ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ
Толкова сме заети да стигнем до бъдещето, че свеждаме настоящето само до средство по пътя към него. И така си причиняваме стрес – живеем тук, а искаме да сме там. Това раздвоение ни разкъсва.
Да живеем в настоящето
Миналото - то пък заема голяма част от вниманието ни –какво е било, как е ставало, ако беше сега, ех, какви неща можеха да стават...Това събужда нашето съжаление, самосъжаление, гняв, недоволство. Именно по тази причина миналото не ни е нужно . Това може да разяде здравето и живота ни. Затова започваме да живеем в настоящия момент – тук и сега. Нека си зададем въпроса – какъв проблем имаме сега, точно сега, не следващата година, не утре, не след 1 час. Какво не ни е наред точно в този момент?. С настоящето винаги можем да се справим, но с бъдещето – не, а не е и нужно. Това, което си представяме за бъдещето и се индентифицираме с него предизвиква страх, напрежение, още повече това е мисловен фантом, въображаема бъдеща ситуация. Всичко с което имаме да се справяме е настоящият момент в реалния живот – не във въображаеми проекции.
Голямото чакане
Колко от времето си пракарваме в чакане – на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите. Някои хора прекарват целия си живот , чакайки да започнат да живеят. Това чакане означава, че искаме бъдещето, не искаме настоящето. Това е състояние на ума. С всяко чакане създаваме вътрешен конфликт между „тук и сега” , където не искаме да бъдем и проектираното бъдеще, където искаме. По този начин губим настоящето и влошаваме качеството на живот.Когато приемем напълно сегашната действителност, приемем това, което имаме, кои сме, къде сме - сме благодарни за това. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. То е сега, в настоящия момент. Колкото по-рано разберем това, толкова по-добре.
Недоимъкът може да ни мотивира да забогатеем. Но ако не живеем в настоящето, ще изживяваме нови неща , които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, а в нас ще остава празнота и нужда от още и още. Няма да чувстваме пълнотата на живота в настоящето- единственото истинско благополучие.
Така че, когато се уловим, че „спим” в очакване на нещо, да се отърсим от него бързо , без капка съмнение и да дойдем по най-краткия начин в настоящия момент. Просто да бъдем и да се радваме на това. Ако го правим, няма да имаме нужда да чакаме каквото и да било./текст и снимка Zvetanka Shahanska/
Публикации
Това е вечната тема...Не си спомняй..Мъча се, но не мога, както не мога и да не си представям бъдещето:)
ОтговорИзтриванеТрудно е с един коментар да се изрази някакво становище...дори невъзможно.Всъщност съм склонен да приема ,че този живот е подготовка към вечния, защото както отбелязва и Достоевски:"Ако със смъртта свършваше всичко, то този живот едва ли би имал смисъл"
---
Има неща ,за които думите не са достатъчни като изразно средство :)
Да, но това е в основата на подобряване на живота.Не става въпрос изобщо да не си спомняш. А да не изживяваш отново и отново миналото, което ти отнема от енергията необходима за настоящето. Същото се отнася и за бъдещето. Представяй си, обаче не се вживявай в разни мрачни сценарии, които са само в главата ти. Просто се съсредоточи в настоящето-то е СЕГА. То е важно и се нуждае от енергията ти, усилията, емоциите ти.То определя живота ти, не го обременявай излишно с минало и бъдеще.Този начин на мислене не се постига бързо , но става и е много полезно. След време ставаш по-спокоен, уравновесен, което помага на твоето вътрешно чувство, наречено интуиция да проработи по - усилено и да ти помогне.Но все пак всичко е въпрос на собствено решение - начинът на мислене също и гледната точка . Всеки сам решава.
ОтговорИзтриване