не само, простотии, обръща се внимание на изкуствени неща, на изкопирани от всякъде,на плагиатство, на ниска култура, на неграмотници. И това ни залива отвсякъде , ако сам не кажеш стоп в един момент. Голяма каша на ценности и спасението на давещите си е в техните ръце. За съжаление такава е в момента родната действителност.
    Слънчев ден ти желая :)))

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...