View this site in your language!

сряда, 1 декември 2010 г.

ДА СЕ ПУСНЕШ/притча/



ДА СЕ ПУСНЕШ/притча/...

Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна, кристално бистра река.Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
Всяко същество се било вкопчило в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивяват на течението.

Ала накрая едно от съществата рекло: „Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука”.
Другите същества му се изсмели: „Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”

Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.

И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: „Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
А съществото, носено по течението, отвърнало: „ Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”

Те обаче продължавали да викат още по-гръмогласно: „Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-самички, за да разказват предания за Спасителя.”/ Ричард Бах „Илюзии”- притчата съм качила директно от книгата"Илюзии" на Ричард Бах издателство"Епсилон"2004г., серия "Енигма" в превод на Е. Масларова, худ. Яна Левиева/

8 коментара:

  1. Супер е тази притча. За движението, за зависимостта от рутината, затова, че мислим много хора за Месии, а те са като нас, но са се осмелили на неща за които ние нямаме смелост да направим. Изобщо е чудесна!

    ОтговорИзтриване
  2. Притчите,които публикуваш са много поучителни:)Винаги ги чета с интерес:)Приятна вечер,Цвети:)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Живко. Качвам само такива, които са ми докоснали душата. Тази специално е от тях. Тя е качена направо от книгата"Илюзии" на Ричард Бах, която чета в момента. Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  4. Не знам дали си чела "Сидхарта" на Херман Хесе, но съм сигурен, че ще ти хареса :)

    ОтговорИзтриване
  5. Много хубав пост, желая ви всичко най-светло, ще букмаркна блога:–)

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен, благодаря много! За мен е чест:)Радвам се, че ви харесва! Приятен и хубав ден!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...