/автор на снимката Zvetanka Shahanska/
ТИ МОЖЕШ ДА СТАНЕШ ЩАСТИЕ
Има няколко неща, които можеш да научиш как се правят и никога повече да не забравиш – плуването е едно от тях. Същото се отнася и за карането на колело – научиш ли го веднъж, не може да го забравиш. Защо е така? Защото е въпрос на навик. Навикът не може да бъде забравен. Това не е учене, не е изкуство. Наученото, изкуството, може да бъде забравено – но способът? Навикът е нещо, което навлиза дълбоко в теб и става част от теб. Сублимацията е точно такова средство.
Сублимацията е използване на енергията по един по-висш начин. Същата енергия се използва с различно качество. Може да опиташ следното:
когато тъгата е там, просто седни тихо, позволи й да се придвижи към щастието. Просто й помогни малко – подбутни я мъничко. Не прави твърде много и не бързай, защото тъгата ще се съпротивлява. Това е така, защото в продължение на много животи, не си й позволявал да се придвижва по този начин – затова тя ще се съпротивлява. Точно като кон, който ти се опитваш да вкараш по нов път, по който той никога не се е движил – първоначално той ще се противи, ще иска да върви по стария път, по стария маршрут. Но ти все пак се опитай да го убедиш, прелъсти го. Кажи на тъгата си: не се страхувай, наистина е много приятно, ела по този път, ти можеш да станеш щастие и това е много хубаво; не е никак невъзможно – просто се опитай да я убедиш. Говори така на своята тъга, и един ден ще откриеш, че е отишла в друг канал – станала е щастие.“/Ошо/
Публикации
