View this site in your language!

четвъртък, 17 юни 2010 г.

ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ



ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

Толкова сме заети да стигнем до бъдещето, че свеждаме настоящето само до средство по пътя към него. И така си причиняваме стрес – живеем тук, а искаме да сме там. Това раздвоение ни разкъсва.

Да живеем в настоящето

Миналото - то пък заема голяма част от вниманието ни –какво е било, как е ставало, ако беше сега, ех, какви неща можеха да стават...Това събужда нашето съжаление, самосъжаление, гняв, недоволство. Именно по тази причина миналото не ни е нужно . Това може да разяде здравето и живота ни. Затова започваме да живеем в настоящия момент – тук и сега. Нека си зададем въпроса – какъв проблем имаме сега, точно сега, не следващата година, не утре, не след 1 час. Какво не ни е наред точно в този момент?. С настоящето винаги можем да се справим, но с бъдещето – не, а не е и нужно. Това, което си представяме за бъдещето и се индентифицираме с него предизвиква страх, напрежение, още повече това е мисловен фантом, въображаема бъдеща ситуация. Всичко с което имаме да се справяме е настоящият момент в реалния живот – не във въображаеми проекции.

Голямото чакане

Колко от времето си пракарваме в чакане – на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите. Някои хора прекарват целия си живот , чакайки да започнат да живеят. Това чакане означава, че искаме бъдещето, не искаме настоящето. Това е състояние на ума. С всяко чакане създаваме вътрешен конфликт между „тук и сега” , където не искаме да бъдем и проектираното бъдеще, където искаме. По този начин губим настоящето и влошаваме качеството на живот.Когато приемем напълно сегашната действителност, приемем това, което имаме, кои сме, къде сме - сме благодарни за това. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. То е сега, в настоящия момент. Колкото по-рано разберем това, толкова по-добре.
Недоимъкът може да ни мотивира да забогатеем. Но ако не живеем в настоящето, ще изживяваме нови неща , които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, а в нас ще остава празнота и нужда от още и още. Няма да чувстваме пълнотата на живота в настоящето- единственото истинско благополучие.
Така че, когато се уловим, че „спим” в очакване на нещо, да се отърсим от него бързо , без капка съмнение и да дойдем по най-краткия начин в настоящия момент. Просто да бъдем и да се радваме на това. Ако го правим, няма да имаме нужда да чакаме каквото и да било./текст и снимка Zvetanka Shahanska/

2 коментара:

  1. Това е вечната тема...Не си спомняй..Мъча се, но не мога, както не мога и да не си представям бъдещето:)
    Трудно е с един коментар да се изрази някакво становище...дори невъзможно.Всъщност съм склонен да приема ,че този живот е подготовка към вечния, защото както отбелязва и Достоевски:"Ако със смъртта свършваше всичко, то този живот едва ли би имал смисъл"
    ---
    Има неща ,за които думите не са достатъчни като изразно средство :)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, но това е в основата на подобряване на живота.Не става въпрос изобщо да не си спомняш. А да не изживяваш отново и отново миналото, което ти отнема от енергията необходима за настоящето. Същото се отнася и за бъдещето. Представяй си, обаче не се вживявай в разни мрачни сценарии, които са само в главата ти. Просто се съсредоточи в настоящето-то е СЕГА. То е важно и се нуждае от енергията ти, усилията, емоциите ти.То определя живота ти, не го обременявай излишно с минало и бъдеще.Този начин на мислене не се постига бързо , но става и е много полезно. След време ставаш по-спокоен, уравновесен, което помага на твоето вътрешно чувство, наречено интуиция да проработи по - усилено и да ти помогне.Но все пак всичко е въпрос на собствено решение - начинът на мислене също и гледната точка . Всеки сам решава.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...