ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА

ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА

Страх. От света наоколо, от провал, от любов, от кризата...От всичко на света...Как да го преборим. Може и да му се отдадем, разбира се. Но какво постигаме. Попадаме в ръцете на депресията, чиито пръсти стискат много силно. Толкова силно, че може и да ни погубят. Ето защо, колкото по-далече от него , толкова по-добре за нас.

Как

За щастие така сме устроени, че две мисли едновременно в главите ни няма как да съществуват. Просто не могат да съжителстват, не се харесват, бутат се и се бият направо. Можем да мислим само за едно нещо. И сега тук е трикът. Големият, БИГ, трик. Ние си избираме мисълта, която ще ни владее цял ден/ природата пак се е съжалила над нас/.

Можем да избираме - от сутринта да гледаме радостно на живота, все едно ни чака най-големият късмет на света или обратното - най-голямото нещастие. Защо да изберем първото? Защото страхът не се диша с радостта и смеха. Те не се понасят. Защото той при наличието на позитивизъм залинява и си заминава. Чао, не искам и да те видя и да те помириша дори...Страхът може да вирее при униние, меланхолия, негативизъм. Тогава е неговото царство. Тогава той се шири и завладява територии.

Но и ние не спим. И му играем номерца, като се съсредоточаваме върху щастието и смеха. Ако не ни се получава по естествен начин този трик, тогава прибягваме до следната хватка. Играем го, все едно сме щастливи, всичко за което сме мислили се е сбъднало и ние направо хвърчим. Смеем се и над себе си дори. Ама как се смеем само.

И така, ден след ден, ние продължаваме да се превъплащаваме в радостни от живота хора, вживяваме се. Вживяваме се с емоцията на щастието, докато това състояние не стане наша втора природа. Докато не станем самите ние. Докато една хубава сутрин не се събудим и не установим , че не е необходимо да играем, защото ние СМЕ ВЕЧЕ такива. Ние се смеем без да се принуждаваме, радваме се и на малките неща, без да се насилваме. И, о чудо, от страха няма и следа. Няма и да има, защото за него смехът е нещо непоносимо за съществуването му.

Всичко зависи от нас

Ето по този много лесен / и не толкова/ за осъществяване начин, се научаваме да сменяме гледната си точка. Да подберем правилната мисъл и емоция, и нещата се случват. И страхът изчезва. Няма нужда да се тъпчем с измислени лекарства. Химии, които влияят, на което си искат и не искат. Ставаме силни, защото сами си помагаме. Ние искаме да си помогнем, а не да се оставяме в чужди, незаинтересовани ръце. Иска се желание, търпение и хъс. Това е изпитано. Дава прекрасен резултат. Това е метод залегнал в системата на Норбеков. В системата на Дейл Карнеги... Изобщо пробвайте - става... / текст Zvetanka Shahanska/