ЗАХАРНО ПЕТЛЕ
Забелязвам аз от известно време, по улиците се разкарват малки и големи със захарни петлета в ръце. Не можах да открия първоизточника им, но ми стана много хубаво. На едни дълги клечки и все червени. Напомнят ми за детството. Как безгрижно шляпахме по горещите улици и си ближехме захарни петленца - и не ни изпокапаха зъбите от това. Омазвахме се до ушите с лепкав захарен сироп и пръстите ни залепваха, разбира се докато се доберем до някоя чешмичка и се измокрим отгоре до долу - защото ше ни се карат вкъщи. Същото ставаше и със захарния памук, там вече и косата вземаше дейно участие - като духне вятър и хайде - част от памука се озоваваше върху косата. Трябваше цялостно къпане, иначе си стояхме колосани и не ни пукаше.
Докато си пиех кафето в едно готино кафененце, хоп пристигна хлапе с дядо си и то със захарно петле в ръка. Седнаха близо до мен и аз така исках да го снимам, но като не смея да щракам хора...А момченцето, с едни сини очи, все в мен зяпаше. Аз безгрижно си въртя фотоапарата в ръце и аха да снимам, но накрая се престраших и направих няколко снимки. Такова ангелче, русичко, синеоко - сладурче със захарно петле, каквото и да правеше не го изпускаше от ръце.
Пък аз се правех, че съм се вторачила във масата, където имаше надпис Polina i ♥ you, издълбано с ножче от някой влюбен тийнейджър:))Накрая си тръгнаха, то се обърна и ми отправи една ослепителна усмивка. Стана ми толкова приятно, направо като че сноп светлина ме обгърна ...То беше щастливо, това момченце и го предаде и на мен. После нямало било чудеса. А това какво е...Zvetanka Shahanska / снимки и текст/
Публикации
:)Да, сещам се за сборовете, най-вече. По едно време даже имаше една верига сладкарници "Захарно петле", но те някак си убиха романтиката и непринуденоста на панаирджииското петле...което си е чиста, боядисана захар, но бягахме тогава, движехме се и нямаше затлъстявания...а сега, чак като минат пубертета се сещат за фигурите си и започват фитнеси и аеробикики....И то с основна цел не толкова здраве, а да се пласират по-добре...:)
ОтговорИзтриване(Прощавай, днес съм многословен)
На мен пък ми харесва многословността:)))Да, сега проблемът е от застоял живот - пред ТВ, комп, все в стаи, няма чист въздух, игри до тъмно навън, но може поне разходки...Пак е движение и то на въздух , но се иска желание:)Не трябват фитнес и аеробика, ако всеки ден поне по 1 час се разхожда човек...
ОтговорИзтриванеТова е мила препратка към детството, заедно със захарния памук. Или синджирените люлки. :)
ОтговорИзтриванеХубаво беше и някак по-истинско.
По-истинско определено. И не само това. Сега като че ли сетивата са претъпени към истинските неща, като че ли се харесват изкуственяци за съжаление. Защо се получи така...
ОтговорИзтриванеМисля, че защото кастрираха чувствата си. С чувства боли, а те не носят на болка. Анестезия към болката води до пристрастяване, а кастрацията решава проблема из основи.
ОтговорИзтриванеПосрещни утре слънчевите лъчи с голяма доза от твоя позитивизъм и го разпръсни, пък който иска да си вземе.
Lana, обяснила си го добре...Колкото до утре, ще те послушам с най-голямо удоволствие:)))
ОтговорИзтриванеРазкошен е този малкия образ на снимката, където се смее. Накара ме да се усмихна :)
ОтговорИзтриванеТой си беше едно Ангелче:) Толкова истинско,открито, усмихнато и щастливо, стискайки в ръката скъпоценното петле:)))
ОтговорИзтриванеКатерина, благодаря! Много мило!
ОтговорИзтриване