ВЪЗМОЖНОСТТА ВИНАГИ Е ТУК...
Мечтите са храната на нашата душа. Нека направим time-out. Да отдъхнем. Да помечтаем малко. Откога не сме го правили, откога не сме си позволявали да "витаем в облаците", да се отдадем на въображението си и откъснем поне за малко от действителността. Това е толкова приятно, не струва нищо, а е вид релакс. Може да мине дори за вид спорт. Някои ходят на фитнес, ние пък ще практикуваме разходки в други измерения:)
Да мечтаем без спирачкиМного обичам да мечтая, ей така понякога, както си седя и започвам да си фантазирам. Отпускам му края, нямам спирачки. Мечтите ми не са някакви изчанчени, много са дори обикновени. Свързани са с близките ми хора, макар, че те понякога много ми досаждат:)Имаше такава мисъл, че човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора се опитват да му досаждат:)Е, на мен много ми досаждат, но ...това ми харесва. Та така си мечтая за тях, да са добре, успели, щастливи. Ако те са така и аз ще съм щастлива. Нещата са винаги свързани. Колкото повече хора са щастливи, толкова повече други хора около тях ще станат и те щастливи. И така в един момент всички ще сме радостни, ще живеем добре, това ще промени реалността / много се размечтах нещо /.
Да ги побутваме лекоТук сега мога да забия в една плоскост - как за да се сбъднат мечтите, трябва да станат намерения и да ги чувстваме като цел:)Но няма. Мечтите са си мечти. Нещо хубаво и прекрасно. Да им се отдадем и любуваме, без предразсъдъци и много философия.
Обичам мечтите си. А и те също много ме обичат. Отвръщат на чувствата ми, не се щадят. И се сбъдват, е побутвам си ги постоянно, без действие не става.
Мини притчаЩе завърша с една минипритча, която много харесвам:
- Кога смяташ да осъществиш мечтите си?-попитал Учителят, своя ученик.
- Когато ми се отдаде такава възможност-отвърнал ученикът.
- Възможността никога не идва - тя винаги е ТУК - казал Учителят.
/текст Zvetanka Shahanska/
Публикации
