ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ЩАСТЛИВ

ШЕ БЪДЕШ ЛИ ЩАСТЛИВ

Сутрешен блок на един канал по ТВ. Провежда се интервю на пейка в градинка - майка с първокласник. Майката здраво е прегърнала сина си и така говори. В очита и на двамата се чете страх, едва ли не ужас от факта, че детето ще ходи на училище. На въпрос на репортерката , към майката, от какво се страхува най-много. Отговорът:

- От това дали синът ми ще свикне със сградата/ не с учителката, приятелчетата/?!? Как ще стои сам на двора/да не би да е на остров все пак/?!?Ще бъде набит и обран...
Журналистката пита същото и детето. То отговаря, че да не ограбят, откраднат парите...
Майката продължава да стиска здраво сина си, даже се уплаших, че въздухът няма да му стигне. Гали го по главата, и го пита:
- Ще бъдеш ли отличник?!?
Той помисли малко и бавно отговаря:
- Да./без емоция, като роботче/
Майката:
- Обещаваш ли да бъдеш отличник!
- Да. - монотонно отговаря момчето.

Искаше ми се този диалог да протече така. Майката:
"-Ще бъдеш ли щастлив/радостен, усмихнат/.
- Да!
- Обещаваш ли ми:)
- Да:)))" / текст Zvetanka Shahanska/

НА ДОБЪР ЧАС, ПЪРВОКЛАСНИЦИ!

НА ДОБЪР ЧАС, ПЪРВОКЛАСНИЦИ!

Това е най-сладкото нещо, за което пиша. Така ме зарадва днес, съседското дете, което е първокласник. Като го видях с тази готина униформа, вратовръзка, риза, емблема - оле-ле. Казва се Деян. И днес е първият му учебен ден. И е супер щастлив. След церемонията седнаха с майка му в близкото кафе и само си разглеждаше учебниците. Мнооого внимателно, грижливо и с любопитство. А той си може да чете и смята, и е много артистичен и умен. Позира ми с удоволствие. И аз си го нащраках на воля:)А учебниците наистина са си красиви и чисто нови. Чак се захласнах по тях. Попитах го как се чувства. И той ми отговори, че е радостен и чака с нетърпение училището...
На добър час, сладурче! Нека ти върви по вода.../текст и снимки Zvetanka Shahanska/

КАКВО СИ ТИ ЗА МЕН

КАКВО СИ ТИ ЗА МЕН

Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той.../автор неизвестен/

НОВОТО, НЕСТАНДАРТНОТО, НЕЛОГИЧНОТО...

НОВОТО, НЕСТАНДАРТНОТО, НЕЛОГИЧНОТО...

На нашия площад, точно до пощата, има поставен пътепоказател/и/. И те гледат в различни посоки. Има и километрите на разстоянието от тази точка/площада Пловдив/ до съответния град по света. Днес го разгледах по-подробно. Да спомена, че много го харесвам. Някак си, до него се чувстваш космополит. Можеш да си пофантазираш, че като ти писне от всичко тук, просто отиваш до показателя и си избираш накъде да запрашиш за разнообразие, без да представлява някаква трудност. Оказа се, че най-близо е Солун-355км., Охрид-548км., Истамбул-403км. Доста далече са Валенсия-9800км., Окаяма-8300км., Санкт Петербург-2435км., Петра/Йордания-2000км...Аз си избирам -Окаяма, Валенсия и Петра - там не съм ходила...Може пък някога да стане, откъде да знам какво ми предстои. Обичам пътешествията, новото, нестандартното и нелогичното.../снимки и текст Zvetanka Shahanska/