View this site in your language!

сряда, 30 юни 2010 г.

ЗАХАРНО ПЕТЛЕ





ЗАХАРНО ПЕТЛЕ

Забелязвам аз от известно време, по улиците се разкарват малки и големи със захарни петлета в ръце. Не можах да открия първоизточника им, но ми стана много хубаво. На едни дълги клечки и все червени. Напомнят ми за детството. Как безгрижно шляпахме по горещите улици и си ближехме захарни петленца - и не ни изпокапаха зъбите от това. Омазвахме се до ушите с лепкав захарен сироп и пръстите ни залепваха, разбира се докато се доберем до някоя чешмичка и се измокрим отгоре до долу - защото ше ни се карат вкъщи. Същото ставаше и със захарния памук, там вече и косата вземаше дейно участие - като духне вятър и хайде - част от памука се озоваваше върху косата. Трябваше цялостно къпане, иначе си стояхме колосани и не ни пукаше.

Докато си пиех кафето в едно готино кафененце, хоп пристигна хлапе с дядо си и то със захарно петле в ръка. Седнаха близо до мен и аз така исках да го снимам, но като не смея да щракам хора...А момченцето, с едни сини очи, все в мен зяпаше. Аз безгрижно си въртя фотоапарата в ръце и аха да снимам, но накрая се престраших и направих няколко снимки. Такова ангелче, русичко, синеоко - сладурче със захарно петле, каквото и да правеше не го изпускаше от ръце.



Пък аз се правех, че съм се вторачила във масата, където имаше надпис Polina i ♥ you, издълбано с ножче от някой влюбен тийнейджър:))Накрая си тръгнаха, то се обърна и ми отправи една ослепителна усмивка. Стана ми толкова приятно, направо като че сноп светлина ме обгърна ...То беше щастливо, това момченце и го предаде и на мен. После нямало било чудеса. А това какво е...Zvetanka Shahanska / снимки и текст/

9 коментара:

  1. :)Да, сещам се за сборовете, най-вече. По едно време даже имаше една верига сладкарници "Захарно петле", но те някак си убиха романтиката и непринуденоста на панаирджииското петле...което си е чиста, боядисана захар, но бягахме тогава, движехме се и нямаше затлъстявания...а сега, чак като минат пубертета се сещат за фигурите си и започват фитнеси и аеробикики....И то с основна цел не толкова здраве, а да се пласират по-добре...:)
    (Прощавай, днес съм многословен)

    ОтговорИзтриване
  2. На мен пък ми харесва многословността:)))Да, сега проблемът е от застоял живот - пред ТВ, комп, все в стаи, няма чист въздух, игри до тъмно навън, но може поне разходки...Пак е движение и то на въздух , но се иска желание:)Не трябват фитнес и аеробика, ако всеки ден поне по 1 час се разхожда човек...

    ОтговорИзтриване
  3. Това е мила препратка към детството, заедно със захарния памук. Или синджирените люлки. :)
    Хубаво беше и някак по-истинско.

    ОтговорИзтриване
  4. По-истинско определено. И не само това. Сега като че ли сетивата са претъпени към истинските неща, като че ли се харесват изкуственяци за съжаление. Защо се получи така...

    ОтговорИзтриване
  5. Мисля, че защото кастрираха чувствата си. С чувства боли, а те не носят на болка. Анестезия към болката води до пристрастяване, а кастрацията решава проблема из основи.
    Посрещни утре слънчевите лъчи с голяма доза от твоя позитивизъм и го разпръсни, пък който иска да си вземе.

    ОтговорИзтриване
  6. Lana, обяснила си го добре...Колкото до утре, ще те послушам с най-голямо удоволствие:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Разкошен е този малкия образ на снимката, където се смее. Накара ме да се усмихна :)

    ОтговорИзтриване
  8. Той си беше едно Ангелче:) Толкова истинско,открито, усмихнато и щастливо, стискайки в ръката скъпоценното петле:)))

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...