View this site in your language!

сряда, 24 ноември 2010 г.

ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ



ОТ ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ

Когато ние искаме нещо от Бог – изпращаме молба, когато той иска да ни каже нещо – изпраща интуицията.

Тук ще спомена за два много лесни начини за трениране на интуицията. От нас се иска само постоянство и желание. Вече съм писала на тема интуиция и колко е важна за вземане на правилните за нас решения. И как тя обича да живее там , където има хармония, спокойствие, добро настроение. Това е базата от която се започва съвместният ни живот с интуицията.

Първи стъпки

Започваме сутрин, след като сме се събудили. Не скачаме веднага / много вреден стресов навик/ – ако трябва се събуждаме няколко минути по-рано. Излежаваме се и за да не иде напразно това действие, започваме да си припомняме събитията и емоциите , които са ни се случили предния ден. Много е важно да се наблегне на чувствата. Как сме се чувствали, какво сме изпитвали. Първоначално това отнема около 15 минути. Но след като го правим редовно, ще ни стигат 2-3 минути. Така приучаваме мозъка ни да прави бързи анализи, които са много необходими за работата на интуицията. Приемаме това действие като работа, не като каприз. Работа върху себе си, за себе си, от любов към себе си, помощ към себе си/индиректно и за другите/. Това го подчертавам за да се самомотивираме и да стане като наш навик. Като миенето на зъбите или храненето всеки ден.

Картите

Една колода карти трябва да имаме винаги под ръка. Упражнението е лесно, няма напрягане. Държим картите с гърба нагоре. И ги отваряме една по една, като преди всяка казваме цвета и – червена или черна. Не се замисляме. Правим го механично. Накрая броим колко карти сме познали. Записваме си. И така всеки път, когато имаме свободно време се упражняваме. С изненада ще видим, как започват да се увеличава бройката на познатите цветове. Тук също се иска постоянство и мотивация. Или както казва една специалистка по развитие на интуицията, правим го докато получим мазоли на пръстите. За такова постоянство става въпрос. Това не е някакъв фокус-мокус. Няма да ставаме врачки, правим го за развитие на интуицията. Тренираме я. За да е в готовност, когато имаме нужда, тя да има достатъчно силен глас за да я чуем, а ние - сетива за да я усетим. Защото интуицията си съществува винаги, но ние не можем да я разпознаваме . Не сме се научили, а и тя горката е закърняла след като не я използваме въобще. Гласчето и е слабо и не всеки може, без тренировки, да си я познае, прегърне и заобича.../текст Zvetanka Shahanska/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...