ДЪЖД, ПАМЕТНИК И ТУРСКО РОБСТВО

ДЪЖД, ПАМЕТНИК И ТУРСКО РОБСТВО

Еййй, така се намокрих днес, когато излизах не валеше, в момента вали та се къса. Но поне мирише на липи и въздухът се изчисти. Този зокум/олеандър/ е с цвета, който много хресвам, прилича ми на крем ванилия ммммм.
След всичките дебати за филми и паметници, които ми дойдоха до гушата имаме нужда от тишина и релакс. И, да! Имало е турско робство, ако ще , не знам кой си да изпада в изтъпление от този факт, никой не може да ме убеди, че е нямало. И, да! Харесвам паметника на цар Самуил, харесвам светещите му очи, дори и светкавици да излизат от него е малко, за това което е видял, цялата си 15 000 армия ослепена, затова е получил инфаркт след 2 месеца, защото е имал сърце и душа и е страдал от това, нещо което нашите политици не могат да разберат, защото им пука само и единствено за собствените им интереси. Ако на софиянци не им харесва, да го дадат на нас, в Пловдив. Ние на Главната имаме дори говорещ паметник! Айде със здраве! Няма да влизам в спорове с никой, изразявам собствената си позиция! / тескт и снимка @ Zvetanka Shahanska/

 Мисъл: 

Никоя сила не е в състояние да промени човека. Той ще се промени, ако иска да се промени. Вътрешната промяна не е механичен, а абсолютно свободен процес./Петър Дънов/