View this site in your language!

сряда, 3 февруари 2010 г.

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА


ВКУСЪТ НА ЖИВОТА
Понякога сигурно и на вас ви се е случвало да си загубите някъде , по пътя, вкусът на живота. Става едно равно, безцветно, сиво и протяжно. Губим интерес към доскоро обичани неща, не ни се и ходи никъде. И така както сме се омотали в този монотонен ритъм, и...изкача нещо случайно , започваме да чувстваме подем, да излизаме полека от приспивното си" безвкусно " състояние. И какво предизвиква това наше прераждане? Няма формула, за съжаление, няма и определение. То може да бъде всичко ...и нищо.

Понякога ароматът на току - що сварено кафе, цветът на предмет около нас, прелитащо малко врабче навън, полъхът на пролетен ветрец, стръкче бял люляк, искриците в погледа на някой, прочетен забравен стих, откъс от хубава песен/ това ми е любимото:)/ - са нещата, които могат да изиграят ролята на катализатор. Или пък проведен телефонен разговор с човек, който ви е подействал много освежаващо. А какво ще кажете за добра новина, която ви е уцелила точно на време. Тук зависи и какво ще оцените като добра. Защото може, от много високи критерии, и да не я забележите.

И пак опираме до отношението ни към нещата и до това да забелязваме дори и дребните прояви на благосклонност към нас, било от другите, било от съдбата. И да не си казваме -"Е, това сега не е нещо съществено, защо да му обръщам внимание, аз ще чакам голямото събитие и тогава ще се радвам". Да, но "тогава" може и да няма. И заради него да изпуснем този шанс, да се порадваме на живота, ей така, заради емоцията, която събужда в нас и ни кара да се чувстваме живи, цветни, любопитни, а защо не и красиви. Вдъхновени и готови да опитваме нови неща. Не знам вие виждали ли сте човек в такова състояние - да изглежда зле, да отблъсква, да е безинтересен?. Не? И аз не съм. Да не отминаваме лекомислено и най - малките поводи за поддържане на радостта.В това е чарът на цялата тази история - наречен живот:)
/автор на текста Zvetanka Shahanska/

8 коментара:

  1. Добро утро, Цвети. :))))
    Да, има моменти, в които настроението спада, понякога и без причина. Вероятно това е естествен процес, никой не е постоянно в подем, нещата в живота се редуват. Важното е да успеем да се самоиздърпаме за косата.
    Това разбира се става като отворим душата си и видим и оценим нещата около нас, защото винаги, винаги - и в най-сивия ден, има поне едно малко и свежо нещо по пътя ни, което може да ни ободри :))))
    Ето аз сега си изпих сутрешното кафе с теб, което е едно свежо начало на деня и ти благодаря. :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Цвети, много хубаво си го казала - да се изгубим по пътя на живота :).Случва се- пътят е дълъг и не винаги знаците са съвсем ясни. Но важно е да можем да продължим напред, а не да се отказваме.И отново - малките радости, които могат да стоплят сърцата ни. Има една мисъл на Омар Хаям, която много харесвам: " Радвай се на този момент, този момент е твоя живот". Животът ни е изпълнен с прекрасни неща, просто трябва да ги забележим :)

    ОтговорИзтриване
  3. Меги, приятелче, много ми е приятно, че си изпила кафенцето тук :) Като барон Мюнхаузен се хващаме за косата и се издърпваме. Няма само той да го прави и ние можем:)Пък и така лесно не губим ориентири, нали:)Обичаме живота и той ни отвръща със същото. Ето, днес навън от сутринта е грейнало едно слънчице, и всичко се преобрази - от сиво /вчера/, стана цветно и добронамерено:) Нищо , че толкова си играх да кача тук / горе вдясно/ разни мини графични джаджички - да имаме вместо емотикони/ много ми липсват/, за да си разнообразяваме коментарите, а те не искат да се копи пейстнат:)) Което много ме учудва?!?! Това обаче, няма да ми попречи да щракна някои снимчици:))И няма да развали хубавото ми разположение на духа:)) Усмихнат и слънчев ден, Мег:)))))

    ОтговорИзтриване
  4. Жени, разбира се, че се губим понякога по пътя - я на някой завой ще се изсипим, я на някой заледен участък ще се подхлъзнем. Ще получим по някоя сининка, натъртване, но не губим посоката. С усмивка продължаваме упорито:))И никога не губим вкуса на живота, защото колко му трябва на човек - една добра дума, мил жест и сме щастливи:))Който иска да чака голямото, някога там, в бъдещето. И тази мисъл, която си написала е чудесна-"Радвай се на този момент, този момент е твоя живот"/Омар Хаям/.☼☼☼☼ ♥♥♥ ♫ ♪/ дори и тези графични нещица, започнаха да се копират:)) е как да не се радвам сега ,♥♥♥ :))))

    ОтговорИзтриване
  5. В такива моменти природата е тази, която ме събужда. Дали със слънчевото време или с песента на някоя птичка, долитаща от дръвчето навън.
    А понякога дори разчистването у дома има този ефект. Със освобождаването от ненужни вещи, сякаш се освобождаваш и от ненужните емоции и се чувстваш по-свободен.
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Charm, това е така и съм го изпитала. Почвам да разчиствам, намалявам ненужните вещи и като че ли изхвърлям някакъв товар от себе си. И се чувствам леко и много свободна. И сега като предстои пролетно почистване, което винаги ми носи и някакво обновление, ще изхвърля доста неща за да освободя път на новото, което за мен символизира пролетта. Много усмивки, Charm :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Да, чудесно е да се освобождава място за новото. И така то идва и по-лесно...,може би не всеки път, но значително по-лесно.

    ОтговорИзтриване
  8. Познавам една приятелка, която пък подарява дрехите си. Които са почти нови или нови, но казва, че не иска да ги трупа и затова подарява да не и създават чувство за несвобода. Това също е някакъв начин за разчистване :)))

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...