ЕКСПЕРИМЕНТ
Колкото и неща да съм чела за позитивното мислене , всички автори твърдят, че много е важна нагласата, гледната точка от която ще гледаме на дадено събитие. Нека си направим един експеримент. Той не изисква кой знае какво.
Първи ден Когато се събудим сутринта, единия ден, започваме да мислим само негативно, гледаме от позицията на нещастника, лузъра, хейтъра – колко всичко е скапано, държавата, хората, града, селяния до шия, и сега шефът - този мръсен п...как ще го изтърпя цял ден, пък онези селяни, колегите – малеее, днес ще размажа някой, и всички миризливци в трамвая /рейса, маршрутката/, дано не се изповръщам и така все в този дух, ще си намерите много причини...
Втори денНа другия ден започваме позитивно, радостно, усмихнато/ насилваме се дори само заради тръпката от експеримента/-я слънцето вече е изгряло, колко е прекрасно навън, птичките пеят, и каква хубава песен пускат в момента. Поглеждаме се в огледалото, широко усмихнати/може и насила/ - а, та това съм бил аз, ами не съм лош все пак, изглеждам прекрасно, готин съм, че аз съм си победител, какво да се убеждаваме, аз мога, защото искам, сега докато пътувам с градския транспорт ще си набележа хубавите неща, които виждам, шефът , ако не е на кеф си е негов проблем, не мой, аз ще си запазя приповдигнатото настроение, каквото и да става, обещавам си днес да забелязвам само хубавите неща, а другите – игнор. Светът е дружелюбен, хората в своята същност са добри, ако не са - обстоятелствата са виновни, но ако аз подходя към тях усмихнато, добронамерено от цялото си сърце/не изкуствено/, те ще се припознаят в този нов образ, и ще се усмихнат, защото съм докоснал с моята душа, тяхната душа и тогава стават чудесата...
Трети денИ сега честно си правим равносметката, как е при различните нагласи или когато подхождаме от различна гледна точка. Ще се учудим от резултатите. А не се иска кой знае какво, само малко дисциплина в началито. И когато постигнем, положението при което да сме се научили да гледаме от положителната страна – това ни става навик, става автоматично и тогава чак, може да се опитаме да се научим бързо да сменяме гледните точки, просто така – да не загубим форма. Но имайте предвид – иска се време, но това научим ли/ то си е висш пилотаж/, нещата стават хубави, започват да се случват чудеса, всичко започва да идва само при теб, точно което ти трябва – то се явява. Съчетано с живот –тук и сега, медитация, повява се и интуицията, която изниква изведнъж – и аз съм тук! Тогава ние сме се себеизградили, осигурили сме си свобода, започваме да случваме сами живота си. От нас се иска постоянство, дисциплина, търпение, и разбира се желание, без него изобщо да не започваме.../ текст Zvetanka Shahanska/
Публикации
