ONE BEAUTIFUL DAY...

ONE BEAUTIFUL DAY...

От сутринта тръгна денят и не се спря. Има такива дни, прекрасни, равняващи се на миг - просветнал за секунди пред очите. Не, не си отивай, беше зашеметяващ, вълнуващ , стой при мен още малко, мъничко поне. Сигурно планетите се бяха наредили в редица и чакаха само мен - да мина победоносно с размахани ръце и усмивка до уши...А те добродушно да ми помахат, ей така, колкото да потвърдят мъдро, че всичко минава, заминава и нека този човек/аз/ да се порадва малко на мигновението...Е, изконсумирах този дар с радостно сърце и вдъхновение, можещо да задвижи електроцентрала...За капак, накрая, получих по пощата картичка с пожелание от моята виртуална приятелка bearkis/http://myblogblogspotcom-bearkis.blogspot.com/ . Благодаря за милия жест. В днешно време да получиш по пощата плик с ръчно направена картичка, с красиво пожелание е равнозначно на разкош. Благодаря, че ми достави тази прекрасна емоция.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

РАЗТВОРЕНАТА ДУША /притча/

РАЗТВОРЕНАТА ДУША /притча/

Веднъж при един стар мъдрец дошло едно младо и много красиво момиче.
- Какво да правя? – питала го тя през сълзи.- Винаги се старая да бъда добра с хората, да не обиждам никого, да помагам с каквото мога. И макар че съм ласкава и приветлива с всички, често вместо благодарност получавам обиди и горчиви насмешки. А някои откровено ми стават врагове. Аз не съм виновна, а това е толкова несправедливо и обидно. Посъветвайте ме какво да правя.

Мъдрецът погледнал красавицата и й рекъл с усмивка:
- Съблечи се абсолютно гола и мини така през града.
- Вие сте луд! – възмутила се красавицата. – Така всеки може да ме обезчести и изобщо един Бог знае какво могат да направят с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата едно огледало.
- Ето, виждаш ли – отговорил – страхуваш се да излезеш сред хората без никакви дрехи върху красивото ти тяло. Тогава защо ходиш с разголена душа? При теб тя е разтворена като тази врата. Всеки, който си поиска, влиза в живота ти. И ако видят в твоите добродетели – като в това огледало – отражението на безобразните си пороци, то се стараят да те оклеветят, унизят, обидят. Не всеки има мъжеството да си признае, че някой е по-добър от него. Порочният човек, когато не иска да се промени, започва да воюва с праведника.
- Какво да правя тогава? – попитало момичето.
- Ела, ще ти покажа моята градина – предложил й старецът.

Мъдрецът показвал градината на момичето и говорел:
- Много години поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но нито веднъж не съм виждал как се разтваря пъпката на цвете. Макар че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. И ти бъди като цвете - разтваряй сърцето си пред хората незабелязано, без бързане. Наблюдавай…кой е достоен да бъде твой Приятел и да твори за теб добро, все едно че полива цвете…и кой къса листенцата на цветето и ги тъпче с крака.

ДА ПОПАДНЕШ В ПРИКАЗКА...

ДА ПОПАДНЕШ В ПРИКАЗКА...

След голямото ходене /в неделя/ в планината, почти три часа, в края вече доста изморена/ теренът е неравен, наклони, хълмчета,пътечки/, попаднах на такъв двор с хортензии , че беше направо приказка. Огромни – от един храст и сини , и розови, и в нюанси...А дворчето беше малко, планинско, с много различни цветя. Красиво, истинско, непретенциозно. Собственичката ме покани вътре да снимам и каза, че хортензиите са от 40 години?! Толкова време са издържали на студ и пек. Може да ми вярвате, че зимата на 1200м. надморска височина е много сурова. А храстът си стои отвън...
Вече няколко пъти ми се случва – хората гледащи цветя са много отворени, с удоволствие ми дават да снимам, разказват ми истории, дори ме черпят. Толкова ми става красиво на душата, та ние вече сме приятели с тях... / текст и снимки Zvetanka Shahanska/

ДА ДОСТИГНЕШ ЩАСТИЕТО

ДА ДОСТИГНЕШ ЩАСТИЕТО

Съществува достатъчно светлина за този,
който иска да види -
и достатъчно мрак за този,
който не иска./Блез Паскал/


Поначало сме склонни да смятаме, че щастието е въпрос на късмет, че ако ни е писано ще ни се случи като хубавото време. Но щастието не действа така. То е следствие от наше усилие. Борим се за него, стремим се към него, изискваме го, а понякога тръгваме да го търсим по света. Ние трябва да участваме неотклонно в проявлението на собственото ни щастие. И щом веднъж стигнем до състоянието на щастието, никога не трябва да го занемаряваме. Трябват усилия от наша страна за да се запазим на повърхността му.

Много е лесно да се молим, когато сме в беда, но да продължаваме да се молим , дори когато кризата е отминала е като запечатващ процес, който помага на душата ни здраво да се закрепи за своите добри постижения. Значи трябва да тренираме за да има щастие. За да се поддържаме в това състояние, ако го искаме разбира се. Защото това не е самоцелно. Има теория, че всички беди и страдания на този свят са причинени от нещастни хора. Дори и на лично ниво. Много често нещастните ни състояния носят последици и за нашите близки.

Търсенето на щастие касае не само нашето състояние, а и е един вид подарък към света . Да престанеш да си нещастен, значи че преставаш да бъдеш пречка не само за себе си, но и за всеки друг. Значи нещата са навързани. Ставаш добър, отворен, помагаш и на другите да бъдат така. Т.е заразяваш ги с позитивизъм, оттук и отношенията се подобряват и следват само добри неща...И пак стигаме до това, че всичко е в наши ръце.../ текст Zvetanka Shahanska/