View this site in your language!

вторник, 16 ноември 2010 г.

КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...



КОГАТО ОБЛАЦИТЕ ВИСЯТ...

Когато облаците висят по жиците, нещата, може да се каже, са изпуснати. Слънцето пече ли, пече, небето е от синьо по-синьо...Ходиш по къс ръкав, когато би трябвало вече да си завит до ушите с шал и да тракаш със зъби от студ...Да газиш сняг и да пиеш вода от ледени висулки...Да, но не...Сега като се разхождам , все едно съм в сюрреалистичен филм и някак всичко ми се струва нереално...Нереални хора щъкат по улиците, нереални голи дървета са огряни от слънцето и нереални птици пеят накацали по тях...Сякаш всичко е стопирано в този кадър и не мърда...А може би ще сме във вечна есен или вечна пролет...Отгоре на всичко, обявиха по радиото, че днес било краят на рецесията в България. Като добавка към сюрреализма и нереалността, това е черешката...Ех, какво да кажа - топло време + край на рецесията, какво още да поискам...Освен да гледам как облаците си висят.../ текст и снимка Zvetanka Shahanska/

4 коментара:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...