View this site in your language!

сряда, 13 октомври 2010 г.

ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА



ДА ПРЕБОРИМ СТРАХА

Страх. От света наоколо, от провал, от любов, от кризата...От всичко на света...Как да го преборим. Може и да му се отдадем, разбира се. Но какво постигаме. Попадаме в ръцете на депресията, чиито пръсти стискат много силно. Толкова силно, че може и да ни погубят. Ето защо, колкото по-далече от него , толкова по-добре за нас.

Как

За щастие така сме устроени, че две мисли едновременно в главите ни няма как да съществуват. Просто не могат да съжителстват, не се харесват, бутат се и се бият направо. Можем да мислим само за едно нещо. И сега тук е трикът. Големият, БИГ, трик. Ние си избираме мисълта, която ще ни владее цял ден/ природата пак се е съжалила над нас/.

Можем да избираме - от сутринта да гледаме радостно на живота, все едно ни чака най-големият късмет на света или обратното - най-голямото нещастие. Защо да изберем първото? Защото страхът не се диша с радостта и смеха. Те не се понасят. Защото той при наличието на позитивизъм залинява и си заминава. Чао, не искам и да те видя и да те помириша дори...Страхът може да вирее при униние, меланхолия, негативизъм. Тогава е неговото царство. Тогава той се шири и завладява територии.

Но и ние не спим. И му играем номерца, като се съсредоточаваме върху щастието и смеха. Ако не ни се получава по естествен начин този трик, тогава прибягваме до следната хватка. Играем го, все едно сме щастливи, всичко за което сме мислили се е сбъднало и ние направо хвърчим. Смеем се и над себе си дори. Ама как се смеем само.

И така, ден след ден, ние продължаваме да се превъплащаваме в радостни от живота хора, вживяваме се. Вживяваме се с емоцията на щастието, докато това състояние не стане наша втора природа. Докато не станем самите ние. Докато една хубава сутрин не се събудим и не установим , че не е необходимо да играем, защото ние СМЕ ВЕЧЕ такива. Ние се смеем без да се принуждаваме, радваме се и на малките неща, без да се насилваме. И, о чудо, от страха няма и следа. Няма и да има, защото за него смехът е нещо непоносимо за съществуването му.

Всичко зависи от нас

Ето по този много лесен / и не толкова/ за осъществяване начин, се научаваме да сменяме гледната си точка. Да подберем правилната мисъл и емоция, и нещата се случват. И страхът изчезва. Няма нужда да се тъпчем с измислени лекарства. Химии, които влияят, на което си искат и не искат. Ставаме силни, защото сами си помагаме. Ние искаме да си помогнем, а не да се оставяме в чужди, незаинтересовани ръце. Иска се желание, търпение и хъс. Това е изпитано. Дава прекрасен резултат. Това е метод залегнал в системата на Норбеков. В системата на Дейл Карнеги... Изобщо пробвайте - става... / текст Zvetanka Shahanska/

6 коментара:

  1. Поздравления за текста, прочетохго на един дъх!
    В такива случаи е важно не само какво, но и как е казано!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Кръстю. Аз и така го писах - на един дъх. Пък и този начин е много ефективен. И много помага:) Лека вечер:)

    ОтговорИзтриване
  3. Стоян Иванов, точно така - няма смисъл. Става по-лошо, не и по-хубаво. Като се освободим от страха - се възраждаме:)

    ОтговорИзтриване
  4. А Егото не играе ли "номерца" и как да се справим с това?

    ОтговорИзтриване
  5. Маргарита, играе разбира се, то винаги иска да доминира, но го тренираме:), Не че ще го заличим, но ще стане по сговорчиво. В малки дози то си е полезно, въпросът е да не доминира:)Веднъж ще стане, друг път не, но като сме постоянни - няма начин, по описания по-горе начин става допустимо и не пречи...

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...