View this site in your language!

сряда, 31 март 2010 г.

СВЕТЪТ Е ХУБАВ







/сн.Zvetanka Shahanska/
СВЕТЪТ Е ХУБАВ
Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен
светът има нужда от моята песен.

Нищо че някои кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен
светът има нужда от моята песен.

Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен
светът има нужда от моята песен.

Недялко Йорданов

вторник, 30 март 2010 г.

КОЛКО Е ВАЖНО ОСЪЗНАВАНЕТО



КОЛКО Е ВАЖНО ОСЪЗНАВАНЕТО

Ако трябва веднага и светкавично да отговаря - изключително важно. Всъщност, осъзнаването предхожда нашата промяна. Как ще се преборим с някой наш лош навик , ако дори не знаем , че го имаме. Трябва да го осъзнаем за да можем да се поправим и да го заменим с нещо положително и градивно. След като му обърнем внимание/ на лошия навик/, ще започнем и да намираме повече решения в живота си. Или по-точно започваме да забелязваме най-различни положителни алтернативи, които като че ли само са чакали да дойде времето им и хоп - изскачат пред нас -" хайде вземи ме, пробвай ме, няма да съжаляваш, поне опитай - не се чуди".

Приемето го като лекарство

Така че осъзнаването, в която и област да го приложим, все е от полза за нас, за нашето себеразвитие. Иска се само желание. Но не някакво вяло желание - "е, сега ще видя, може и да пробвам, но нямам време, по-късно" - това са само част от самооправданията , които ще ни залеят, ако не го искаме наистина, със съзнанието, че го правим за доброто ни , не само на нас , а и на околните. Че това е частта от нашето развитие, без която не може да се върви в правилната посока. Да го приемем като нещото предписано ни от някой мъдрец, сутрин, обед и вечер осъзанaване - поне в началото, докато не стане неотменна част от нас. Съставка, която не може да бъде откъсната от нашата същност.

Без усилие не става

Всяка промяна изисква усилие от наша страна. Осъзнаването също. Как да мислим, как да запазим спокойствие, как да се отворим към света, как да се преодолеем. Това последното е направо трепач. Много трудна задача. Да загърбиш навици трупани с години, мисли втълпени ни откого ли не, погрешно възпитание, сгрешен мироглед, натрапен от училище. Но с огромно желание, полека лека, всички тези наслоения, могат да бъдат отлюспени от нашата същност и накрая, след упорита работа, да стигнем до сърцевината, а именно до себе си. И това вече представлява терен , който ще бъде напълно завладян от щастие, радост, хармония и успех. Защото действайки осъзнато, ние вече сами управляваме собствения си живот. Ставаме господари на себе си. Ние поемаме отговорността за всяка наша стъпка и решение. Не можем да обвиняваме другита за нищо. Лесно ли е това. Не. Заслужава ли си. Да. Тогава да го направим. Да си кажем, може и да си го напишем , за да стои пред очите ни непрекъснато - " От днес аз поемам живота си в мои ръце и никой и нищо не може да ме спре в това ми решение". Zvetanka Shahanska

понеделник, 29 март 2010 г.

АКО ЗНАМ, ЧЕ ЛЮБОВТА ЩЕ СВЪРШИ...


АКО ЗНАМ, ЧЕ ЛЮБОВТА ЩЕ СВЪРШИ

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.
/Евтим Евтимов /

МАНДАЛА





МАНДАЛА

Мандала (санскр. मण्डल, "кръг", "диск") — символ,използван при медитация в будизма.

Символизира сферата на обитание на божествата-чистите земи на будите.По принцип,мандала е геометричен символ със сложна структура,който се интерпретира като модел на вселената,"карта на космоса".

Типична форма — външен кръг и вписан в него квадрат,в който,пък е вписан вътрешен кръг,който често е сегментиран или има форма на лотос.Външният кръг е Вселената,вътрешният-измерение на божество,бодхисатва,буда.Квадратът между тях е ориентиран по посоките на света.

Мандалите могат да бъдат както двуизмерни-изображения на плоскост,така и обемни,релефни.Шият ги от тъкани,рисуват върху пясък,правят от цветен прах,метал,камък,дърво... Дори от краве масло,което оцветяват.Често рисуват мандали на подовете,стените и/или таваните на храмовете.

Някои от мандалите се правят от цветен прах само за да се проведе определен ритуал .В края на ритуала мандалата ...я разрушават.

Мандалата е космическият принцип,управляващ всички процеси във Вселената.Но мандалата още е изображение на будистко божество - изображение,което възстановява нарушената хармония в света.Будистите вярват,че само един поглед към мандалата може да те прочисти от болести и лоши навици.
Затова създаването на мандала е дълга и трудна работа."Рисува" се с разноцветен мраморен пясък,считан за свещен.Тънка тръбичка се напълва с пясък и с помощта на друга тръбичка внимателно се изсипва върху "платното",начертавайки нечовешки тънки линийки.

Няколко мандали, които са ми любими, съм качила тук. И да не забравяме, че.будистите вярват,че само един поглед към мандалата може да те прочисти от болести и лоши навици. Насладете се.

неделя, 28 март 2010 г.

ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ЦВЕТЯ


ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ЦВЕТЯ
Нека всички именници днес бъдат много здрави, да обичат и да бъдат обичани,да са щастливи и да раздават радост на всички около тях!!!

петък, 26 март 2010 г.

ЦВЕТНИЦА ИДВАஐ♪☼♥







ЦВЕТНИЦА ИДВАஐ♪☼♥

В неделя е Цветница - най-красивия празник в годината. Ден преди него ви нащраках малко снимки за да се порадваме заедно на тази прелест. Люляк - няма. За първи път на Цветница без люляк - той сега едва започва да се разлиства. Обожавам аромата му. Дали върбата е готова вече? И ако не, в църквата какво ще раздават? Както и да е, ще се радваме и на това, което има.

Обичам Цветница, обичам камбанния звън, който още от сутринта се разнася из града и създава настроение, хората - усмихнати, децата с върбови клончета венчета в косите, слънцето, цветята, радостта, опашката пред църквите, пъстротата,и най-вече - зимата си отиде :)

Не зная дали ще имам време да пусна друг пост до неделя. Затова искам да поздравя всички приятели с имена на цветя. Приятели, Честит Имен Денஐ♪☼♥ Здраве, радост, щастие и много усмивкиஐ♪☼♥

четвъртък, 25 март 2010 г.

АНГЕЛИ В НЕБЕТО


/сн.Zvetanka Shahanska/

/сн. Zvetanka Shahanska/

/сн. Zvetanka Shahanska/

/сн.Интернет/

/сн.Zvetanka Shahanska/
/сн.mrkena/

/сн.Еlli/

/ сн. Deltanews/


Всички сме ангели само с едно крило. Можем да летим единствено като се прегърнем един друг. /Лучано Ди Крисченцо/ ^( '-' )^

Еднокрилият ангел
/Валентин Йорданов/
Да те прегърна – но съм еднокрил.
Не съм от съвършените ще значи,
но някъде във себе си съм скрил
очите вместо мене, дето плачат.

Там всичко подредено е по две -
две топли длани, две горещи устни.
Не трябва ли да имам две криле
да те прегърна, за да те почувствам?

Но кой съм аз да съдя Бога мой?
Така решил е, еднокрил да бъда.
Двукрил е редно да е само Той,
затуй ме срещна с теб. Нали е мъдър?

Аз истината Божия прозрях
и нека любовта си не пестим.
Защо сме с по едно крило разбрах -
прегърнем ли се с теб – да полетим.

Тогава всичко ще ни е по две.
Щом имаме начало – после край.
След него Бог и нас ще прибере
според заслугите. Там има Ад и Рай.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ



25 март е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. С него православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия ("благата вест" дава и наименованието на празника).

В народния календар денят е известен като Благовец

или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън... / П.К.Яворов /

сряда, 24 март 2010 г.

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча/


УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА / притча /


Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде ум и силно тяло, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно

вторник, 23 март 2010 г.

ДА ПОМЪЛЧИМ


ДА ПОМЪЛЧИМ

Будистките монаси имат един много интересен похват, който използват за да изградят в себе си силна воля, вътрешна сила и решителност. Това е обетът за мълчание. Когато прекарваме, дори кратко време, в мълчание, ние изграждаме в себе си самоконтрол, като не се поддаваме на импулса си за говорене. Дори знам, че и тук в България има такива курсове, които включват мълчанието като начин за изграждане на силна воля.

Колко говорим

Нека се огледаме около себе си и ще забележим, че много хора говорят повече, отколкото се налага. А някои изобщо и не спират. И какъв диалог е това, когато само единият говори, а другите мълчат. Това си е направо логорея неспирна. От което главата започва да боли и се чувстваш не на място. Става скучно. Оттук може да си направим и извод за себе си. Колко е хубаво да не изпадаме в дълги обяснения, и да не говорим за несъществени неща. Неспирното говорене показва липса на дисциплина. А именно тя е тази, която ни кара да казваме само каквото трябва, без да хабим излишна енергия. Точното говорене също е показател за наличие на ясна мисъл, спокоен дух и хармонично съзнание.

Техника

Ние можем, да започнем още днес, да подобряваме личната си дисциплина. Какво правим. Нищо сложно и особено. Просто си налагаме обет за мълчание по един час на ден , през идващата седмица. През този период не говорим изобщо. Или, ако се налага спешно, даваме само директен, ясен и точен отговор. Никакви отклонения - времето, телевизията, цените, кризата. Продължаваме да се държим учтиво и любезно, сърдечно. Нямаме намерение да съсипваме взаимоотношенията си, а да станем по - силни, да подсилим самообладанието си.

След няколко дни, ако го правим редовно, ще изпитаме чувството, че сме започнали да се владеем по-добре и силата ни нараства. Това е много полезна техника за нашето саморазвитие. Това е. Сега може и да помълчим малко. Да видим как е.Zvetanka Shahanska

понеделник, 22 март 2010 г.

ЗА ИЛИ ПРОТИВ ВЕГЕТАРИАНСТВОТО


ЗА ИЛИ ПРОТИВ ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

В едно списание, вчера, прочетох за китаец, който в продължение на две години ядял само трева. Разбрал от ТВ, че може без храна, само на вода, да се издържи, повече от 10 дни, и решил да пробва дали това е истина. Първо ядял тревата с варен ориз, а после само трева. И така отвикнал от месото, че не искал да го види изобщо. Интересното е, че преди този експеримент бил болнав, но откакто яде райграс , оздравял напълно и дори се излекувал от тумор в единия си крак.

В същото списание има обаче, статия , която направо се "бие" с това съобщение. Там пише, че анемията няма как да се оправи само със моркови, домати, цвекло. Това било заблуда. И те не можели да повишат хемоглобина в кръвта. На болния човек му трябвало "месно" желязо. Но без витамин C и микроелементи-мед, цинк и манган, нямало как да се усвои желязото. Червеното месо трябвало да се комбинира със спанак, домати, стафиди. А млякото, силният черен чай, кафето, забавят усвояването на желязото от месото.

И така, сега на кое да вярваме. По тази логика, китаецът, за тези две години, би трябвало съвсем да се е обезжелезил и сдал багажа . А той се е излекувал от какво ли не. Вие какво мислите по този въпрос? Може би ще споделите вашия опит, за да разберем за какво става въпрос в това противоречие. Zvetanka Shahanska

неделя, 21 март 2010 г.

ДНЕШНИЯТ МИ ДЕН В СНИМКИ






ДНЕШНИЯ МИ ДЕН В СНИМКИ
Прекрасен, топъл, дори горещ ден. В парка имаше много диви теменужки - как ухаят само;) Много хора, деца, кучета, велосипедисти, всички се движеха и се наслаждаваха на слънчевия ден. Снимах едно кученце с панделка, но то не седеше никак мирно и малко се размаза снимката, но е сладур. И накрая успях да хвана и кабриолет, защото тук малко да се стопли и те се пускат из града. Създават страхотно настроение. Толкова кабриолети, колкото виждам в нашия град, има само в Швейцария. Там малко да се стопли и тръгват, сигурно половината им коли са такива. Особено са готини малките смартове-кабриолети. Цял следобед бях навън и не ми се прибираше. На 100% съм доволна, забравих да пиша, че много хора се бяха разположили върху тревата направо и се препичаха на слънце. Ех, пролет, здравей!
Текст и снимки Zvetanka Shahanska

събота, 20 март 2010 г.

RELAX


RELAX
Отдавна си мислих, че не съм качвала клипче за релакс. Но не ми попадаше нищо , което да ме грабне за душата. И ето днес в този прекрасен ден - началото на астрономическата пролет то само ми се яви. Дойде си самичко, докато разглеждах други неща. Много успокояващо, вдъхновяващо с прекрасната си мелодия и красиви картини. Пък е и уикенд, така че можем да си позволим малко внимание към себе си, малко глезотийки. Сигурна съм, че ще ви достави естетическа наслада и след като го изгледате ще се почувствате много по-добре. Приемето го и като поздрав за началото на Пролетта. Какво прекрасно начало, съчетано с този красив, слънчев и топъл ден , какъвто е днешният. Виждате получава се 3 в 1. Това си е на късмет. Пожелавам го на всички нас, заслужили сме си тази награда и силно вярвам, че късметът и доброто настроение ще бъдат наши спътници през цялата Пролет, а защо не и цялата година. Всъщност в каквото повярваме и за каквото насочим мислите си това и ще получим. Успех.
Снимка и текст Zvetanka Shahanska

петък, 19 март 2010 г.

ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН








..•.¸¸•´¯`•.¸¸.ஐ ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН ஐ..•.¸¸•´¯`•.¸¸.

Тъй като утре е първа пролет, реших днес да снимам каквото пролетно видя. Излязох, но дърветата не са се раззеленили още, само някои храсти. Беше топло , като как така, но цветовете липсват все още, както трябва да е през пролетта. Някои цветарски магазини бяха изнесли цветята си отвън, та те създаваха нужното настроение. Същото се отнася и за сергиите със зеленчуци и плодове. Градинките бяха се понапълнили с хора.Важното е , че слънцето напичаше и се носеше във въздуха известна доза пролетност. Още повече някои се бяха поразхвърляли по блузки. Дори мернах и един кабриолет, но докато извадя фотоапарата той профуча покрай мен. От снимките , надявам се ще добиете представа, за това, което почувствах и аз. И Честита Първа Пролет !
Снимки и текст Zvetanka Shahanska..•.¸¸•´¯`•.¸¸.ஐ.•.¸¸•´¯`•.¸¸.ஐ .•.¸¸•´¯`•.¸¸.ஐ

ЗДРАВОСЛОВНИ КВАДРАТИ


ЗДРАВОСЛОВНИ КВАДРАТИ

Тази рецепта сe приготвя бързо, няма яйца, захар, масло, не се пече. Превъзходен здравословен снак, само от ядки и мед. Като може да се импровизира с различни ядки освен посочените - орехи, бадеми, лешници. Може да се добавя шоколад, стафиди, сушени други плодове. Дава свобода на действието и фантазията.


Продукти:

* 100 гр. фини овесени ядки
* 100 гр. сурови слънчогледови семки
* 100 гр. сурови тиквени семки
* 100 гр. сусам
* 7-8 суп. лъж. мед

Нагрява се тиган с незалепващо покритите. В него се запича сусамът, докато придобие цвят. Разбърква се от време на време с дървена лъжица. Изсипва се в купа и се оставя настрана.

В тигана се запичат овесените ядки за 3 минути. Добавят се слънчогледовото и тиквеното семе. Разбъркват се добре и се запичат за още 6-8 минути, докато придобият лек цвят.

В тигана при другите ядки се връща сусамът, разбърква се и се оставя на котлона за още 1 минута.

Ядките се изсипват в купа. Докато са топли се добавя медът и се разбърква добре.

Малка правоъгълна тавичка се застила с хартия за печене. Изсипват се ядките и се заглаждат. Отгоре също се покриват с парче хартия за печене. Като се използва плосък предмет , ядките се пресоват, така че да се получи плътна маса. Оставят се да стегнат за 1 час.

Пресования блок се обръща върху дъска за рязане, отделя се хартията и се нарязва на квадрати.

Може да се съхраняват в хладилника. Приятно приготвяне и хапване:))

четвъртък, 18 март 2010 г.

ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ


ЗАЩО РОБУВАМЕ НА ЕТИКЕТИ
Скоро гледах по сутрешния блок на БТВ двама японци, които от години вече живеят в България. Пенсионирали се и им харесало тук, и останали. Дори се преместили от град Шипка в село Каравелово. Защото искали да имат голям двор. Не мога да ви кажа на колко са години - пенсионирали се в Япония. Но изглеждат толкова млади, усмихнати, ведри, любопитни. Говореха български много старателно и пееха български песни в някакъв самодеен хор. Та тези японци съобщиха, че са се прекръстили и са взели български имена, просто са ги добавили към техните. Той се казва вече Иван Лео, а тя Мария Сатоми.Как се радваха само на този факт. Като деца. И бяха много истински, ведри, пъргави и усмихнати. Възхитих се на техния експериментаторски дух. На нестрахът им. На това, че не им пука кой какво ще каже. Че се съобразяват с това, което им харесва и ги влече, без задръжки и условности.

Какво всъщност им дава такава енергия и младост? Ами това, че не са се предали, не се съобразяват с разни ограничения като възраст, език, култура. Любопитни са към всичко и всички. Не ги е страх да експериментират с необичайни неща. Ентусиазирано подхождат към заобикалящия ги свят. Усмихнати и позитивни, не разбиращи думи като "не може", " няма", "не бива". Защото тези думи са плод само на нашето съзнание. И само там те слагат спирачки и не ни позволяват да бъдем такива, каквито искаме да сме. Оплетени в разни условности, омотани в изкуствено поставени ограничения и комплекси, ние сами си поставяме ограничения и после се чудим защо сме такива нервни, свити и смачкани. Защото все още робуваме и обичаме да слагаме етикети по възраст, пол, раса и за каквото се сетите, и след това действаме спрямо тези ограничаващи нашата същност " правила".

И всеки прекрачил тази граница бива низвергнат, оплют и стъпкан. В случая с японците - го няма това отношение към тях, защото са чужденци. Т. е имат пришит етикет, към който си знаем какво е отношението ни. Това го има във всички възрасти, просто примерът ми в случая е с тях.

Нека се обърнем към нашата вътрешна същност, да се отпуснем, да игнорираме изкуствените граници поставени от обществото ни и от нас самите . Да върнем любопитството си към заобикалящия ни свят и да му се зарадваме от сърце. Да не бягаме от новостите, а да си направим труда да сме в крак с тях. И тогава с учудване ще разберем, че понятия като години, възраст, време няма да имат значение за нас. Старостта навлиза в живота ни, когато ние и разрешим това. Много интересно разсъждение ми беше попаднало скоро. Че ние остаряваме, защото знаем, че трябва да остаряваме и виждаме това около нас. Ако не знаехме и не виждахме ...Сами си представете за какво става въпрос. Zvetanka Shahanska

сряда, 17 март 2010 г.

4-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ НА ПЕТЪР ДЪНОВ


4-ТЕ ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТ НА ПЕТЪР ДЪНОВ

1. Пази свободата на душата си!

2. Пази силата на духа си !

3. Пази светлината на ума си!

4. Пази доброто на сърцето си

И един клип, който, ако имате време да изгледате ще изпълните душата си с много светлина

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА


ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Бисерка Каменова

вторник, 16 март 2010 г.

ИСТОРИЯ С КУЧЕ






ИСТОРИЯ С КУЧЕ
Всеки ден излизайки от дома си, минавам покрай къща с двор и куче , което си има колибка там. То много лае. Вързано е със синджир и направо се хвърля по оградата. Но аз минавайки оттам винаги се спирам и му говоря, колко е мило, че е приятел и не трябва да ме лае. Усмихвам му се, и то престана да лае, когато минавам оттам.

Днес носих фотоапарата си в чантата и реших да го щракна. То направо , като застана пред мен, кротко и си ме гледа, аз си го снимам. Пълно мълчание. Ни вопъл, ни стон. Тръгнах, но после се върнах за още няколко снимки. И то като се скри в колибката и никакво излизане. Подаде си муцунката и ме наблюдава. И аз го наблюдавам. Взаимно се изучаваме. Аз му казвам -"излез , няма страшно, само още малко снимки, ще те покажа на приятелите си, ще станеш звезда".Не, та не. Все така подозрително ме наблюдава с едното си око, само него виждах. Стана ми толкова смешно.

Това е "свирепото" куче пазач, което лае като невидяло, а сега кротък, американски наблюдател. Накрая вече се скри напълно и по никакъв начин не можех да го изкарам навън. И на снимките виждате как първо позира, после се скри почти и накрая напълно. Не зная каква порода е, доста е едро, но аз си го харесвам. Всеки ден се поздравяваме мълчаливо и то ме гледа толкова мило, сякаш иска да ми каже нещо. Какво ли?
Текст и снимки Zvetanka Shahanska
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...